Азотът е основен хранителен елемент, който играе важна роля за растежа, развитието и продуктивността на растенията. Ето защо, за получаване на високодобивна и висококачествена продукция, е необходимо внасянето му в почвата под формата на различни видове торове. Прецизирането при внасяне на азот в почвата води до оптимизиране на вложенията в земеделското производство. Ключов момент е определянето на оптималното количество, което трябва да бъде използвано. То се изчислява на база извършените почвени анализи, изискванията на културата и желания добив от нея.
Измиване на нитратите от почвата
Измиването на почвата е един от основните процеси, който трябва да имате предвид, когато планирате торенето. Измиването на нитратите се случва, когато валежите или поливките превишават водозадържащата способност на почвата и се състои в пренасяне на разтворените във водата йони извън зоната на корените. Леките и песъчливи почви благоприятстват този процес, който може да доведе до финансови загуби, увеличаване на разходите за торове, а от там и до увеличаване на себестойността на продукцията.
Азотът влияе силно върху растежа на растенията, състава на белтъчините и качеството на продукцията. Необходимостта от торене с азот се определя въз основа на запасеността на почвата с минерален азот и нуждите на културата.
Посочените препоръки за торене на отделните култури се дават в активно вещество и са валидни при достигната достатьчна обезпеченост на почвата с хранителни елементи. В натура те се преизчисляват според активното вещество на вида азотен тор.
Амониев нитрат (амониева селитра)
Амониевият нитрат (амониева селитра) е бяло или слабожълто кристално вещество, съдържащо 34,5% азот. Половината от азота е в нитратна форма, а другата половина в амониева. Двете форми се съчетават много успешно при полски условия, което го прави подходящ за почти всички почвени типове и култури – за предсеитбено торене и за подхранване. За намаляване на азотните загуби се препоръчва заораване на тора.
Амониевата селитра е силно хигроскопична и бързо се разтваря във вода. За намаляване на сбиваемостта амониевия нитрат се гранулира. Със същата цел могат да добавят калциев или магнезиев окис.
Амониевата селитра е физиологично кисел тор, когато се използва на почви с неутрална или слабо кисела реакция, т.к. културите, отглеждани при тези условия усвояват по-бързо амониевия азот. На почви с алкална реакция тя се проявява като физиологично алкална сол, поради по-интензивното усвояване на нитратните йони от растенията.
НОРМИ НА ТОРЕНЕ
Зърнено-житни култури пшеница и ечемик
Пшеницата е най-важната зърнено-житна култура в нашата страна. Ежегодно с пшеница се засяват 11-12 млн. дка. Развива се добре на богати на хранителни вещества, дълбоки, структурни и с добър воден режим почви. Желателно е агротехниката на пшеницата да бъде съобразена със сортовите особености. За получаването на 100 кг зърно пшеницата се нуждае средно от 2,5 – 3,5 кг N; 0,8 – 1,5 кг Р205;1,6 – 2,9 кг К20.
Равнището на торовите норми, начините и сроковете на внасяне зависят от почвените и климатични условия, от запасеността с други хранителни елементи, главно фосфор, калий и др. Затова е много важно да се определят точно потребностите от азот. Действието на азота зависи до голяма степен от срока на внасянето му.
Предсеитбеното азотно торене влияе главно върху вегетативното развитие, увеличава гъстотата на посева, но също така и засилва опасността от отслабване на здравината на стъблата, респективно от полягане и измръзване. Подхранването през вегeтацията усилва братенето и гъстотата на посева, както и броя на зърната в класа, съдържанието на протеин в зърната, подобрява хлебопекарните качества на брашното.
Необходимостта от внасяне на азотен тор през есента се оценява в зависимост от съдържанието на минерален азот в почвения слой 0-30 см, установено преди сеитбата. В България традиционно 1/3 от определената азотна норма за пшеницата се внася през есента, а останалите 2/3 – през пролетта.
Азотно торене през есента
Предсеитбено торене на зимните житни култури се препоръчва, когато съдържанието на минерален азот в почвата, непосредствено преди торенето е под 6-7 кг N/ дка. Ако се установи, че в почвата има повече от 6 кг N/дка, азотно торене през есента не се извършва, за да се избегне прерастването на посева и понижаване на студоустойчивостта му.
