До 2050 г. земеделието ще бъде напълно различно от това, което познаваме

Има много сценарии за бъдещето: от песимистични и паникьорски до позитивни, технооптимистични и футурологични.  Въз основа на тях, проект на ООН в Русия създаде пътна карта на земеделието до 2050 г.
Източникът за този анализ са не само мненията на отделни експерти или академични училища, но и целият спектър от изследователска и аналитична работа, включително резултатите от анализа на големи данни от водещата руска система iFORA, която вече е събрала повече от 750 милиона документа и влезе в топ 5 на световните системи в областта на стратегическия анализ според ОИСР през 2018 г.
Въз основа на проекта, в Русия е направен анализ за подготовката на страната към всеки един от предстоящите етапи на развитие. Да се надяваме, че такъв някой ще направи и в България, едва ли можем. Тук сме на етап ставки по екосхеми. Но нека поне да видим какво очаква земеделието, от което не трябва да изпадаме.
2026- 2031 Селскостопанските роботи ще заменят тежкия ръчен труд на хората в агропромишления комплекс

Технологиите за изкуствен интелект, интернет на нещата и роботите значително ще увеличат производителността на труда в агропромишления комплекс и ще решат проблема с недостига на работници, както и ще увеличат рентабилността на индустрията в дългосрочен план.

Роботизираните устройства продължават да се подобряват и с течение на времето ще могат да помогнат за решаването на повече проблеми в агропромишления комплекс. И тогава човекът ще бъде освободен от тежка и неквалифицирана работа и ролята му ще бъде сведена до контрола на различни видове устройства. По този начин, според McKinsey & Company, ако е възможно да се осигури свързаността на устройствата, използвани в агропромишления комплекс, тогава до 2030 г. е възможно да се увеличи световният БВП с 500 милиарда долара. Пазарът на роботизирана земеделска техника ще достигне 37 милиарда щатски долара до 2033 г., като през 2023 г. е бил на стойност 7 милиарда щатски долара.

2030- 2035 г. Проследимостта и системите за опаковане ще гарантират безопасността на храните

Разработени са системи за проследяване на произхода на хранителните продукти по цялата верига на доставки, базирани на геолокация, разпределени системи за съхранение на данни, RFID тагове, бактерицидни опаковки за хранителни продукти, базирани на нанотехнологии.

Според RAIN Alliance, индустриална асоциация на производители на RFID, към 2020 г. в световен мащаб са използвани 20 милиарда RFID тагове, сертифицирани от тази организация. Изискванията за модернизация на безопасността на храните на Американската администрация по храните и лекарствата изискват от фермерите и преработвателите на храни да присвояват проследими партидни кодове и друга подходяща информация за своите продукти. Цялата верига на доставки ще бъде записана в историята на всеки продукт. Хранителните продукти, от меки сирена до сьомга и пъпеш, ще трябва да отговарят на стандартите до 20 януари 2026 г.

2030-2040 г. Неоиндустриалното земеделие е отглеждането на принципно нови породи селскостопански животни и сортове култури

Технологиите за генно и протеиново инженерство ще помогнат за създаването на нови сортове растения и породи животни, щамове микроорганизми с уникални свойства. Очаква се скок в биоинформатиката и геномиката в интерес на селското стопанство.

Недостигът на микроелементи е свързан с редица здравословни проблеми, включително отслабен имунитет, анемия и забавен растеж при децата. Последните глобални оценки показват, че повече от половината от децата в предучилищна възраст и две трети от жените в репродуктивна възраст имат недостиг на поне един микроелемент. Развитието на биообогатени култури ще осигури повишаване на нивото на микроелементи в културите.

В хранително-вкусовия и селскостопанския сектор най-голям принос за антропогенните емисии са от добитъка, загубата и отпадъците на храни и производството на ориз. Следователно важна област ще бъде отглеждането на растителни сортове и породи животни, които отделят по-малко метан. Например, една вероятна стратегия може да бъде разработването на нови сортове ориз, които отделят по-малко метан.

Друга обещаваща технология е намаляването на емисиите от чревната ферментация на животните. Решенията, които учените сега изучават, попадат в четири категории: ваксини, селективно развъждане, храна за животни и лекарства, но най-стабилните резултати вероятно ще бъдат получени само в случай на селективен напредък. Пазарът на биоинженерство ще се увелича с почти 20% ежегодно.

Медицинско хранене за лечение на заболявания

Напредъкът в биотехнологиите постави началото на революция на пазара на медицинско хранене (продукти, разработени за лечение или профилактика на заболявания като диабет, болест на Алцхаймер, затлъстяване и др.). Производителите се фокусират все повече върху изследванията и разработването на по-добри и по-диагностично адаптирани храни. В развитите страни се наблюдава увеличение на производството на специализирани продукти за медицинско хранене, специфични за специфични заболявания. Ще има храна за пациенти с рак и профилактика на рака.

