Нихат Кабил, Министър на земеделието, 2005-2008 г.
Младите хора, второто поколение земеделци, ще тласнат сектора към позитивно развитие. Това е логиката на живота. Неминуемо е. Оттук идва оптимизмът ми. Не че от утре ще завалят пари и ще потекат реки от мед и масло. Никога в земеделието не е било лесно. В него винаги имаш един съдружник там горе.
Интервю на Ася Василева
Видео: Бисер Джонев
Нихат Кабил е роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.
Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.
Господин Кабил, Вие сте един от най-успешните български министри на земеделието и имате поглед върху развитието на българското земеделие в продължение на десетилетия. Може ли да направите обобщение за това от къде тръгнахме, до къде стигнахме и на правилното място ли сме?
Този въпрос вероятно има два отговора. Къс и дълъг. Дългият изисква много време, интерпретации и анализи на данни и статистики. Краткият отговор е, че безспорно членството на България в Европейския съюз и прилагането на Общата селскостопанска политика, дадоха много силен тласък за развитие на Сектор „Земеделие и храни“ в България. Това е безспорно. Дори и само поради факта, че бяха финансирани много масирано инвестиционните проекти, и в селското стопанство влязоха много сериозни субсидии. Нямаше начин това финансиране да не доведе до позитивен ефект. Ние влязохме в ЕС с изключително нисък процент на модерна селскостопанска техника на полето. В момента е абсурдно да се мисли за аграрен бизнес без да имаш техника и технологии от най-ново поколение. Това е разликата.
В системата на храните, като реакция на това, което се случи се получиха много големи проблеми, които ние и до ден днешен не можем ефективно да решим. В момента съотношението на растениевъдна към животновъдна продукция, произведена в България е 70 на 30. Има огромен дисбаланс.
Според мен, е назряло времето да бъде направен един много сериозен анализ. Защото още един програмен период, и ние ще затворим цикъл от 20 години окакто сме в ЕС и прилагаме ОСП. Може би липсата на един такъв задълбочен и системен анализ води до това нашите планове за следващите периоди, които изговяме в България и изпращаме в Брюксел, да се връщат с огромен брой забележки. Както в момента стана с Плана за възстановяване и развитие.
НАПОЯВАНЕТО Е ЖИЗНЕНОВАЖНО
Това, което не ми направи добро впечатление в последната версия на НПВУ, беше тоталното неглижиране и отхвърляне на идеята за модернизацията и рехабилитирането на напоителните системи. Напоителните системи на една държава не са само тези, коио допринасят за увеличаването на добивите. Това са системи, които имат важен принос в борбата с климатичните промени. Това е една важна тема за целия Европейски съюз. За съжаление, така беше проектиран НПВУ, така беше изпратен, така и ще бъде. Може би модернизацията на напоителните ни системи ще се отложи за напред във времео, но аз съм убеден, че рано или късно тя неминуемо ще се направи.
Напоителните системи нямат само задачата да доставят вода за напояване, съотвено да увеличават добивите, от което ние също имаме огромна необходимост. Те също така изпълняват ролята на отводняване и защита от наводнения. Поддържането на ефекивни и модернизирани напоителни системи е много важно за държавата.
От къде по-ясно се виждат нещата – от министерското кресло или когато си извън него? И какво, според Вас, трябва спешно да направят новите управляващи?
Естесвено, че когато гледаш отстрани, имаш комфорта да коментираш, да анализираш. Друго е когато си в управлението и когато носиш отговорността.
В момента имаме нужда от бързи решения на затлачени проблеми. Това са първо проблемите, които Ковид кризата постави на дневен ред, след това и политическата криза, която върви цяла година. С нетърпение очаквам правителството да почне да работи и да продуцира резултати. Защото бързото решаване на затлачените проблеми ще ни даде възможност да погледнем и към това, което предстои в средно- и дългосрочен план. Не бива концентрацията в първото да измести от фокуса другите две неща.
