Навлязохме в 2025 г., която явно ще се окаже решаваща за третото изменение на Стратегическия план и европейски решения, касаещи браншовете. На старта й земеделските производители и техните браншове не крият, че са обнадеждени от работата със сегашния административен и ръководен екип в лицето на министър Георги Тахов и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Ива Иванова.
Сега актуалните ни въпроси са отправени към Ива Иванова, защото искаме да разберем на какво фермерите да разчитат от страна на държавния фонд през годината.
Госпожо Иванова, във Ваше лице виждаме голямо разбиране и отзивчивост към земеделските стопани, те казват, че много добре контактуват и работят с Вас. Като шеф на ДФЗ посещавате повечето им семинари и срещи, на които ви канят и отговаряте на въпросите им. Това означава, че ги разбирате и им влизате в положение. Кажете според вас как се чувстват те и кое им беше най-трудно през изтеклата 2024 година. Прословутата административна тежест ли е? Или има и друго, което им пречи да бъдат изрядни бенефициенти?
Като ръководител на Държавен фонд „Земеделие“ съм наясно с трудностите, с които се сблъскват ежедневно земеделските производители.
През последните години последиците от пандемията след разпространението на Ковид, войната в Украйна, икономическата нестабилност и задълбочаващите се климатични и демографски проблеми се отразиха осезаемо на целия земеделски отрасъл.
Стопаните имат все по-наложителна нужда от финансово подпомагане чрез фондовете на Европейския съюз и националния бюджет. За целта е необходимо последователната подкрепа на държавата да продължи – както чрез законодателни, така и чрез финансови механизми.
Това са само част от проблемите на земеделските производители, които след промените от началото на 2023 г в европейското и националното законодателство с новите правила в Общата селскостопанска политика (ОСП 2023 – 2027), бяха изправени пред редица предизвикателства от административен характер.
Т. нар. административна тежест се състои основно в трудности за кандидатите при проследяването на актуалните изисквания към тях; обременяване с редица срокове и документи, които е необходимо да предоставят през целия период на активна земеделска дейност. Имат затруднения, продиктувани от недостатъчна предварителна подготовка.
Несъмнено е необходимо да се работи в посока за намаляване на административната тежест върху кандидатите за подпомагане, с оглед осигуряване на възможност по-голяма част от земеделските стопани да се възползват от получаването на субсидии, като същевременно се запази необходимото ниво на контрол.
В тази посока през септември проведохме обучителна кампания, която бе организирана от МЗХ с участието на експерти от ДФЗ, за изискванията по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., свързани с плащане на площ и животни.
В рамките на обучението бяха представени важни срокове за кандидатстващите по директните плащания за Кампания 2024 г., за Системата за мониторинг на площ, за новите функционалности в Системата за електронни услуги (СЕУ) и предстоящи приеми по Стратегическия план.
Надяваме се, че информацията е била полезна и е достигнала до всички.
Предвиждаме тези и подобни кампании да продължат и в бъдеще, тъй като фермерите се нуждаят от непрекъсната информираност.
А Държавен фонд „Земеделие“ изпитва ли негативи от тази административна тежест? Чували сме изказвания, че и Вие бихте били доволни от облекчаване на някои моменти с документи, изисквания, наредби, закъснели нормативи. Очаквате ли от МЗХ да ги облекчава…А имате ли и Вие такива предложения за някои мерки и интервенции, за улесняване на документацията?
Както вече посочих, новите изисквания в ОСП 2023 – 2027, наложиха редица законодателни промени в правилата, свързани с прилагането й на национално равнище и редица нови административни изисквания по отношение на работата на ангажираните институции, в това число и Разплащателната агенция.
Измененията продиктуваха и промени в реда на оценката на проектите, одобрени по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.
Увеличен беше броят на интервенциите по директните плащания. Регламентирано беше изискването за разработване на нови алгоритми относно функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и допълнителни контролни системи.
Предвид новите правила за работа и с цел спазване на Индикативния годишен график за прием на заявления, през 2024 г., Разплащателната агенция бe изправена пред предизвикателството да разработи специфични функционалности в Системата за електронни услуги (СЕУ), за да бъде безпроблемно протичането на текущите приеми.
За администрирането на подадените в рамките на Кампания 2023 по директните плащания заявления, ДФЗ бе задължен да разработи и приложи повече от 50 интервенции в помощ на българското селско стопанство, по-голямата част от които с изменени или изцяло нови изисквания за подпомагане.
Всичко това неминуемо доведе до забавяне на процеса по администриране на заявленията за тази кампания, която бе първата кампания по директните плащания, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 –2027 г /СПРЗСР/.
През 2024 г, въпреки че кампанията отново бе удължена, успяхме да възстановим ритмичността в процеса на администриране на подадените заявления и извършваните плащания до нивата от 2022 г.
Сред възможностите за намаляване на административната тежест е именно намаляване на броя на изискуемите документи по отделните интервенции, както за земеделските стопани, така и за администрацията.
