Сроковете на сеитба на есенните житни култури у нас вече не са точно календарно определени, както беше едно време. В последните години немалко фактори в земеделското производство се промениха, оттам се промениха и фиксираните календарни срокове.
Стигна се до зависимости, които доведоха до промени, които са в посока оптимизиране на сеитбените срокове, казват от Добруджанския институт. Според тях стават нови оптималните срокове.
Изследвания показват, че ранната сеитба вече носи доста повече рискове. Защо?
Продуктивността на растенията намалява по-силно при ранни срокове на сеитба, защото още есента растенията се нападат от редица икономически важни болести като вирози (причинени от насекоми-преносители), различни видове кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др.
При ранна сеитба пшеницата развива бързо голяма вегетативна маса, силно брати, а вследствие на прерастването растенията започват интензивно да използват запасните вещества и стават по-чувствителни към неблагоприятните зимни условия, намалява и тяхната студоустойчивост.
Освен това при ранни срокове на сеитба посевите силно и рано заплевеляват, растенията могат да се изтеглят, а вследствие на това пролетта, когато пшеницата брати, плевелите ще я превъзхождат в растежа и засенчват, отнемайки значителна част от хранителните вещества и влагата.
Добре развитите вторични корени на пшеницата формират продуктивността
Късната сеитба също е зависима от климатичните условия, но това днес се преценява като по-малкия риск
Растенията от късните срокове на сеитба могат по-дълго да поникват, да не успяват есента да братят и да развият достатъчна коренова система и надземна маса. За устойчивостта на растенията от късни срокове на сеитба към неблагоприятните зимни условия обаче няма единно мнение. Някои автори отбелязват, че най-висока студоустойчивост се формира при растения, които до края на есенната вегетация образуват два-четири братя, т.е. това може да стане при не прекалено късни срокове на сеитба.
Късните посеви са в голяма степен по-зависими от конкретните климатични условия преди настъпване на зимата, които могат да не позволят оптимално развитие на растенията.
Така или иначе тенденцията на засушаване през последните години обаче определено доведе до промяна на оптималните срокове за сеитбата на пшеница.
Затова нагласите сред зърнопроизводители, учени и агрономи днес са единно свързани с препоръка към по-късен период на сеитбата през тази есен.
Според специалистите е редно да се премине към по-късна сеитба по няколко причини. На първо място заради продължаващата суша, несигурността във валежите занапред и на второ място, за да се избегне евентуална вълна от нападение на вредители при по-високи температури. Става дума за хесенска муха, листни въшки, повишена опасност от листни заболявания.
Целта на по-късната сеитба е и в това вегетацията да се изтегли на малко по-късен етап към по-хладния период. Впоследствие е добре да се приложи стимулация за наваксване на изоставането, като по този начин ще се спестят значителни разходи за растителна защита – инсектициди и фунгициди, тъй като при ранните сеитби задължително се налага и употребата на фунгицид през есента за стопиране на често срещаните заболявания като брашнеста мана, септориоза и кафява ръжда.
Категорично сроковете за сеитба на пшеницата се изместват на по-късен етап и заради проблемите на по-ранните сеитби, при които когато пшеницата се засее и паднат превалявания в рамките на 5-6 л/кв.м, те провокират развитието, но то се характеризира с неравномерно поникване.
При ранните сеитби освен това се получава и ефект на изтегляна на надземната маса. Листата стават дълги, крехки и тънки и са податливи на заболявания, вятър и въздействие на ниски температури.
На практика ранната сеитба вече става неизгодна като рентабилност – получават се по-високи добиви, но ефектът от тях се губи постепенно като разходи, направени по отглеждането на културата.
Според учените от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ), а и тези от Института по растителни генетични ресурси в Садово през последните 5-7 години има много силни климатични промени и се очертава тенденция септември-октомври да няма дъждове, затова се препоръчва за Южна България сеитбата да пшеницата да се премести за първата десетдневка на ноември, особено в по-малките стопанства.