През 2023 г. световният пазар на медицинско хранене беше оценен на 48.9 милиарда долара и се очаква да расте със среден годишен темп от 3.7% между 2024 и 2030 г.

Постепенен преход към доминиране на алтернативни протеини

Преходът към алтернативни източници на протеини (месо на растителна основа, клетъчно месо, както и млечни продукти и яйца, получени чрез прецизна ферментация) ще се случи, тъй като съотношението на вкуса, състава на продуктите (съдържание на витамини, аминокиселини и др.) и цените на аналозите на продукти от традиционен животински произход достигат паритет. Преходът ще се осъществи на фона на въвеждането на данъци върху продажбата на животински продукти, увеличаването на екологичните проблеми и намаляването на природните ресурси: земя, подходяща за селскостопански дейности, вода.

Увеличаването на дела на алтернативните протеини на световния пазар от 2% днес до 8% до 2030 г. може да доведе до намаляване на емисиите, еквивалентно на декарбонизацията на 95% от авиационната индустрия.

2035 – 2050 г. Устойчиво на изменението на климата селско стопанство

Климатичните технологии позволяват да се реализират амбициозни проекти и един от тях може да бъде тераформирането на Сибир и създаването на неоагроиндустриален клъстер там в глобален мащаб, който ще включва отглеждането на нови видове култури за страната ни.

Адаптивните към климата производствени системи ще намалят зависимостта на специализацията и мащаба на агробизнеса от природните и климатичните условия.

Световната банка значително разшири инвестициите си в климатично интелигентно земеделие. В плана за действие относно изменението на климата (2021—2025 г.) Световната банка определи селското стопанство, храните, водата и земята като един от петте ключови прехода, необходими за изпълнението на Парижкото споразумение. След приемането на Парижкото споразумение Световната банка увеличи финансирането си за CSA осем пъти, до почти 3 милиарда долара годишно.

2040-2050 г. Агропромишленият комплекс става въглеродно неутрален

Някои държави ще са станали устойчиви на изменението на климата и водата до 2050 г. и ще са постигнали въглеродна неутралност чрез генно инженерство и климатични технологии.

Присъщото разнообразие и разпокъсаност на агропромишления комплекс поставят сериозни предизвикателства при определянето на универсално приложим път към въглеродна неутралност. Инвестициите, свързани с климата, необходими за декарбонизация на агрохранителните системи, се оценяват като значителни, вариращи от 381 милиарда долара (UNEP, 2022 г.) до 1,3 трилиона долара (Thornton, 2023 г.).

В момента около 30% от електроенергията в света се произвежда от възобновяеми източници. Според оценките на IRENA до 2035 г. електроенергията, получена от възобновяеми източници, може да представлява 65% от цялото световно производство на електроенергия, което от своя страна ще засегне агропромишления комплекс.

2050 г. Космическите технологии променят облика на агропромишления комплекс. Земеделие в контролирана среда.
Адаптирането на технологиите, използвани в космическите дейности, значително ще промени агропромишления комплекс до 2050 г. Въвеждането на тези технологии ще намали разходите, ще реши проблеми, свързани с използването на прясна вода и въглеродните емисии, осигурявайки прехода към устойчиви практики в селското стопанство.

Отглеждането в контролирана среда ще направи селското стопанство независимо от наличието на земя, вода и други ресурси.

До 2030 г. разширеното използване на AI, големи данни, IoT сензори и компютърно зрение за подобряване на селскостопанската ефективност може да увеличи глобалния БВП с 500 милиарда долара, което е значително увеличение на производителността на индустрията със 7-9%.

Радикална промяна в лицето на агропромишления комплекс

До 2050 г. агропромишленият комплекс ще претърпи значителни промени. Навлизането на поколението Z и поколението A (Alpha) сред фермерите промени начина, по който въвеждаме технологиите и разбираме етичната природа на природата.

Изискванията за въвеждане на иновации в агропромишления комплекс зависят от променените предпочитания на потребителите от новите поколения и техните възгледи за естествеността и безопасността на хранителните продукти. Типичната кариера в селското стопанство продължава 45-50 години, така че през следващите 15 години около една трета от фермерите ще се пенсионират. Така до 2050 г. по-голямата част от земеделската земя ще бъде в ръцете на нови собственици. Тези фермери на утрешния ден ще поемат огромна отговорност, тъй като стабилният растеж на световното население създава безпрецедентно търсене на храна.

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини