Божидар Бонев, продуктов мениджър за семена и ПРЗ в маслодайните култури в БАСФ
Земеделието безспорно ни доказа, че е ключов и много важен отрасъл, който в следващите години, ще става върхов откъм иновации и дигитализация. Младите фермери вече го знаят и тези от тях, които се идентифицират със земеделието ще трябва да научат още много неща от иноваторите. По-скоро какво да бъде поведението им и на какво да разчитат занапред.
България е реално доказателство и за иновации, и за адекватно поведение на фермерите при общата им работа с БАСФ – доказателство са много от успехите, които са постигнати и могат да се докажат на територията на производствените полета у нас благодарение на БАСФ вече дълги години.
Аграрният сектор досега претърпя изключителни трансформации, но по-значителните тепърва ще се случват, казва Божидар Бонев, продуктов мениджър за семена и ПРЗ в маслодайните култури в БАСФ пред над 200 млади стопани на България.
Според него може да се каже, че житните култури и техните стопани са тези, които в нашата страна изнесоха всичко, за което говорим на гърба си, защото у нас е много голяма тежестта им заедно с пролетници. Днес пшеницата, ечемикът и слънчогледът заемат у нас 21-23 млн. дка., което е 65% от обработваемата ни площ.
Всички от по-старото и опитно поколение знаят какво е постигнато по тяхно време на тези площи. Ако си припомним, само преди 30 г. средните добиви от пшеница бяха 270-280 кг, днес говорим за до 600 и нагоре – до 800 кг, горди сме и с това, че сме стигнали от 100 кг. слънчоглед от декар до 250 кг. и нагоре.
Какво стои зад този прогрес обаче?
На първо място са генетичните ресурси – сортове и хибриди, които носят потенциала за добив.
На следващо място е растителната защита, променила се до неузнаваемост в днешно време и променила и земеделието. Тя му донесе множество решения, за които и не сме подозирали преди 3 десетилетия Става дума за такива решения, с които компанията БАСФ може да се гордее, защото вече могат да се контролират болестите, да се действа срещу плевелите в слънчогледа, както и срещу плевелите, които са устойчиви на определени групи хербициди.
Да не говорим за днешните фунгициди с огромен обхват и супер иновативни възможности, и широк потенциал.
Всичко, което изреждаме до тук се дължи на технологиите разбира се, които направиха изключително много и ще продължават да правят.
А какво ще става утре?
Тук е мястото да отворим темата за бързо изменящия се климат, който вече влияе на всички процеси, което ще е и големият ни проблем и голямото предизвикателство. Защо е голям? Защото е видно, че природата ще ни сюрпризира с генерални промени в 3 супер посоки, които посочва БАСФ и срещу които внедрителите на компанията вече работят.
Първият фактор, който ще изненадва с климата е непредсказуемост, заради което все по-трудно ще можем да планираме, а ще трябва да го правим в полетата си.
Втория е стихийност – означава, че ще трябва да реагираме на събитията, но не стихийно, както те идват при нас, а да ги предвиждаме. И на трето място от факторите за нашите производствени изненади занапред е екстремността на климатичните изменения, която най-силно ще влияе на земеделието.
Днес вече забелязваме и сами промените, каза Божидар Бонев на младите фермери. Минаваме, както виждате, и през различни цикли, които променяме и сами, защото климатът ни принуждава. Единият е цикълът на промяна на срокове на сеитба, на поява на по-упорити плевели, които ни спохождат все по-често и в есенния период, също и на болести, които вече са способни да се развиват до ранна пролет, както и на зимно-пролетно заплевеляване, на непредвидими засушавания и др. нетипични преди явления.
Как ще се адаптираме и реагираме?
Много от производителите започват и сами да си отговарят на въпроса. Те вече търсят начини как да опазват влагата в полетата, как да ориентират сеитбата си към нови срокове, например фермерите вече сами стигнаха до извода за промяната и преминаха от края на септември в края на октомври, казва той.
