Октомври, който скоро отмина според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се е установил като един от най-сухите месеци у нас от началото на века.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са под климатичната норма – между 0 и 50% от нея.
Има райони в Южна България без валеж през целия месец, а валежни суми над 50% е имало предимно в Североизточна България и в част от Западна България.
По отношение на състоянието на реките през октомври водните количества там са под праговете за средни и около праговете за ниски води за страната.
Безспорно е, че ставаме свидетели на условия, които оказват тежко въздействие върху посевите, защото засушаването през октомври в по-голямата част от страната се задълбочава и преминава и към ноември, според прогнозите.
Определено има риск за зимните житни култури
и нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите есенници, с изключение на някои североизточни райони.
В южните райони няма продуктивна влага в 50- сантиметровия почвен слой, а в 100 см нивото на влагозапасите е много ниско – под 50% от пределната полска влагоемност.
Справянето с пшеница в райони, засегнати от продължителна суша след сеитбата, може да стане сериозно предизвикателство.
Въпреки това, чрез прилагане на няколко стратегии, земеделските производители могат до известна степен да нормират добивите и да поддържат здравето на посевите.
Какви са стратегиите им за действие и кои са най-големите рискове?
Контрол на плевелите: Плевелите започват да се конкурират с пшеницата за вода и хранителни вещества. Трябва да се прецени какви хербициди да се прилагат, но такива, които са подходящи за условията на суша.
Правилно торене: Фермерите трябва да се убедят, че пшеницата получава достатъчно основни хранителни вещества, особено фосфор и калий, които помагат на растенията да издържат на стресови условия.
Внимава се да не се предозира с азот, тъй като това може да насърчи бърз растеж и да направи културата по-податлива на стрес от сушата.
Правилна гъстота на посевите: Поддържа се подходяща гъстота на посевите, за да се осигури оптимално използване на ресурсите и да се минимизира конкуренцията между растенията. Това може да помогне за подобряване на цялостното здраве и продуктивност на културата.
Важно!!!
Наблюдение на вредителите: Сушите могат да доведат до увеличаване на някои вредители, като житни бегачи или листни въшки.
Редовно трябва да се проверяват полетата за признаци на тези вредители и да се третира, ако е необходимо, с подходящи инсектициди.
За догодина – само устойчиви сортове: Изборът от догодина трябва да падне само върху сортове пшеница, които са известни със своята толерантност към суша и други стресови фактори на околната среда. Тези сортове могат да помогнат за подобряване на цялостната производителност на културата дори при трудни условия.
Агрономически консултации: Важно е местни агрономи или експерти по отглеждане на пшеница да видят състоянието на посевите и да се обсъдят с тях най-добрите практики за справяне със сушата в конкретен регион. Те могат да предоставят и персонализирани съвети въз основа на местните условия и наличните ресурси.
Мониторинг на добива: Редовно да се наблюдава състоянието на пшеничните посеви и да се коригират стратегиите според нуждите, за да се гарантира, че растенията получават адекватна подкрепа за преодоляване на стреса от сушата.
Планиране занапред: Ако сушата стане хроничен проблем в един район или в едно земеделско стопанство, вече трябва да се мисли за дългосрочни решения като промяна на културите. Другият вариант е внедряване на по-ефективни техники за напояване или проучване на алтернативни източници на вода за напояване, където това е възможно.
