За да се увеличава свинското в страната ни, то трябва да върви ръка за ръка с месопреработката и да има верига на стойността, това каза на Зърнена академия 2024 Венцеслав Славов, предприемач и собственик изпълнителен директор на Аякс Груп, България е нетен вносител на свинско месо, вносът се измерва в 70% от обемите, а собственото ни производство е около 30% и леко нараства.
Защо е така? И може ли нещо да се промени при положение, че България е нетен износител на суровини за свинепроизводството?
Според Славов още след 1989 г. свиневъдството ни е влязло в колапс, попадайки на огромен европейски пазар, обусловен от геополитика. От около 4 млн. прасета в България преди 1989 г. към днешна дата те са малко над 1 млн. Това означава, че 70% от свинкото месо в България в момента е внос.
С държавите от ЕС сме в един отворен пазар, на който свинепроизводителите от Западна Европа са силни, мощни и индустриални групи, успели да ни изпреварят и да бъдат по-конкурентни – става дума за силните и традиционни държави производителки като Дания, Испания, Холандия, Франция.
Българските производители се опитват да добавят ръст в нашата продукция и в резултат имаме лек тренд на нарастване, казва Венцеслав Славов.
На второ място задна скорост на производството на месо е ударило и навлизането на африканската чума по свинете и въвеждането на последващи различни зони и мерки от страна на ЕС. Според него е отнело време, но вече производителите са се научили да живеят с Африканската чума, защото тя е тук и продължава да се развива в някои европейски държави.
Славов освен това обясни колко голяма е и фрагментираността на кланиците у нас – те са над 35-40 на брой при 1 млн прасета, които произвеждаме. Тези кланици трябва да се конкурират помежду си и със западните си колеги, които колят по хиляди прасета на ден, докато у нас бройката е 100-200 прасета на ден. В Дания например, държава с милиони прасета имат няколко кланици, но са супер високотехнологични, казва той.
За да се увеличава свинското в страната ни, то трябва да върви ръка за ръка с месопреработката и да се оформя верига на стойността, а нас това ни ограничава, споделя предприемачът, според който свиневъдството у нас трудно би могло да приложи и въведе кооперирането, което „работи“ от години в Западна Европа и е от тип силно индустриален. Той смята също така, че и моделът на Испания с кооперирането ще е труден за нас.
Могат ли предизвикателствата пред фермерите, поставени от климата, да се решат донякъде с отглеждането на нови култури. При тях проблемът е не да се отгледат, а кой да ги купи? Могат ли рецептите за фуражи да са решение и да включват във фуражите нови продукти?
Според Венцеслав Славов причината това да се случи трудно е, че в баланса на рецептите в свиневъдството участват над 20 компонента. В България фуражните заводи работят предимно с пшеница, царевица и ечемик, тъй като това предлага пазара. Опитвано е да се включат и други култури като нахут и грах, но пазарът и производството при тях не са постоянни, няма възможност да се доставят големи количества със стабилно качество в средно- и дългосрочен план. А когато рецептата се сменя често, толкова повече се стресират животните. Така че фуражните заводи търсят продукти, които могат да бъдат лесно набавяни в дългосрочен план, за да не се налага честа смяна на рецептите. Защото количества от 50-100-300 тона грах, например, но производството на фураж е най-малко 100 000 тона фураж на година и това въобще не е достатъчно. Но ако пазарът има предложения за интересни високопротеинови продукти в големи обеми, свиневъдството ще се възползва от тях. Но е важно да има устойчиво дългосрочно предлагане.
