От четири години марката „Дините на Тошко“ е хит на пазара в Свищов. Тя вече е утвърдена и клиентите търсят сладкия летен плод с нетърпение. Над 20 години земеделският производител Тодор Маринчев се грижи за добрия вид на стоката си и знае, че най-важен е клиентът.
В стопанството му помагат съпругата му Елиз Караманлиева, която освен университетски преподавател, е и треньор по тенис на маса, и двете му дъщери – на 19 и 23 години. В силния сезон и работници. Приятели също се включват в продаването на пазара. Освен дини, семейството произвежда и пъпеши.
„В началото започнахме на шега, в помощ на един наш близък земеделец. И
така вървим стъпка по стъпка и до днес. Обработваме над 60 дка в землищата на селата Българско Сливово и Хаджи Димитрово. Първоначално декарите бяха 20-30. Но конюнктурата на пазара беше съвсем различна. Сега имаме дори недостиг на търсенето в нашата община. Засили се сериозно интересът към местното производство. Съгражданите ни виждат че е качествено това, което предлагаме и отговаря на техните изисквания“, разказва Елиз Караманлиева от Свищов.
Решила и брандирала марката „Дините на Тошко“, и направила всичко възможно тя да бъде утвърдена, продукцията да бъде разпознаваема, а качеството на бъде на първо място. Дори вече семейството е надскочило община Свищов и предлага стоката си и в град Бяла, Русенско.
„Сортовете ни са най-различни. От ранни до късни сортове. Нашите са конкуретни и са предпочитани в Свищов. Те са Кримсон, Романза, Арашан. Идеята е да увеличим времето им на представяне на пазара“, допълва стопанката. Казва, че бизнесът е труден, защото е в по-голямата си част ръчен труд. Малко хора се занимават с него. Свързан е с много голямо желание и любов, както и надежда, че с големите разходи, накрая ще се реализира на пазара.
„Рисковете не са никак малко. Всяка земеделска година е различна. Нивите не са поливни. Надяваме се на добрите метеорологични условия. В следващите години ще направим стъпка да планираме да са поливни терените и да предвиждаме количествата според търсенето. Добивът тази година е добър. Но семената и торовете са скъпи. Продукцията се оскъпява и това се отразява и на крайната цена“, обяснява Елиз.
Но в България има традиция за консумация на приятния летен плод и определено има засилено търсене тази година. Дори позната на семейството с усмивка споделила, че не се била редила на опашка за дини така, както преди време българинът се е редил за банани.
Липсата на работна ръка също се отразява и в този вид бизнес. Затова обаче са приятелите – помагат винаги, до реализирането на цялата продукция.
„Ползите от дините са много. Има много информация за това. Божествен плод е. Над 90% вода и в горещи дни, първо се сещаме за динята. Имаме клиенти, които провеждат диети и почистват организма си, чувстват се добре. Радваме се, че сме част от тяхното здраве. Разказват ни истории и ние ги споделяме в нашата Фейсбук страница. Винаги сме се замисляли как от такава малка семка, става такъв голям плод. Тази година имаме диня, тежаща 16 кг. Искаме да популяризираме този плод и сред младите хора, да продължим традицията“, пояснява още
семейната половинка на Тошко.
А как се разпознава узрялата диня? Трудно се разпознава, отговаря Елиз. Затова и брането е бавно, но прецизно. Едни от най-важните неща са цвета на окраската на плода и на т.нар. опашка, т.е. дръжката.
„Важното е да няма разочаровани клиенти. Някои от тях ги почукват, разглеждат ги. Част от тях, като големи разбирачи, сме ги поканили на нивата, да разпознаят сами узрялата диня“, усмихва се производителката.
