Климатичните промени в Европа вече създават сериозни проблеми на земеделските производители. При това с различни проявления. Докато сушата и горещите вълни се отразяват негативно на реколтата от царевица и слънчоглед в Източна Европа и Черноморския регион, включително в България, продължителните периоди с дъждове от пролетта насам в Западна Европа пък са пагубни за пшеницата. Най-засегната тази година е Франция, която произвежда до една четвърт от зърното в съюза, както и Германия – вторият най-голям производител в ЕС.
На Иберийския полуостров и в Източна Европа условията са благоприятни за пшеницата и ечемика, а България отчита още по-добра реколта от миналогодишната. Това обаче не може напълно да компенсира спада в най-големите зърнопроизводители в ЕС и последните пазарни доклади на световните агенции очакват свиване на европейското производство до 127 – 128 млн. тона за 2024 г., което е поне четиригодишно дъно. Миналата година в ЕС бяха произведени 133.1 млн. тона зърно.
Сушата вещае и слаби реколти на царевица и слънчоглед в Източна Европа, включително Румъния и в Украйна, които са сред най-големите производители на царевица в Черноморския регион. В България – на прага на жътвата за тези култури, също се очакват ниски добиви.
Въпреки това пазарната ситуация не е еднозначна. Добри реколти в други части на света компенсират европейските затруднения и в глобален мащаб според оценката на световните агенции не се очертава недостиг. В комбинация със засиления износ на зърно от Русия и Украйна, за да финансират войната, цените продължават да не са стимулирани да растат въпреки проблемните реколти на места.
Лоша година за Франция
Преди седмица френското министерство на земеделието рязко понижи оценката си за производството на мека пшеница в страната през 2024 г. – до 25% под обема от миналата година, или около 25-26 млн. тона.
Причината е особено влажното време през есента, включително непрекъснат дъжд през октомври – ноември, следвано от най-влажната пролет досега и тежки летни бури през юли. Дъждовното време и мокрите полета забавиха сеитбата, намалиха с над 10% засетите площи, навредиха на развитието на културите и увеличиха болестите до такава степен, че земеделското министерство изчислява, че Франция ще събере вероятно най-лошата си реколта от пшеница от 80-те години на миналия век.
Други зърнени култури като зимния ечемик също са силно засегнати и очакванията са за 15 – 17% спад.
Общото производство на всички зърнени култури във Франция сега се оценява на 54.8 млн. тона за 2024 г., с около 10 млн. тона по-малко от миналата година. Единствено прогнозите за тазгодишното производство на царевица са добри и се очаква продукция от 13.7 млн. тона, което е 9% ръст спрямо 2023 г.
Негативните тенденции важат и за Германия – втория по големина производител на зърнени култури в Европа. Общото производство на зърно се очаква да спадне с около 8-9% и да е най-ниското производство от 2018 г. Германската статистическа служба намали оценката за реколтата от пшеница през 2024 г. от 21.5 на 19.7 милиона тона – най-ниската от 2003 г. насам. Германската асоциация на земеделските кооперации (DRV) очаква дори по-малко – 18.7 милиона тона, или 13% по-малко от миналата година. Добивите от зимен ечемик също се очаква да намалеят с 6% от 2023 г. според последните прогнози на асоциацията.
На този фон френските производители на пшеница призовават за отпускане на кризисното финансиране на ЕС, известно като селскостопански резерв, и увеличаване на държавната помощ за сектора. Земеделският резерв, механизъм в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на стойност 450 млн. евро годишно, предоставя финансова подкрепа на фермери, изправени пред затруднения. Френското министерство на земеделието обяви миналата седмица, че ще подкрепи производителите на зърно чрез ранно изплащане на годишни субсидии от ЕС, увеличени компенсации по нова схема за селскостопанско застраховане и облекчения върху поземления данък.
Добра реколта на пшеница в България, но лоша за царевицата и слънчогледа
Точно обратни са тенденциите в Източна Европа. България отчита прекрасна година за пшеницата. Производството е 6.4 млн. тона, или с 3.4% повече спрямо година по-рано, сочат актуални оперативни данни на Министерството на земеделието и храните към началото на август. Значителен ръст има и при ечемика – над 0.88 млн. тона, което се дължи на 40-те процента повече площи, засети през миналата есен.
Проблеми има обаче и с производството на маслодайна рапица и ръж – съответно с 22.3% и с 5.7% под миналогодишните обеми. Драматична е ситуацията пък с царевицата и слънчогледа, чиято жътва на много места дори започна по-рано заради жегите и сушата. Такъв е случаят в Ямболско, където заради горещия вятър и високите температури цели парцели със слънчоглед просто са изсъхнали, казват от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Подобна е ситуацията в цяла Южна и Югоизточна България – Пловдивско, Хасковско, Старозагорско. Засега обобщени прогнози за количествата няма, но на места се очакват критично ниски добиви и при царевицата заради липсата на зимна влага и на дъждове. В Добруджа не е валяло от края на юни, а очакваните добиви и на царевица, и на слънчоглед са поне наполовина по-ниски от средните, казват производители. Това е втората поредна суха година за Добруджа, но сега и с високи температури.
Сухото време в целия Черноморски регион намалява потенциала на реколтата от царевица. Миналата семдица Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) редуцира прогнозата си за добива в Румъния с 15% спрямо по-ранни прогнози и с близо 25% под средното петгодишно равнище заради екстремните горещини и сушата. Румъния е вторият най-голям производител на царевица в ЕС след Франция.
„Подобрените перспективи, предвидени за Германия, Испания и Франция, не могат да компенсират съкращенията на производството на царевица в Румъния, Полша, Италия, България, Унгария и Чехия“, казва още FAS. Анализаторите очакват средно около 4-5% по-слаба реколта на царевица в ЕС, или около и под 60 млн. тона. „Освен това агресивните и дълги горещи вълни в югоизточните държави членки може доведат до по-нататъшно понижаване на прогнозата за производството на царевица“, добавят от FAS.
Що се отнася до Украйна, FAS прогнозира 16% по-ниска реколта на царевица на годишна база, с уговорката, че поради войната няма надеждна информация за състоянието на селското стопанство на Украйна в зоната на конфликта. Спад от над 6% спрямо миналата година FAS очаква и при украинската пшеница.
Пазарът още не реагира
Глобалната ситуация обаче не е притеснителна въпреки локалните проблеми. Проблемните реколти в Европа и Черноморския регион се компенсира от добри реколти в САЩ, Канада, Китай, Бразилия, Аржентина и др. Последната прогноза на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) за глобалното зърнено производство през 2024 е 2854 млн. тона, малко повече от 2023 г., което е дори нов рекорд. Международният съвет по зърното (IGC) към юли очаква производството на пшеница за 2024 – 2025 г. да е 801 млн. тона, малко по-ниско от миналогодишната реколта от 804 млн.
Така въпреки че засегнатите фермери във Франция може би са се надявали да видят местните цени на пшеницата да се повишат по-значително на фона на ограничените доставки, те всъщност остават притиснати от глобалното насищане със зърно и по-евтиното черноморско предлагане. Износът от Русия и Украйна се очаква да остане силен въпреки спада на реколтите, а цените са конкурентни в сравнение с котировките в ЕС.
Каква е ситуацията в Русия?
Русия очаква официално реколта от 132 млн. тона зърно, от които 85 – 86 млн. тона е пшеница. Официалните числа на руските власти обаче невинаги отговарят на реалността, а точните прогнози са трудни. Средното 5-годишно производство на пшеница в страната е около 83 млн. тона. Приблизително толкова очаква тази година и FAS USDA. Такива са очакванията и на руската селскостопанска консултантска компания Sovecon. За сравнение обаче миналогодишната реколта от пшеница беше 91 млн. тона – с 9% по-голяма.
Една от причините за спада са ранните пролетни слани, наводнения и летни горещини в някои ключови производствени райони на най-големия износител на пшеница в света. В същото време обаче тази година с пшеница е засята и с 4% по-малка площ в Русия. Причината е ниската печалба от продажбата на пшеница, което кара фермерите да избират алтернативни култури.
Девет процента спад спрямо средните петгодишни нива очаква FAS при ечемика, както и 7% при царевицата. Другите зърнени култури обаче ще са на плюс. Голям ръст от 61% се очаква при рапицата, 39% при соята, малко по-добра от средните нива се очаква да е и реколтата от слънчоглед.