Къде може да има отстъпления от Зелената сделка, разсъждават наблюдатели на аграрната политика и лобисти в ЕС
Прогнозата за 2025 г. за европейските фермери е свързана с редица предизвикателства и възможности, които ще бъдат повлияни от политическите, икономическите и климатичните промени. Някои от основните фактори, които ще влияят на земеделците в Европа през 2025 г., включват:
Зелената сделка на ЕС: ЕС продължава да се стреми към постигане на амбициозните й климатични цели, като намаляване на въглеродните емисии и увеличаване на устойчивото земеделие, което обаче ще изисква инвестиции в устойчиви земеделски практики, които могат да увеличат разходите за производителите.
По отношение на пазарните условия промените в глобалната търговия и възможностите за износ ще бъдат важни и решаващи за фермерите. Промените в търговските споразумения и политики, както и глобалната икономика, ще имат пряко влияние върху цените на селскостопанските продукти. Очаква се, че растежът на потребителското търсене на устойчиво произвеждани продукти ще се увеличава, но същевременно се напомня, че конкуренцията от други региони ще постави натиск върху цените.
В сферата на технологичните иновации внедряването на нови технологии, като прецизно земеделие, роботика и автоматизация, ще предостави на фермерите нови инструменти за оптимизиране на производството и намаляване на разходите. Въпреки това, високите инвестиции в тези технологии могат да бъдат бариера за по-малките фермери.
Относно климатичните промени европейските фермери ще трябва да се адаптират към все по-честите екстремни климатични явления като суши, наводнения и горещи вълни. Това ще наложи промени в земеделските практики, включително избор на устойчиви култури и подобрени методи за управление на водните ресурси.
Подкрепа от Общата селскостопанска политика (ОСП): И през 2025 г. се очаква ОСП да продължи да играе ключова роля за подкрепа на европейските фермери, като им предоставя финансова помощ за устойчиво земеделие, иновации и климатични адаптации. Тези мерки ще бъдат особено важни за малките и средни фермери, които често са изложени на по-голям финансов риск.
2025 г. ще бъде време на трансформация за европейските фермери
с необходимост от адаптация към нови политически изисквания, технологични иновации и климатични промени. Това ще изисква както нови инвестиции, така и стратегическо мислене за осигуряване на устойчиво и печелившо земеделие.
Какво може да се очаква за Зелената сделка?
До 2025 г. е много вероятно да има допълнителни промени и актуализации в рамките на Зелената сделка на ЕС. Но тези промени ще се отразят както на земеделците, така и на останалите икономически сектори. Някои от основните възможни промени и усилия за адаптация в Зелената сделка, които могат да се случат през следващите години, включват:
По-строги екологични регулации
Очаква се да бъдат въведени нови, по-строги правила относно емисиите на въглероден диоксид, употребата на пестициди и химически торове, както и за защитата на почвите и водните ресурси.
През 2025 г. вероятно ще има допълнителни усилия за намаляване на използването на синтетични химикали в земеделието, което ще изисква от фермерите да преминат към по-устойчиви практики като биологично земеделие и агроекологични методи. По отношение на пестицидите обаче проект на регламент на ЕК бе оттеглен, защото сред държавите членки имаше разнобой относно това, че едни искат много високи цели, а други не са готови за тях.
Освен това страни като България искат да се отчете конкретната ситуация, защото ние претендираме, че нямаме ниво на замърсяване като в други държави.
Подкрепа за устойчиво земеделие
ЕС ще продължи да предлага субсидии и финансови стимули за земеделските стопани, които преминават към устойчиви и екологични практики. Това включва подобрени възможности за финансиране на земеделци, които се ангажират със съхраняване на природата и използване на ефективни методи за управление на водата и почвата.
Зелената сделка поставя акцент върху защита на биоразнообразието, което може да доведе до нови изисквания за земеделските производители. Могат да бъдат въведени мерки за възстановяване на природни хабитати, както и за намаляване на използването на химически вещества, които вредят на екосистемите. Възможно е фермерите да бъдат подтиквани да участват в програми за възстановяване на природата и увеличаване на зелените площи. Регламентът за възстановяване на природата е с високи цели, но не е окончателно готов и се очаква да бъде олекотен.
Към 2025 г. ЕС вероятно ще увеличи своите цели за намаляване на въглеродните емисии, което ще постави нови изисквания пред земеделския сектор. Тези цели ще включват намаляване на емисиите от земеделските дейности, като тези, свързани с животновъдството, използването на торове и земеделски машини. Може да се очаква нова политика за стимулиране на по-чисти технологии и иновации в сектора.
