Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) предизвиква нарастваща тревога сред фермерите в Европа. Това е едно от най-мащабните търговски споразумения в света, обхващащо над 780 милиона души и предвиждащо намаление или премахване на митата за широк спектър от продукти. Въпреки потенциалните ползи за европейската индустрия, селскостопанският сектор е изправен пред сериозни рискове.
Статистика и конкретни данни
- Масов внос на месо: Споразумението позволява годишен внос в ЕС на 99 000 тона говеждо месо при ниски мита (7,5%), 180 000 тона птиче месо и 25 000 тона свинско месо. Това заплашва европейските производители, които трябва да спазват строги екологични и социални стандарти. В Бразилия например, цената за производство на говеждо месо е с около 50% по-ниска от тази в Европа, поради по-ниските регулации и разходи. Например, цените на говеждото и пилешкото месо в ЕС могат да паднат с 15-20%, което ще доведе до загуби за европейските фермери.
- Загуба за фермерите: Според Европейската фермерска организация Copa-Cogeca, споразумението може да доведе до загуба от 7 милиарда евро годишно за фермерите в ЕС. Прекомерният внос би довел до спад на цените на местната продукция, което е критично за страни като Франция, Испания и Ирландия, които са големи производители на месо.
- Околна среда: Въпреки че ЕС се ангажира с амбициозни цели за борба с климатичните промени, споразумението рискува да увеличи обезлесяването в Амазония, което е основен източник на въглеродни емисии. От 2019 г. до 2023 г. Бразилия загуби над 10 милиона хектара гори годишно, голяма част от които са превърнати в земеделски площи за износ.
- Неравнопоставеност в стандартите: Много от химикалите и пестицидите, разрешени в страните от Меркосур, са забранени в ЕС. Това позволява на южноамериканските фермери да намаляват производствените разходи, докато европейските фермери трябва да инвестират повече в устойчиви технологии.
Конкуренцията на фона на Зеления преход
Европейската политика за Зелената сделка изисква фермерите да намалят емисиите с 55% до 2030 г. и да преминат към по-устойчиви практики. Това включва значителни инвестиции, които не са по силите на малките и средни производители. В същото време вносът от Меркосур подкопава тези усилия, като насърчава производство, което често игнорира екологичните и социални стандарти.
Споразумението с Меркосур изисква внимателно преразглеждане, за да се защитят интересите на европейските фермери. Въпреки че то предлага икономически ползи за други сектори, компромисът със селското стопанство може да има дългосрочни негативни последици, включително намаляване на доходите на фермерите, риск от обезлюдяване на селските райони и увеличаване на екологичните щети в глобален мащаб.
ЕС трябва да настоява за по-строги условия, гарантиращи справедливи стандарти и защита както на местното земеделие, така и на глобалната околна среда.
Меркосур (Mercosur) е търговски блок, обединяващ страните от Южна Америка, сред които са Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, с асоциирани членове като Боливия, Чили и други. Той е създаден през 1991 г. с цел насърчаване на икономическата интеграция и свободната търговия между тези държави. Селскостопанският сектор е ключов за Меркосур, като страните-членки заедно са сред най-големите износители на селскостопанска продукция в света.
Статистически данни за селското стопанство на Меркосур:
- Производство на месо: Бразилия е най-големият износител на говеждо месо в света с около 2.3 милиона тона годишно, което представлява значителен дял от световния износ. Аржентина също е сред водещите износители на говеждо.
- Соя: Меркосур държи около 50% от световния износ на соя, като Бразилия е основен играч с износ на над 100 милиона тона годишно.
- Царевица: Блокът заема водеща позиция с 30% от световния износ на царевица, като Бразилия и Аржентина са основните производители.
- Захар и етанол: Бразилия е най-големият износител на захар в света, генерирайки около 20 милиарда долара годишно от износ.
Европейският съюз (ЕС) се стреми към сключване на търговско споразумение с Меркосур, което представлява един от най-големите търговски блокове в света. Основните мотиви за това са:
1. Достъп до голям и растящ пазар
Меркосур обхваща около 300 милиона души и включва някои от най-бързо развиващите се икономики в Латинска Америка. Страни като Бразилия и Аржентина са важни играчи в селското стопанство, а Парагвай и Уругвай допринасят с ключови ресурси и износ. Споразумението би осигурило на ЕС привилегирован достъп до този пазар за своите индустриални и фармацевтични продукти, както и за услуги и инвестиции.
2. Укрепване на икономическите връзки
ЕС вече е основен търговски партньор на Меркосур, като годишната двустранна търговия достига около 88 милиарда евро. Споразумението ще премахне митата върху 91% от износа на ЕС към Меркосур и върху 92% от износа на Меркосур към ЕС, което ще подобри конкурентоспособността на европейските стоки и услуги.
3. Диверсификация на източниците за селскостопански продукти
ЕС разчита на внос на селскостопански суровини като соя, говеждо месо и захар от Меркосур. Сключването на споразумение ще гарантира по-стабилни доставки при ясни условия и по-ниски разходи.
4. Геополитически мотиви
ЕС се стреми да укрепи влиянието си в Латинска Америка, където държави като Китай и САЩ увеличават своето икономическо и политическо присъствие. Сключването на споразумение би позволило на ЕС да се позиционира като ключов икономически партньор за региона.
5. Подкрепа за устойчиво развитие
ЕС подчертава, че споразумението включва клаузи за устойчиво развитие, включително спазване на Парижкото споразумение за климата. Това обаче остава спорен въпрос, тъй като производството в Меркосур често води до обезлесяване и загуба на биологично разнообразие
Въпреки потенциалните ползи, споразумението е обект на сериозна критика, особено от страна на европейските фермери и екологичните организации, които изразяват опасения относно неравнопоставената конкуренция и екологичните последици.