Не се препоръчва есенно азотно торене и на леки почви, поради опасност от измиване на нитрати в подпочвените води. Ако количеството минерален азот е по-ниско, се препоръчва през есента да се добави разликата до 6-7 кг N/дка.
Когато не са взети почвени проби и не са извършени анализи, се препоръчва внасяне на 3-4 кг N/дка след предшественик, който освобождава късно площта, както и когато по площта са останали много растителни остатъци.
След ранно прибрани предшественици, на плодородни почви, след бобови култури, след интезивно торени с азот посеви, но са получени ниски добиви, при торене на предшественика с оборски тор не се препоръчва азотно торене през есента.
Азотно торене през пролетта
Величината на пролетната азотна норма също се определя от съдържанието на минерален азот в почвата. Когато не се извършва почвен анализ, прогнозата за азотно торене трябва да се съобразява с редица условия: състояние на посева, сорт, влагозапасеност, предшественик, наличието на снежна покривка, почвеното различие, наклонът на терена.
Пролетното подхранване на есенниците трябва да започне от равнинни терени и по-тежки почви и да завърши на наклонени терени и почви с по-лек механичен състав. Не бива да се подхранва при наличие на дебела ледена кора, а на наклонени терени и при дебела снежна покривка. На равнинни терени може да се похранва при снежна покривка, не по-голяма от 10 см.
В зависимост от съчетанието на тези условия оптималните норми за пшеницата варират от 8 кг N/дка до 17-18 кг N/ дка, а за ечемика – 6-14 кг N/дка.
При определяне на азотното подхранване през пролетта следва да се имат предвид няколко фактора
Сортът
Интензивните сортове , които се отличават с по-слаба братимост и по-голяма устойчивост на полягане и болести, понасят по-високи норми азот. На нискохумусни почви (тъмносиви и сиви горски почви, смолници и излужени канелени горски почви) -17-18 кг N/дка; на високохумусни плодородни почви -15-16 кг N/ дка; на плитки и слабоплодородни почви с неблагоприятен воден режим -13-15 кг N/дка.
Екстензивните сортове, които са с по-голяма братимост и по-малка устойчивост на полягане се торят 2-3 кг N/дка по-малко. Неустойчивите на ръжда и суша сортове не бива да се торят през по-късните фази на развитието им. Късното азотно подхранване на пивоварния ечемик влошава пивоварните качества на зърното.
Състояние на посева
При гъсти посеви, прораснали и с опасност от полягане и нападение от болести, нормите се занижават с 2-3 кг N/дка.
Влагозапасяването
При добро есенно-зимно влагозапасяване и обилни валежи нуждата от азот се увеличава. Затова при тежки почви трябва да има повече достъпен за растението азот, отколкото при леките почви. При количество на валежите 180-250 мм се прилага нормално азотно торене.
Почвата
Високи норми на торене не се прилагат при слабомощни, ерозирани и неразвити почви, с ограничени възможности да съхраняват влагата. Максимално високи норми на торене могат да се прилагат на нискохумусни почви – тъмносиви и сиви горски почви от Лудогорието и Предбалкана, смолници и излужени канелени горски почви от Южна България.
Пролетното азотно подхранване е решаващо за добива на пшеница и ечемик. За условията на България, отличаващи се с чести засушавания през март и април, пролетното подхранване трябва стане преди началото на вегетацията, започваща в края на февруари – началото на март. Броят на подхранванията зависи от състоянието на посева, от климатичните и организационните условия. За България агрохимически и икономически най-изгодно е еднократно ранно пролетно торене.
В България за торене на пшеницата и ечемика се използват с успех амониева селитра и карбамид. Амониевата селитра се използва при всички почви. Карбамидът е по-подходящ за торене при добре изразени зимни условия – недебала снежна покривка, замръзнала почвена повърхност, преовлажнени почви. Карбамидът не е подходящ за торене при почви с алкална реакция и температура на въздуха над 6 градуса С.
