Трифон Зарезан е един от най-почитаните празници в България, особено в регионите с вековни лозарски традиции. Той се отбелязва на 14 февруари по нов стил и на 1 февруари по стар стил, но за лозарите и винарите датата няма значение – важно е уважението към лозата и виното, които са неразделна част от българската култура и идентичност.
Лозарството в България – традиции и предизвикателства
България е страна с дълбоки традиции в лозарството и винопроизводството. В страната се отглеждат над 60 000 хектара лозя, като основните региони включват Тракийската низина, Дунавската равнина, Черноморския регион, Долината на Струма и Сакар. Въпреки тази богата история, българските лозари днес се изправят пред редица предизвикателства – от вноса на евтино вино до ограниченията на европейската политика за земеделие.
Според данните, България произвежда около 130 милиона литра вино годишно, като над 60% от продукцията се изнася. Най-сериозните предизвикателства за сектора включват ниското ниво на субсидиране в сравнение с други европейски държави, конкуренцията на евтиния внос и намаляващия брой млади хора, които избират лозарството като професия.
Българските сортове – спасението на винопроизводството
В последните години се наблюдава възраждане на интереса към традиционните български сортове грозде. Местни сортове като Широка мелнишка лоза, Рубин, Мавруд, Керацуда и Димят постепенно си връщат своето място на пазара, като се търсят от винолюбителите у нас и в чужбина. Един от младите лозари, които залагат на българските сортове, е Петър Михов от „Михови Естейт“.
Историята на един млад лозар – Петър Михов
Петър Михов е един от тези млади ентусиасти, които връщат традицията на българските сортове. На 27 години той вече има дълбоки корени в лозарството, наследство от дядо си и прадядо си. За него лозарството не е просто бизнес, а страст и отдаденост.
„Лозарството не е само бизнес и предприемачество. Лозарството е страст и отдаденост, труд и лишения, но е любов и мечти. Човек трябва да уважава почвата и да обича лозата. Година след година тя разбира, че вече е твоето семейство“, казва Петър.
Той стопанисва 42 декара лозя в землището на село Илинденци, като отглежда основно Керацуда – един от редките български сортове. „Традиционните български сортове са нашето спасение. Вярвам, че те ще помогнат на българското винарство да оцелее“, споделя той.
Бъдещето на българското лозарство – традиции срещу модерни предизвикателства
Макар че секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, българското лозарство има огромен потенциал. Възраждането на местните сортове, инвестициите в малки бутикови винарни и търсенето на висококачествени вина могат да поставят страната на картата на световното винопроизводство.
Трифон Зарезан не е просто обред – той е символ на вековната връзка между българина и земята. Денят на лозаря ни напомня, че независимо от трудностите, лозарството и виното остават част от българската идентичност. Докато има хора като Петър Михов, които целуват гроздето и влагат сърцето си в лозята, българското вино ще има бъдеще.