От анонсите, които бяха направени, виждам като най-важно за министерсвото, да реши по какъв начин – нормативен, административен, законодателен, дори и в материален план, ще стане изваждането от Министерството на земеделието на различните сруктури. Заговори се, че БАБХ ще отиде към МС като държавна агенция, отново, за пореден път. Цялата Агенция по горите – също. Как ще стане всичко това? Това са оперативни неща, които на пръв поглед са дребнотемия, но понякога малкото камъче обръща колата. Или ако не го обърне, прави проблемът по-дълбок и се изисква много време за неговото решаване.
МАЛКОТО КАМЪЧЕ МОЖЕ ДА ОБЪРНЕ КОЛАТА
Много бързо системите на администрацията, разбира се – отворени към браншовите организации и земеделските производители, трябва да започнат работа по полагане на основите на прилагането на всичко онова, което беше договорено в ЕС като Обща селскостопанска политика в следващия Програмен период. Там също няма много време. Макар, че ефективно се очаква около 2023-2024 г. да започне първият прием, но преди приемите на проеките има много организационна работа. По отношение на нормативната база, по отношение на новите постулати, които са приети. Ще има много тежка организационна работа и трябва да се работи много стегнато. И ако има залитане, както винаги, когато има нова власт, към тотална смяна на кадри, с мотото – „вие сте от предишните, ние сме от новите“, може сериозно да се спъне работата по преодоляване на предизвикателствата, поставени от новата ОСП. Защото натрупаната експертиза на отделните експерти, на държавните служители, на цели звена като отдели и дирекции, е едно богатство за администрацията. И нейното формално ликвидиране поради някакви съображения не е най-доброто решение.
ВРЕМЕ Е ЗА ОТВАРЯНЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА КЪМ ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ
Земеделските производители често се оплакват от липсата на диалог. От ваша гледна точка, на човек, който е бил от другата страна, има ли го този диалог?
Диалогът същесвува в някаква форма. Но смятам, че в тази посока могат да се направят много по-решителни крачки. Спомням си годината преди присъединяването ни към ЕС – 2006 г. От 2007 г. трябваше да започнем да прилагаме Общата селскостопанска политика. Спомням си каква съпротива беше тогава от страна на земеделските производители. Бяхме принудени да проведем национална кампания под надслов, който сега изглежда много наивно – „Ти имаш право на тези пари“. Трябваше да убедим земеделците, че имат право. Защото те казваха – не, ще дават някакви пари, ама сигурно после ще ни ги вземат с данъци или по други начини. Трябваше да преодолеем един психологически момент във възприятията на хората. И винаги, когато сме подхождали по този начин, резултатите са били положителни. Така беше и с националната кампания за недопускане на разпространението на птичия грип.
Диалог трябва да има, трябва да има една още по-голяма отвореност. Защото моето усещене като наблюдавам управлението на сектора на ниво министерство и агенция, и от друга страна наблюдавам реакцията на браншовите организации, е че картината не е добра. Има взаимно капсулиране от двете страни. Винаги когато администрацията и земеделските производители застанат в окопна война едни срещу други с постоянни упреци от едната страна към другата резултатите са трагични. Трябва да се направи крачка назад по отношение на егото. Когато едните казват „ние сме държавата и каквото кажем – това ще правите“, а другите казват – „вие може да сте държавата, но не може да ни казвате какво да правим, защото ние сме в буците на полето“, това е деструктивно. Време е за нов подход, време е за отваряне на взаимоотношенията „администрация – земеделски производители“. Защото всички еднакво носим отговорността за това какво ще заложим сега като основи. За да може след 5-6-10 години да кажем – на времето много се карахме и много спорихме, но си струваше, ето – получи се!
ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА
Не е ли всъщност това противопоставяне и капсулиране на отделните страни, и основният проблем пред възприемането от земеделците на Зелената сделка?
Защото няма диалог и няма информираност. Няма говорене на обикновен език. Няма изградени примерни схеми и модули.
Например, имаш Х декари растениевъдство, или ферма с Х животни, или кланица и мандра. Как оттук нататък, във връзка с новите изисквания на Зелената сделка, можеш да се развиваш. Трябва да се дадат варианти – първи вариант – така, втори вариант – така, трети вариант – така. За да може производителят сам да си създаде в съзнанието параметрите на онова, което може да направи, ако иска да има достъп до тези ресурси.
