Секторът се нуждае от сериозно лоби по тази тема, иначе сме уязвими в националната си сигурност
Скоро ще влезем в новата бюджетна година, на която земеделието ни залага големи надежди да започне да се работи по темата напояване, за която е станало много късно, но не и невъзможно съвсем.
Националният бюджет за 2025 година е на път да се внесе за обсъждане в Народното събрание и да се приеме до края на годината.
Служебният земеделски министър Георги Тахов вече съобщи, че е направил необходимото и това, което зависи от него – а именно внесъл е предложение във финансовото министерство, с което иска да бъдат планувани 300 млн. лв в бюджет 2025, които да се насочат към действия по възстановяване на 15% от негодната напоителна мрежа в страната.
В предложението на финансовото министерство тези пари липсват. Това взриви недоволство в земеделската общност и браншовите организации дори обявиха протестна готовност, ако парите не бъдат включени в бюджета. И имат право. В условия на суша земеделското производство е обречено без напояване. Те призовават финансовото министерство да ги разбере. Слабо ни се вярва, но остава да видим дали финансистите ще оценят по достойнство направеното предложение, от което зависи началото на възраждането на сектор земеделие, който видяхме как се огъна пред климатичните промени и показа колко силно е зависим от тях.
Дали във финансовото ведомство ще проработи подобен разум, е трудно да се каже, защото най-лесният отговор е „нямаме толкова пари“…
Но секторът, който ни храни вече е на предела и се нуждае неистово от началото на мерки, с които да се предприемат реални действия за възобновяване на така необходимото поливно земеделие. И ако се пропусне тази година, през следващата може да е късно.
Крайно време е държавата ни да покаже, че земеделието, което осигурява прехраната ни е наистина част от националната сигурност, а действията по напояването са сериозен приоритет от този национален приоритет.
Честно казано, досега земеделието ни не може да се похвали като сектор с много сериозно лоби, когато иска пари, но сега подобно лоби вече е извънредно необходимо – и да се създаде и да заработи.
Защото се видя, че за земеделците наличието и осигуряването на вода става първа нужда и фактор за производството на земеделска продукция.
Дано се роди лоби, което да ги защити на прага на 2025 година, дано се роди и разбирането как трябва да бъдат степенувани нуждите.
Все повече става ясно и това, че като имаме един голям водоизточник – река Дунав, засега не можем да го ползваме, а само го гледаме, въпреки че преминава през територията ни. За него земеделците, особено от северна България, с висока доза недоволство само констатират, че вода газим, а жадни ходим.
Нищо не са всъщност поисканите от аграрния министър 300 млн. лева за такава висша цел като напояването и съответно получаването на реколти след това.
Затова се пита ще се намери ли разум да се постави едно начало на хидромелиоративното възраждане?
Въпросът вече стана фатален за решаване!!!
А горещите години се редуват…
Исканите пари от министър Тахов няма да решат проблема, но са доказателство за това, че държавата е разумна и разбира накъде да стартира да насочи средства, макар и при пестелив бюджет. Защото става дума за националния приоритет прехрана…
Диана Ванчева