За настоящия програмен период съвместно с МЗХ в ДФЗ направихме промени в условията за изпълнение по подмерки 4.1 и 4.2, които бяха свързани с намаляване на административната тежест и отпадане или актуализация на изискуемите документи към подаваните искания за плащане. Тези промени облекчиха, както бенефициентите, така и служителите. Като впоследствие бяха направени аналогични изменения и по другите мерки и подмерки.
Допълнително, политиката за облекчаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, която започна през последните години, бе доразвита и от Министерството на земеделието и храните като управляващ орган по Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.
За целта в условията за кандидатстване по различните мерки и интервенции изрично е отбелязано, че от кандидатите не може да се изисква представяне на документи, когато необходимата информация е достъпна чрез публичен регистър или се предоставя от компетентния орган към Фонда по служебен път.
Друг начин за намаляване на административната тежест за земеделските стопани е подаването на изискуемите документи изцяло по електронен път през Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ.
Макар, че част от фермерите бяха неуверени дали ще се справят с използването й, се оказа че повечето стопани успешно подават електронно документи, без да се налага да посещават офис на ДФ „Земеделие“. Това им спестява време и финансов ресурс, необходим за основната им дейност.
Каните се май да отчетете добра 2024 г., доколкото разбираме. Какво ще напишете в отчетния доклад – какво е направил фондът, какви средства е платил, какво остава за 2025 г.
Така е, преминахме през една трудна година, както за земеделските стопани, така и за администрацията, но положихме нужните усилия и успяхме да постигнем заложените цели.
През 2024 г. Държавен фонд „Земеделие“ подпомогна земеделските стопани с рекорден финансов ресурс от близо 3, 8 млрд лева.
По направление Директни плащания през изминалата година бяха изплатени почти 2 млрд лева.
С над 651 млн лева бяха подкрепени аграрния бизнес и общините по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
По схемите на държавните помощи и други национални плащания ДФЗ изплати над 1 млрд лева на земеделските стопани, а пo схемата за държавна помощ за газьола – пoчти 100 млн лева.
Над 36 млн лв бяха преведени по Πpoгpaмaтa зa мopcĸo дeлo и pибapcтвo (ΠMДP 2014-2020).
А в рамките на пазарните мерки стопаните получиха близо 80 млн лева.
През 2024 г успяхме да подобрим постигнатия рекорд от 2023 г. на оторизираните суми по инвестиционните мерки на ПРСР. Стандартно по тях се разплащат между 800 и 1 200 заявки на година. През 2023 г. разплатихме 2 100 заявки на стойност 507 млн. лв.
През 2024 г. подобрихме този рекорд, като обработихме 2285 заявки на стойност приблизително 588 млн. лв.
Важен ангажимент, който бе изпълнен през изминалата година, е изплащането на цялата „украинска помощ“ към земеделските стопани. За 2024 г. по двете схеми за преодоляване на негативното икономическо въздействие от войната в Украйна, бяха преведени близо 653 млн. лева.
Близо 8,3 млн. лв. получиха пострадалите от щети по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия.
Отделно над 1, 330 млн. лв. бяха преведени по заявления за предоставяне на помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през 2024 г.
В рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ бяха обработени над 4 000 проекта за близо 3 месеца. Сключихме близо 1 600 договора и вече има разплатени близо 205 заявки за плащане на стойност около 40 млн. лева. Ежедневно постъпват нови такива, които продължаваме да обработваме и разплащаме.
В края на годината бяха открити и първите 6 приема по интервенциите за развитие на селските райони от СПРЗСР. Това са подкрепата за млади, нови и много малки земеделски стопанства, за иновации, за групи или организации на производители, и за облагородяване на селските райони. Общият бюджет по интервенциите е с обща стойност над 1 млрд. и 278 млн. лева, като близо 1 млрд. лв. ще бъдат насочени към развитие на общините в селските райони.
Според Вас има ли опасност проекти на кандидати пред фонда да не могат да бъдат изпълнени в законните срокове. При кои инвестиции виждате най-големите рискове по ПРСР?
Глобалните процеси, които вече споменах, свързани с последиците от пандемията, в резултат на разпространението на COVID-19, геополитическата и икономическа криза, неминуемо доведоха до затруднения за бенефициентите по отношение на изпълнението на одобрените проекти по ПРСР 2014 – 2020 г.
Негативите за бенефициентите по инвестиционните мерки са следствие основно от повишението на цените на необходимите за производството на селскостопанска продукция суровини (торове, техника, енергия, фуражи). Повишението на цените забавя в голяма степен и темповете на публичните инвестиции.
Липсата на оборудване за извършване на инвестициите също оказва негативно влияние и забавя реализацията на проектите.
Други трудности пред бенефициентите са свързани с разходите и изискванията след подаване на заявлението за подпомагане (плащания на фактури, получаване на разрешения/лицензи и др).