Защото така ще бъде – ако искаш достъп до ресурсите, бъди така добър да правиш нещата по определен начин. Тези неща в момента липсват.
И ако информационната стратегия се подобри, Зелената сделка ще има много по-голям успех сред земеделците. Така беше и когато стартирахме прилагането на програма САПАРД. Земеделците тогава тотално не знаеха какъв е принципът на работа и какви са процедурните правила. Но и това го преодоляхме, с кампании, с разяснения. Сега има много повече начини на транслиране на информацията. Важното е да поднасяш информацията в точния й вид, без да отклоняваш нещата от цялостния замисъл.
ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ
Друга актуална тема напоследък е Фонд Земеделие. Чухме, че той е капсулиран и непрозрачен. Така ли мислите?
Ще се върна малко назад във времето. Фонд Земеделие е създаден през 1995 г. с отделен закон. Фондът е националният инструмент за финансово подпомагане на българските земеделци. Фонд Земеделие много успешно е акредитиран като българската агенция по САПАРД.
Когато през 2005 г. бях избран на министерския пост и ми се разгърна цялата картина на изоставането, което имахме по оношение на покриването на критериите, които се изискват за членство в ЕС, направихме много бързи срещи с ръководствата на страни като Германия, Франция, Австрия. Много ни хареса австрийският модел. След анализа, който направихме, се оказа, че ако ние започнем да изграждаме Разплащателната агенция чрез която европейските средства идват в българското земеделие, от нулата по модела на австрийската система, ще ни трябват само за софтуера минимум 5 години, 1 година тестване, и чак на шестата година системата ще може да заработи. Тоест до 2011 г. ние нямаше да имаме механизма, по който да плащаме.
И тогава, чрез много сериозна съгласувателна процедура с ЕК, ние акредитирахме Държавен фонд Земеделие и като разплащателна агенция. Но с ясни демаркационни линии по отделните дейноси, както е по регламент. Още тогава бяхме анонсирали, че това е временна мярка. Но тази структура работи така и до ден днешен. За мен е чудно защо толкова години стои в този вид фонд Земеделие. Смятам, че е крайно време, ако се прави реформа, той да бъде разделен.
Разплащателната агенция да си остане като разплащателна агенция. А Държавен фонд Земеделие, чрез който навремето се даваха субсидии и нисколихвени кредити на нашите земеделски производители, да прерастне в отделен Национален земеделски гаранционен фонд за малките и за средните земеделски стопани. Гаранционен фонд за перспективни проекти, но разделени по отрасли и по сектори. Тук има поле за много мислене и може да се направи много добра реформа. Защото аз също споделям мисълта, че след толкова години на прилагане на ОСП, ние допускаме една много съществена грешка, която вече се посочва, но никой нищо не прави по нея. А това е, че по ПРСР всички бенефициери са равни. Не се прави сепарация по отрасли и размери. Това е моето лично мнение. А вече как ще го направят управляващите зависи от тях. И те ще си носят отговорността.
ОПТИМИЗЪМ ИЛИ РЕАЛИЗЪМ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО?
По-скоро съм реалист. Ние сме в един общ пазар с други 26 държави. България не е малка страна. Нито като територия, нито като население. В ЕС има държави, които са на високо ниво по ефекивност на земеделието, а са много по-малки от нас. Като Словения, Малта. Имаме огромен потенциал. Оптимизмът ми идва от това, че както в политиката в момента идват млади хора, така и в земеделието има промяна. Тези, които изнесоха на гърба си целия преход на изминалите 20 години, започнаха бизнеса си със съветските трактори и комбайни и икономически структури тип АПК, днес са модерни стопанства. Тези млади хора, които са второто поколение фермери, те ще тласнат нещата към по-добро развитие. Това е логиката на живота. Неминуемо е. И те ще си допускат техните грешки. Но най-успешни сред тях ще бъдат тези, които ще се уча от грешките на техните родители, благодарение на които са влезли в земеделието. От тук идва оптимизма ми. Не че от утре ще завалят пари и ще потекат реки от мед и масло. Никога в земеделието не е било лесно. В него винаги имаш един съдружник там горе.
