Личност на годината, но има още работа, господин министър!

Вчера станахме свидетели на почти безпрецедентен случай в нашето ежедневие. Един мъж прояви характер и заставайки с поста и името си пред обществеността показа, че законът е врата в полето, когато въпросът опира до мира и спокойствието.

Поздравления за министър Тахов!

Нека все пак разгледаме казуса в малко по-голяма дълбочина. На първо място всеки, който професионално се занимава с ПР, трябва да поздрави и екипа му. Фундаментален стратегически ход в ПР по време на криза, е да поканиш на масата създателите на проблема и да ги направиш съучастници в създаването на решението, така все едно те са имали избор за варианти, предложили са и е одобрен точно техния. След вчерашната среща молбата на собствениците бе уважена, и втори проби ще бъдат взети, а хуманното умъртвяване се стопира като се въвежда карантиниране/затваряне на фермите. Втората проба, и поисканата трета проба в независима лаборатория, са непредвидени в закона, или да ги наречем полузаконни мероприятия в нарушение на поети от страната ни ангажименти по европейски регламенти, но един министър със сигурност трябва да има силата и волята да употреби или да злоупотреби със закона, ако се налага в името на обществения интерес. Възможните изходи са точно два, ще предизвикат различни последствия, но трябва в един от нюансите да имат един и същ краен резултат.

Вариант 1: Чума има. До изчакване на вторите проби, предвид увеличената гъстота от затварянето на стадата и бързият инкубационен период смъртността в стадото се повишава извън обичайното. Не знаем дали на собствениците е обяснено ,че за умрели животни обезщетение не се плаща, но рискът и желанието са си техни.

Вариант 2: Чума няма. По всички ходове на властите си личи, че вариант 1 е с около 99% степен на вероятност, защото при вариант 2 трябва да стартира процедура по хуманно умъртвяване пред сградата на БАБХ.

И тук изникват няколко въпроса, започващи със ЗАЩО.

Защо министър Тахов търпи Патарински, който даже вчера не присъства на брифинга на БАБХ? Трябва ли министър Тахов да се държи като големия котарак, който хваща мишката, счупва и двете крачета и я дава на малкото нефелно котенце да се учи да ловува? На фона на тоталното недоверие на обществото в институциите не знаем как са класирани по липса на доверие, но БАБХ е категоричният първенец. Все пак не всички сме клиенти на съда и прокуратурата, но пък на хранителните магазини…

За БАБХ има повече вицове и анекдоти отколкото за Тодор Живков по времето на комунизма, но пък се разказват пак с половин уста между близки, защото БАБХ действа като ДС. Това животновъдите ни го казват под сурдинка, публично не смеят.

Брифингът беше еманация на обичайните процеси в Агенцията. Патарински, липсващ вероятно както обикновено по болест или в отпуск по време на кризисни събития, представен от Шотландския боец (метафората се набива на очи предвид вечността в държавни органи и любовта към шотландски течности) от Тръстеник д-р Атанасов, тикат напред един от малкото компетентни д-р Денев да бъде лошият вестоносец и да говори за технологията на процесите и ангажиментите на държавата.

В цялата страна е обичайна практика тежки заповеди и актове да се подписват и връчват от заместници или изпълняващи длъжността. Ишиас, плексит и лумбаго са станали с епидемични размери. Може би трябва да се направи одит и на енергийната ефективност на сградите на агенцията. Диагнозите говорят за течения.

Защо не се разглежда въпросът за обезщетенията в подобни казуси? Държавата ни е част от Европейския съюз. Като такава е поела общностни ангажименти в борбата с разпространението на заразни заболявания. Борим се като европейци. Обезщетенията обаче не са европейски. Ако има чума във Велинград, то има едно-единствено сигурно нещо. Собственикът не е кихнал и заразил овцете си. Собственикът е данъкоплатец и част от данъците му отиват за опазване на държавната граница. Ако в съседна държава има епидемия на болест, която се разпространява не от насекоми, а аерогенно, е ясно, че държавната граница не е опазена. Данъкоплатецът не е получил услугата за парите си. Влизаме в стопанството му и му казваме, че животните му са болни, и за да защитим икономическия интерес на обществото трябва да ги избием, за да спрем заразата. До тук всичко е ясно.

Нататък проблемът е фундаментален за демокрацията.

Животните са частна собственост, която е неприкосновена. Ако някой може да наложи унищожаването им в името на обществен интерес, то той трябва да овъзмезди собственика на база правилата, по които го извършва. По-простичко казано: ако го вършим по европейски правила, си плащаме по европейска тарифа. Подобни мероприятия се извършиха и се извършват и по големи птицеферми, свинеферми и говедовъдни ферми, където материалният интерес е много по-голям от казуса във Велинград. Това са индустриални животновъдства. Не е като да приспиш 13 годишния дакел на някоя баба заради Гана.

В ръцете на българския индустриален животновъд животът започва и свършва ежедневно. Той разбира доста добре икономическата нецелесъобразност на отглеждането на болни животни. Велинград може и да роди гражданско общество по темата, но при следващият казус с по-голям материален интерес, може да ви се стори като малка квартална свада.

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини