Асортиментът от азотни торове, който пазарът предлага не е голям. 60-70 % от торовия азот се внася под формата на амониев нитрат (селитра).
Амониевият нитрат (34% N) е универсално приложим азотен тор. Съществен недостатък при него е измиването на нитрати по профила под коренообитаемия слой или отмиване с повърхностните отточни води при ранно зимно торене. Реална е и опасността на загуби чрез денитрификация при условия на пролетно почвено преовлажняване. Амониевият нитрат е незаменим за по-късно подхранване на есенните посеви при условия на повишени температури и просъхваща почвена повърхност.
С подобни физични и химични качества е САС – стабилизирана амониева селитра. Тя представлява амониево-нитратен тор, съдържащ азот в две форми: амониева и нитратна. Съдържа 31,5% общ азот и 4% Р2О5.
Третият най-разпространен азотен тор е карбамидът със съдържание на общ азот 46%. Той има предимство при условия, които благоприятстват измиването на нитрати: ранно зимно торене върху замръзнала почва, торене на наклонени терени, близки подпочвени води и при преовлажняване. Основна опасност са възможните загуби чрез излитане на амоняк при повърхностно торене на просъхваща повърхност и повишени температури.
Течният тор КАС (UAN 28-32 %N) има предимство с възможността за по-производително и по-равномерното разпределение при използване на специализирана техника, каквато засега липсва. Не бива да се използва директно за подхранване върху листата на посевите, тъй като има опасност от фитотоксичност и изгаряне. Трябва да се използва за предсеитбено торене със своевременно инкорпориране в почвата.
Амониевият сулфат (20% N) се произвежда в малки количества като страничен продукт. Не бива да се използва на почви със силно кисела реакция.
Калциево-амониев нитрат (КАН, 25-28% N). Това е най-разпространения азотен тор в повечето страни от Европейския съюз и вероятно вече се внася и у нас. Има характеристиката на амониевата селитра, с предимството, че не вкиселява почвата и може да се използва с предпочитание при почви с токсична кисела реакция.
Предпочитанието към една или друга форма на азотните торове се определя от конкретните условия – сезон, вид почви, запасеност, вид и фаза на растенията и др. Конюнктурните условия, като наличност, цена и др., не са критерий за определяне вида на азотния тор.
