От началото на 2024 г. глобалното затопляне се усеща дори от онези, които бяха скептични към него. През януари в цяла Европа бяха поставени 64 метеорологични рекорда, а температурата съответства на април. Освен това температурните рекорди бяха счупени през февруари, март и април, а юли 2024 г. беше един от най-горещите в историята. Беше невъзможно да не го забележите.
Земята се затопля поради емисиите на парникови газове – метан, въглероден диоксид и азотен оксид. И една четвърт от тези емисии идват от селското стопанство. В същото време селското стопанство е най-зависимо от климатичните условия и е първото, което изпитва екстремни метеорологични явления. В Украйна, където селското стопанство представляваше 20% от БВП преди войната, изменението на климата представлява заплаха за икономиката и световната продоволствена сигурност.
Непредсказуемите климатични събития ще стават по-чести, казват изследователите. Това са порои, когато няколко месеца валежи падат за няколко часа, и неочаквани студове, и изключително високи температури. Това лято на юг температурата на почвата достигна 70 °C и това се отрази на реколтата от царевица, соя и слънчоглед.
Какви промени забелязват земеделските производители?
Поръчахме две проучвания — през 2021 г. и 2023 г. В първото участваха 250 стопанства, работещи по традиционна технология, 35 работещи по органични технологии, а други 11 използваха ресурсоспестяващи технологии. Фермерите бяха попитани какви промени в почвата виждат. Сред трудностите, които възникват при отглеждането на растения поради изменението на климата:
- 30% от анкетираните отбелязват промяна в датите на сеитба,
- 28% — намаляване на добива,
- 20 % — опустиняване,
- 15% — намаляване на ефективността на торовете.
Проучването също така показа, че промените в състоянието на почвата пряко зависят от интензивността на нейното обработване – 65% от тези, които работят по традиционна технология, казват, че имат деградирали почви. В биологичното земеделие има 44% от тези фермери. А сред тези, които обработват почвата минимално, само 5%.
В проучването от 2023 г., проведено с 270 стопанства, отрицателните тенденции се увеличават: 39% от анкетираните наблюдават спад на добивите и най-вече в южните и източните региони. Наред с други проблеми бяха забелязани нарушения на физичните и химичните свойства, загуба на биоразнообразие, разрушаване на структурата на почвата и замърсяване с токсични вещества.
Какво може да се направи, за да се спрат тези промени?
За да поддържате плодородието на почвата и да предотвратите деградацията, препоръчваме да спазвате сеитбообращения, минимално обработване на почвата и намаляване на натоварването с пестициди.
В момента правилата се диктуват от пазара и се отглеждат онези култури, от които се получават най-голяма печалба. Сеитбообращението обаче трябва да се планира 5-7 години предварително. Всяка култура взема своите елементи от почвата, има свои собствени вредители и болести и образува свой собствен микробиом около корените. Еднаквите растения изчерпват почвата, а разнообразието им я прави по-здравословна.
При сеитбообращението 25-30% трябва да са протеинови и бобови растения, трябва да присъстват и зелено торене и покривни култури. Културите от зелено торене са нещо, което не отглеждаме в името на реколтата. Той е „зелен тор“ за почвата, подхранва я, попълва я с органични вещества, подобрява структурата и устойчивостта на водна и вятърна ерозия.
Друг начин за запазване на плодородието на земята е използването на технологии no-till, които осигуряват нулево или минимално нарушаване на почвената покривка.
Технологиите за прецизно земеделие също помагат.
Третата стъпка са органичните торове. Нивото на приложението им в полетата все още е много ниско, но сме доволни от тенденцията на компостиране, която се разпространява в земеделските стопанства. Това има положителен ефект върху добивите и плодородието на почвата.
През последните години тенденцията към биологизация набира скорост – въвеждането на микробиални препарати и стимуланти на растежа от биологичен произход. Виждаме висок интерес на фермерите към биологичните продукти като надеждно решение за устойчиво развитие. Една от причините е бъдещото прилагане на изискванията на Европейския зелен пакт и потенциалното изоставяне на забранените в ЕС пестициди, както и проблемът с резистентността на патогените към пестициди.
Какво очаква селскостопанския сектор в условията на бързо изменение на климата?
Негативните климатични тенденции само ще се засилят с течение на времето. Прашните бури, наводненията и сушите, които вече нанасят щети на икономиката, ще зачестят. Честотата на подобни явления ще се увеличи и времето ще стане по-непредсказуемо.
В днешно време се забелязва, че сухите зони активно се движат от юг към север на страната. Климатичната карта на Украйна вече се е изместила със 100 км. Територията на Полеся е намаляла, докато степната зона на юг вече е достигнала до Черкаска област. По този начин почти половината от украинската обработваема земя се намира в сухата зона и вече трябва да мислим как да съхраняваме влагата в почвата.
Още преди пълномащабната война експертите на ФАО установиха, че поради ерозията на почвата страната губи 300-600 милиона тона земя годишно, а общата площ на деградирала и непродуктивна обработваема земя в Украйна надвишава 33%.
Представител на фирма БТУ за България е Амитица ООД.
