Когато чуем думата „фермер“, често пред очите на гражданите се появява образ на човек с шапка и мотика, който спокойно обикаля своето поле. Но това клише е толкова далеч от реалността, че граничи с наивност. Фермерите са не просто хората, които произвеждат храната на нашата трапеза – те са стратези, мениджъри, учени и борци. И въпреки това обществото сякаш не разбира техните усилия и ежедневните битки.
Липса на видимост: Фермерите работят зад кулисите
Повечето хора виждат крайния продукт в магазина – добре подредени плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти. Но рядко се замислят за процеса, през който тези храни преминават, за да стигнат до тях. Невидимите часове работа, рисковете от природни бедствия, болести и непредвидими пазари остават извън полезрението на потребителите.
Фермерът няма уикенд, няма гарантирана почивка, защото природата няма график. Дъждът или сушата не чакат удобен момент. Тези трудности не са очевидни за хората в градовете, които са свикнали с предвидимостта на заплатата си и уюта на офиса.
Икономически натиск: Митът за „богатите фермери“
Един от най-разпространените митове е, че фермерите получават огромни субсидии и „се къпят в пари“. Да, земеделието се подпомага от държавата и Европейския съюз, но малцина осъзнават, че тези субсидии често покриват само малка част от разходите. Цените на торове, горива, семена и техника нарастват, докато изкупните цени на продукцията често падат.
Например, през 2024 г. цените на слънчогледа в България паднаха до 700 лв./тон, докато разходите за производството му надхвърлиха 900 лв./тон. За кого работи фермерът в такава ситуация? За банките, които финансират производството, или за посредниците, които диктуват цените?
Богатите в земеделието не са много. Много са тези, които биват държани в контролирана мизерия.
Климатичните предизвикателства: Борба с невидим враг
Суши, проливни дъждове, болести по растенията и животните – това са ежедневните „врагове“ на фермера. Климатичните промени изправят земеделието пред огромни предизвикателства, които правят планирането почти невъзможно. През 2024 г. България преживя най-сухото си лято от десетилетия, което унищожи значителна част от реколтата.
И как реагира обществото? С мълчание. Вместо подкрепа, фермерите често получават критики, че не използват „модерни технологии“ или че не са достатъчно ефективни. Но малцина разбират, че без достъп до напояване или финансови средства, модернизацията е просто химера.
Общественото възприятие: Земеделие като „провинциална работа“
В България земеделието често се разглежда като нещо назадничаво, „провинциално“. Родителите искат децата им да станат лекари, инженери, програмисти – но никога фермери. Това е отражение на дълбоката липса на уважение към професията, която е в основата на всяка икономика.
Фермерът не е просто производител – той е пазител на природата, на традициите, на националното богатство. И въпреки това, когато фермерите излизат на протести, обществото ги обвинява, че искат „още пари“.
Какво може да се направи?
Образоване на обществото: Хората трябва да разберат как работи земеделието – от планирането и рисковете до приноса му за икономиката. Образователни кампании, фокусирани върху фермерството, могат да променят възприятието.
Подкрепа от държавата: Осигуряването на стабилна напоителна инфраструктура, добра логистична инфраструктура и достъп до модерни технологии са ключови за устойчивото развитие на сектора.
Медийно отразяване: Фермерите трябва да имат платформа, където да споделят своите проблеми и успехи. Не само по време на кризи, но и в ежедневната работа.
Промяна в отношението: Да видим фермера като стратег, като новатор, като човек, който изгражда бъдещето – а не като „просител на субсидии“.
Образование на фермерите: Фермерите от своя страна също задълбочават проблемите с неумението си да контактуват с политиците и да обясняват проблемите си на обществото. Често се излъчват за лидери най-гласовитите, но не и най-умните. От тях обществото чува само „пари, пари, пари, длъжни сте ни“. Това задълбочава проблема.
Фермерите са гръбнакът на всяко общество, но техният труд често остава неразбран и недооценен. Докато обществото не осъзнае значимостта на земеделието и не застане зад фермерите, ние рискуваме да загубим не само продоволствената сигурност, но и част от своята идентичност. Време е да чуем фермерите, да ги разберем и да ги подкрепим – не само с думи, но и с действия.
И това въобще не означава да спасим едни нерегистрирани или чумави овце. Този проблем също отрази голямата неосведоменост на обществото за това, какво означава земеделие.
Ася Василева