Пред най-сериозни предизвикателства са изправени частните бенефициенти, заради проблемите с ликвидността и съответно препятствия пред завършването на инвестиционните проекти. Инфлацията през последните години затрудни и лицата с изтеглени кредити.
Всичко изброено, води до забавяне на подаването на искания за плащане и дори до искания за анулиране на инвестиционни договори.
От друга страна, много от бенефициентите, не се отказват от одобрените си проекти, а подават искания за сключване на анекси за удължаване на срока за изпълнение на инвестициите като по този начин се измества плащането по съответния проект за
последната година от програмния период – 2025 г., в която ще се струпат множество плащания.
Прави впечатление, че през 2025 г. не са много предвидените приеми по земеделски интервенции, тази пауза не е ли притеснителна. Много бенефициенти казват, че се отдалечава времето, в което стопанствата им да кандидатстват за нови машини и техника. Така ли е?
Напротив, от ноември 2024 г. до момента има отворени шест приема, повечето от които по интервенции, които вече споменах, осигуряващи подкрепа за селскостопански дейности.
Първата е стартовата помощ за млади земеделски стопани, с която ще се подкрепят финансово кандидати на възраст между 18 и 40 години, с бюджет над 176 млн. лева.
Втората е помощта за много малки земеделски стопанства, с която ще се поощри ускоряването на модернизацията и технологичното обновление на стопаните с много малки земеделски стопанства.
Подкрепата за нови земеделски стопани с бюджет от 39 млн лева пък, ще допринесе за привличане на нови предприемачи в земеделието и стартиране на селскостопански бизнес. А по интервенцията за групи или организации на производители ще се стимулират дейности по планиране и адаптиране на производството в съответствие с търсенето на пазара.
Близо 1 млрд лева е общият бюджет по интервенцията за развитие и облагородяване на селските райони, като по нея ще се финансира и изграждане на нова или рехабилитация на съществуваща техническа инфраструктура.
Тенденцията за подпомагане на земеделските стопани ще продължи и през 2025 г., като са планирани редица приеми по интервенциите за развитие на земеделието и селските райони от Стратегическия план 2023 – 2027 г., които са аналогични на досегашните мерки от Програмата за развитие на селските райони. Това ще даде много възможности на нашите бенефициенти да кандидатстват, да получават субсидии и да развиват стопанствата си.
През септември 2025 г. ще бъде отворен прием с бюджет от 145 млн евро за проекти за земеделски стопанства, като ще се подпомагат материални и нематериални инвестиции.
По същото време ще стартира и прием с фокус върху напояването и опазването на околната среда, а в края на годината ще бъде отворен приема на проекти за преработка на земеделски суровини с общ бюджет от 175 млн. евро.
Какви са плановете на фонда за 2025 година, какво да очакват стопанствата. А има ли нещо, за което бихте ги посъветвали при работата с Вас през идната година?
Както вече посочих, през 2025 г. се планират редица приеми по интервенциите за развитие на селските райони от Стратегическия план.
Ще бъдат отворени 19 приема с общ бюджет от 2,2 млрд. лв. безвъзмездна финансова помощ. Процедурите, съфинансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони обхващат различни по вид дейности, сред които модернизация на земеделския сектор, реставрация и обновяване на религиозни храмове, подкрепа за горския сектор, развитие на неземеделски дейности в селските райони. Важно е да отбележа, че графикът е индикативен и подлежи на промени.
По линия на Директните плащания очакваме стартиране и приключване на Кампания 2025 г. навреме, в рамките на регламентираните срокове.
Не се предвижда удължаване на приема, което се наблюдаваше през изминалите две години и сериозно затрудняваше последващата обработка на подадените заявления за подпомагане. Това ще доведе до навременно извършване на проверки по подадените заявления, до предвидимост в сроковете за приключването им и последващото плащане на полагащите се на кандидатите субсидии по заявените интервенции. За нас е важно да се гарантира сигурност за стопаните, за да могат да планират дейността си.
Припомням също, че приемът на заявления по кредитната схема на Държавен фонд „Земеделие” за инвестиции в селското стопанство, е целогодишно отворен.
Нека земеделските стопани се информират навреме по всички интересуващи ги въпроси. Те могат да получат информация на електронните страници на ДФЗ и МЗХ, в офисите на общинските служби по земеделие и в службите за съвети в земеделието.
Държавен фонд „Земеделие“ разполага и с редица канали за електронна комуникация – както за извършване на различни по вид справки в СЕУ, така и с т. нар. „горещи“ телефони за връзка, които са на тяхно разположение.
Като ръководител на Държавен фонд „Земеделие“ съм създала пълна организация на административния капацитет на институцията така, че бенефициентите да получават навреме важната за тях финансова подкрепа. Аз и целия ми екип, ще продължим да отстояваме своята отговорност към земеделските производители.
Пожелавам успех и ползотворна година на всички стопани, които се грижат за продоволствената сигурност и развитието на българското селско стопанство.
Интервю на Диана Ванчева