Програмата „От фермата до трапезата“
Един от основните стълбове на Зелената сделка е стратегията „От фермата до трапезата“, която цели да направи хранителната система в ЕС по-здрава и устойчива.
До 2025 г. може да се увеличат изискванията за етикетиране на храните, но засега това законодателство е сложно и е бз развитие.
Зелената сделка включва и стремеж към социална справедливост, което означава, че селскостопанският сектор ще получава подкрепа за прехода към устойчивост, особено за малките и средни фермери. Вероятно ще се наложи да се въведат нови механизми за намаляване на социалните и икономическите неравенства между различните земеделски производители в ЕС, което засяга някои от държавите членки.
В контекста на Зелената сделка е важно да се отбележи и насърчаването на иновациите в земеделието. Очаква се нарастваща подкрепа за внедряване на нови технологии като прецизно земеделие, роботика, сензори и интелигентни системи за управление на ресурсите.
Според ЕК Зелената сделка ще продължи да е основен двигател на промени в селското стопанство в ЕС през 2025 г. и фермерите ще трябва да се адаптират към новите изисквания за устойчиво производство и намаляване на емисиите. Тези промени трябва да могат да доведат до нови възможности за иновации и субсидии, но също така ще поставят предизвикателства, особено за по-малките фермери.
Може ли да се очаква отстъпление по някои пунктове на Зелената сделка, което се загатва
Зелената сделка на ЕС е обвързана с дългосрочни цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г., но през последните години се наблюдава нарастващ натиск и искания за някои отстъпления или корекции в конкретни политики, включително в земеделието и селскостопанската индустрия.
Възможността за отстъпления по отношение на Зелената сделка е реална, но зависи от редица фактори, включително политическа воля, социален натиск и икономическите условия в Европа.
Все пак някои от потенциалните области за отстъпления включват:
По-реалистични изисквания към земеделците
Поради предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители, особено малките и средни фермери, някои държави-членки на ЕС вече се опитват да лобират за по-гъвкави условия и отстъпления от изискванията на Зелената сделка, които могат да се окажат прекалено тежки или икономически неосъществими за тях.
Пример за това е възможността за удължаване на сроковете за изпълнение на изискванията за намаляване на пестицидите и химическите торове или за осигуряване на допълнителна финансова помощ.
Зелената сделка вече включва механизми за социална справедливост и подкрепа за уязвими икономически сектори, като земеделието. Но това ще трябва да се изразява в помощ за адаптиране на фермерите към новите екологични изисквания – и тук някои страни настояват за още по-големи отстъпления или компенсации за земеделците, които ще бъдат засегнати най-много от строгите регулации.
Зелената сделка включва амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, но в някои случаи държавите-членки на ЕС изразяват опасения относно възможността тези цели да бъдат постигнати в рамките на определеното време. Тъй като селското стопанство е значителен източник на емисии, някои отстъпления могат да се състоят в забавяне на темповете на намаляване на емисиите или във въвеждане на по-гъвкави подходи за тяхното измерване и контрол.
Още една област, където може да има отстъпления, е в селскостопанската политика на ЕС. Например, при внедряването на новите изисквания в Общата селскостопанска политика (ОСП), може да има регулации, които не се прилагат равномерно във всички държави-членки.
Възможно е да има отстъпления за фермерите в страни, които се намират в по-малко икономически развити региони, или за фермери, които изпитват трудности с прилагането на новите екологични стандарти.
Вече има лобизъм от агробизнеса и земеделските организации
Големите земеделски асоциации и агробизнеси упражняват натиск за по-малко строги изисквания или за отстъпления, особено там, където новите политики за устойчиво земеделие водят до значителни увеличения на разходите за производителите.
Очаква се някои лобистки групи да настояват за по-голяма свобода при прилагането на устойчивите практики и за запазване на съществуващите методи на производство.
ЕС е под натиск от фермерски браншове и също така може да преразгледа част от политиките на Зелената сделка, ако глобалните икономически условия се променят значително, като например увеличение на цените на основни хранителни стоки или енергийни ресурси.
Това може да доведе до временни корекции в амбициозността на целите на сделката, ако настъпят големи икономически или социални проблеми.
Тези корекции се очаква да засегнат и хуманното отношение към животните, което законодателство засега не е готово, както и промените при етикетирането на храните, където законодателството ще е много сложно.
Въпреки че основната цел на Зелената сделка остава водеща, не е изключено да има отстъпления поради реални икономически, социални и политически предизвикателства.