Причините за усложнените документи на брюкселските чиновници са комплексни и корените им лежат в самата структура на Европейския съюз и начина, по който функционира. Вече се създават ИИ програми, които да „превеждат“ брюкселските документи. Но това звучи безумно – все едно има два човешки езика. Ето няколко аспекта, които обясняват как се стигна дотук:
Компромиси между 27 държави
Документите на ЕС се създават в процес, който включва консултации, преговори и компромиси между 27 държави-членки. Всяка от тях има свои специфични интереси, които трябва да бъдат отчетени. Това води до използване на много условности, сложни формулировки и изключения, за да се угоди на всички.
Резултат: Вместо ясни и директни текстове, получаваме сложни юридически формулировки, предназначени да бъдат „универсално приложими“, но които често са трудни за разбиране.
Бюрократичен език и терминология
Европейската бюрокрация има склонност към създаване на свой собствен „език“, изпълнен с термини като „интервенции“, „мултифондови стратегии“ и „хоризонтални политики“. Този език е замислен да бъде прецизен, но на практика той отдалечава институциите от обикновените хора.
Резултат: Чиновниците създават текстове, които звучат „експертно“, но са практически неразбираеми за тези, които нямат правна или административна подготовка.
Страх от грешки и съдебни дела
ЕС е под постоянно наблюдение – както от държавите-членки, така и от неправителствени организации, медии и граждани. За да избегнат грешки или възможност за оспорване в съда, текстовете често са умишлено сложни и изпълнени с юридически защити.
Резултат: Вместо практичност, документите стават прекалено обширни, за да се избегнат „вратички“ или възможни злоупотреби.
Разрив между теория и практика
Чиновниците в Брюксел често работят далеч от реалностите на живота в държавите-членки. Те разчитат на експертни доклади, анализи и статистики, които обаче не винаги отразяват конкретния контекст на хората, които ще бъдат засегнати от техните решения.
Резултат: Политиките и документите може да са добре обмислени на хартия, но често не са приложими или разбираеми на практика.
Липса на връзка с обикновените хора
Основната цел на ЕС е да бъде универсален регулатор, който създава правила за всички държави. Това обаче означава, че документите се пишат по начин, който цели да обслужва много различни аудитории – от националните администрации до бизнеса и НПО-тата. Обикновеният гражданин често остава извън това уравнение.
Резултат: Вместо да улесняват живота на хората, документите се превръщат в бариера, която изисква „превод“ и адаптация от трети страни.
Къде е решението?
Ето защо ролята на хора или ИИ системи е толкова важна. ИИ ще може превежда този сложен бюрократичен език на разбираем и конкретен текст. Но дългосрочното решение изисква повече връзка между институциите и гражданите, както и опростяване на процесите.
Европейските документи трябва да бъдат по-ясни, със специално внимание към хората, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Диалогът с гражданите и фермерите трябва да се засили, за да могат техните гласове да бъдат чути още на етапа на създаване на политиките.
И най-важното – трябва да има стремеж да се пише с мисъл за практическата реалност, а не само за теоретичната съвършеност.
Какво е нужно, за да се промени системата?
Политическа воля: Ако лидерите искат документите да бъдат ясни, те ще настояват за използване на технологии и опростяване на процесите.
Прозрачност: Технологии за проследяване на всяка регулация – кой я е написал, защо, каква е целта. Това ще даде повече отговорност на институциите.
Европейски подход към гражданите: Вместо сложни документи, ЕС може да създаде „граждански редакции“ – ясен, директен език, който обяснява как всяко правило влияе на обикновения човек.
Но ето къде е проблемът…
Чиновническата култура: Технологиите могат да решат сложността на езика, но ако институциите не искат да опростят процедурите и комуникацията, технологиите няма да бъдат използвани по правилния начин.
Страх от загуба на контрол: Определени нива на сложност често са съзнателни, защото дават на институциите повече власт и защита от критика. Ако текстът е неясен, никой не може да обвини конкретно лице за грешка.
Липса на обратна връзка: Дори с наличието на технологии, без активен диалог с фермерите и гражданите, институциите могат да продължат да пишат „на хартия“, а не „за хората“.
