Учени от Факултета по почвознание на Московския държавен университет „Ломоносов“ проведоха регионално и глобално въглеродно моделиране, за да определят натрупването на въглерод и парникови газове в почвата от обработваема земя в Русия. Оказа се, че руската обработваема земя се нарежда на пето място в света по потенциал за улавяне и съхранение на въглерод, каза пред ТАСС пресслужбата на консорциума „Руски иновативни технологии за мониторинг на въглерода“ – RHYTHM Carbon.
„Получените данни показват, че очакваното общо улавяне осигурява на Русия пето място сред страните с максимален потенциал за глобално улавяне на почвения органичен въглерод от земеделски земи. Абсолютните стойности на улавянето на въглерод от обработваеми почви в национален мащаб са положителни и могат да се увеличат 3-6 пъти с използването на технологии за улавяне на въглерод“, се казва в доклада.
В същото време първите четири места бяха заети съответно от Бразилия, Китай, САЩ и Индия. След Русия, на 6-10 места: Аржентина, Индонезия, Етиопия, Казахстан, Южна Африка. Преди това такова сравнение не се извършваше, изчислението беше направено по методологията на Организацията по прехрана и земеделие на ООН.
Според учените проучването ще помогне да се оцени ролята на почвите за постигане на въглеродна неутралност, да допринесе значително за получаване на по-представителни оценки на въглеродния баланс и потоците на парникови газове в управляваните екосистеми. Изследването е проведено по време на създаването на Руската система за мониторинг на климата (VIP CD).
„Въпреки че селското стопанство и промените в земеползването в момента са глобален източник на около една четвърт от световните емисии на парникови газове, то има уникалната способност да намалява собствените си емисии, да улавя и улавя въглероден диоксид, произведен от други индустрии. Това превръща селското стопанство в мощен инструмент в борбата с изменението на климата. Една обещаваща стратегия е да се компенсират емисиите на парникови газове чрез улавяне на въглерод от почвите като цяло и по-специално от обработваемите почви.
Намаляването на емисиите е важно, но само то няма да реши проблема. Улавянето на въглерод е най-доброто решение“, отбелязват учените.
В същото време промените в селскостопанските технологии могат не само да забавят растежа на емисиите на парникови газове от производството на храни, но и да постигнат отрицателни емисии, ако се прилагат правилно практики за спестяване на въглерод, които увеличават въглеродните запаси в управляваните екосистеми. Предизвикателството е да се разширят доказани технологии, които подобряват улавянето и съхранението на въглероден диоксид от атмосферата.
„Използвайки предложения подход, ще бъдем, в съответствие със стратегията за декарбонизация на руската икономика, да оценим ролята на почвите за постигане на въглеродна неутралност, да дадем значителен принос за получаване на по-представителни оценки на въглеродния баланс и потоците на парникови газове в управляваните екосистеми. Моделирането дава възможност да се използват експериментални данни от мониторинг от точкови изследвания на въглеродни полигони при интерполация и описание на широк спектър от комбинации климат-почва и да се провери осъществимостта на въвеждането на технологии за секвестиране в съответствие с икономическите възможности и технологичната готовност“, каза Владимир Романенков, професор от Руската академия на науките, ръководител на катедрата по агрохимия и биохимия на растенията във Факултета по почвознание на Московския държавен университет, чиито думи са цитирани в доклада.