Как да действаме при сеитбените норми – там винаги трябва да си задаваме основния въпрос дали при оскъдни ресурси като вода и хранителни вещества, старият брой растения на площ ще се чувстват добре и дали не трябва да ги намаляваме. Тоест очертава се досегашните сеитбени норми да вървят надолу, което и сами са усетили някои фермери. При слънчогледа те между другото вече са отишли със 7% надолу, казва експертът, и то благодарение на решенията на самите стопанства.
Подходът в храненето? И той ще се променя като срокове и видове торове, когато очакваме суши.
БАСФ казва, че работи върху всички тези предизвикателства и ще представя комплексни решения при всяка една култура.
Ако пак се върнем на растителната защита – тя се промени и ще се променя, благодарение на компании като БАСФ.
Продуктите ще стават по-прецизни, пестицидите – по-усъвършенствани като качество, видове и групи, защото и резистентността ще става проблем на съвремието.
Промяна има и при вредителите и болестите, обясни Божидар Бонев на младите фермери.
Каква промяна в нападението на житните се забелязва?
Например забелязва се, че част от патогените са изгубили водещото си значение и са минали на втора линия, като например житните бегачи и дървеници,
както и житната пиявица – те почти са изчезнали от посевите, което може да се каже в известна степен и за брашнестата мана, която беше доскоро много голям проблем.
Сега се забелязва обаче друга промяна на структурата на вредителите и тяхното поведение, което е много важно и което следят компании като БАСФ.
Друга част от вредителите за сметка на това са придобили изключително голяма важност – такива са жълтата и кафява ръжда, и наесен, и напролет. Септориозата като болест също неусетно става по-голям проблем, житните мухи – също. А листните въшки навлизат все по-масово с огромния си размножителен потенциал.
Акарите, както и ранните пролетни плевели, стават очертаващ се факт в новата действителност, които налагат нови химични решения и средства още от есента.
Със затоплянето на климата се забелязва и това, че плевелите се развиват все по-безконтролно, констатира компанията.
При всичко това в каква посока ще насочим усилията си?
БАСФ готви отговорите и засега е идентифицирала 3 различни посоки, по които да се работи срещу трите риска. Първата е
да сме на крачка преди събитията
и да не чакаме да възникне проблемът, за да го решаваме. Например наясно сме, че наесен ще има плевели, трябва ли да чакаме да тръгнат към пролетта и да влязат във фаза братене, за да реагираме или да ползваме почвен хербицид още наесен.
Същото е с болестите – можем ли при тази днешна по-скъсена вегетация на културите да си позволим да чакаме да възникне болестта? Не можем, затова ще трябва да взимаме превантивни мерки, препоръчани от специалистите?
На второ място идва вече комплексността на решенията
Знаем, че фермерите вече не могат да си позволят да използват решения, които работят тясно и частично и специализирано само срещу един проблем. Нужни ще им стават точните комплексни инвестиции в точния момент, казва Божидар Бонев.
Това важи и за храненето на растенията, защото вече нямаме нито времето, нито условията да си позволим да бягаме след събитията.
На трето място –ще има нови решения за растителна защита
Все по-важна ще става устойчивостта на абиотичните влияния. Заради увеличението на температурите, заради периоди с много горещо или много студено време, ще трябва да знаем какви продукти да ползваме, и най-вече какво е качеството им. Изключително важно е и
ПРЗ да запазват своята биоактивност в различните условия на средата
и не на последно място да са все по-екологични.
Такова трябва да е поведението и на младите иновативни фермери, и това да имат предвид, преди да взимат и своите решения. А компанията
лидер декларира, че ще ще помага за все по-модерно, комплексно и иновативно поведение.
Б.Р. Следващия път – кои са иновациите на БАСФ и в кой момент с кой продукт да влезете в посева, от Мария Неделчева – търговски мениджър.
