Краят на черен път в селските райони на Уисконсин води до пасище, осеяно с рунтави хайлендски крави, пухкави исландски овце и винтидж Airstream каравана. Тук, на фермата Pink River Ranch, Брит Томпсън не само отглежда животни за месо, но и печели от селски туризъм – предоставяйки на градските жители от Чикаго шанс да избягат от забързаното ежедневие и да поживеят сред природата.
Секторът на агротуризма, който възлиза на 4,5 милиарда долара, се разраства с нарастващото желание на потребителите за селски преживявания и в отговор на намаляващите доходи в селското стопанство. Фермерите, които традиционно произвеждат храни, фуражи и растителни масла, се борят с кризата, след като през 2024 г. цените на царевицата и соята спаднаха до четиригодишно дъно.
Ферми като туристически атракции
Томпсън е сред тези, които намират решение. Доходите ѝ от Airbnb далеч надхвърлят печалбите от продажбата на говеждо и агнешко месо. Гостите пристигат почти всеки уикенд, привлечени от чистия въздух, горските пътеки и нощното небе, необезпокоявано от светлинно замърсяване. По време на пандемията интересът към селския туризъм избухва, но дори и след връщането към нормалния ритъм хората продължават да търсят тези преживявания.
„Сега, когато всичко се върна към нормалното, хората все още помнят тези моменти и ги превръщат в семейни традиции“, казва Сузи Спар, директор на Международната асоциация по агротуризъм.
Днес около 7% от фермите в САЩ предлагат някаква форма на агротуризъм, според данни на Университета на Върмонт. Приходите на много стопанства нарастват с между 25 000 и 100 000 долара годишно, а някои ферми печелят милиони от къщи за гости, ябълкови градини „сами си наберете“ и други селскостопански преживявания. Според платформата AirDNA, броят на фермерските имоти, предлагани в краткосрочни наеми, е нараснал със 77% за последните пет години – почти двойно повече от общото увеличение на краткосрочните наеми в страната.
Агротуризмът като спасение от икономическите сътресения
Агротуризмът се превръща в икономически буфер за фермерите, които се борят с ниски цени на продукцията, високи лихви и нарастващи разходи за семена, торове и труд. Според Министерството на земеделието на САЩ приходите от селскостопанска дейност са спаднали с 23% от 2022 г. насам – един от най-големите спадове в историята. Американската земеделска федерация дори нарича ситуацията „земеделска рецесия“.
„Способни сме да преживеем тези трудни години, защото сме диверсифицирали приходите си“, казва Кейли Хийп, 35-годишна съуправителка на ферма Heap’s Giant Pumpkin Farm в Илинойс.
През есента клиентите ѝ могат да се насладят на бране на слънчогледи, хризантеми и тикви, да се разходят с каруци сено или да се изгубят в царевичен лабиринт. Фермата също така произвежда царевица и соя за международни пазари, но доходите от туризма ѝ дават гъвкавост.
„Ако разчитахме само на зърнените култури, щяхме да водим различен разговор“, признава тя.
Не всяка ферма е подходяща за туризъм
Въпреки предимствата, не всички стопанства могат да се възползват от агротуризма. Някои са разположени на трудно достъпни места, а други собственици просто не желаят да отварят имотите си за външни хора. Освен това застраховките и съобразяването с регулациите могат да бъдат сериозно финансово предизвикателство.
Но за тези, които могат и искат да го направят, туризмът е начин да се задържат на повърхността, да изплатят дългове и да осигурят работа на младите поколения.
„Не можеш да оцелееш като семейна ферма, ако се занимаваш само със земеделие“, казва Катрин Топел, 56-годишна производителка на свинско месо от Северна Каролина, която също отдава малки къщички и къмпинг места под наем.
„Тези допълнителни доходи правят бизнеса устойчив в тежки времена и ти дават гъвкавост да излезеш от шаблона на онова, което е правил баща ти или дядо ти.“
Освен финансовите ползи, за много фермери мотивацията е и друга – те искат децата им да израснат сред природата, а и да покажат на посетителите автентичния живот на село.
Брит Томпсън, която управлява Pink River Ranch, споделя, че обича да учи гостите си на устойчиво животновъдство и да лови риба в местната река заедно с петгодишната си дъщеря.
„Младото поколение осъзнава, че фермата не е само депресия и лоши цени“, казва Райън Пеш, преподавател в Университета на Минесота.
„Те казват: ‘Защо да не пробваме нещо друго?’ Виждат възможности и предприемачество там, където преди е имало само оцеляване.“
