Европейската комисия отказа да изплати втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което поставя под риск редица проекти, включително тези в земеделието. Страната ни няма да получи очакваните 653 млн. евро, а средствата, които вече са постъпили – 2,677 млрд. лв., ще стигнат само до септември 2025 г.
Какво означава това за земеделието?
Планираните 120 млн. лв. за напояване остават неосъществени – до 2023 г. така и не беше открит прием по мярката. Земеделските проекти по Фонда за насърчаване на технологичния и екологичния преход са под въпрос – два приема бяха проведени през октомври 2023 г., но липсва информация дали проектите са одобрени. Административни забавяния и липса на реално изпълнение – от 2021 до 2025 г. не са постигнати значими резултати по инвестициите в сектора.
Как ще се компенсират загубените средства?
Правителството ще направи анализ кои проекти могат да бъдат прехвърлени към оперативните програми, за да избегне натиск върху държавния бюджет. Ако някои от тях останат в националното финансиране, това може да доведе до дефицит през 2026 г.
За момента Програмата за развитие на селските райони и Стратегическият план остават единственият механизъм за инвестиции в напояването и модернизацията на селското стопанство, но с далеч по-ограничен финансов обхват.
Решения за това как ще бъде компенсиран отказаният транш и кои проекти ще бъдат продължени, предстоят.
„Средствата, които сме използвали от полученото първо плащане, са половината. Тези средства сме успели да разплатим в страната. Парите, с които разполагаме, ще ни бъдат достатъчни до септември т.г.“, каза на брифинг в Министерски съвет вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. Той припомни, че крайният срок за извършване на плащания по националния план е август следващата година.
„При разговорите с Европейската комисия стана безпощадно ясно, че това е крайният срок и точка. След тази дата разходите не са допустими. Ако имаме плащания по някои проекти септември или октомври 2026 г., те се покриват от бюджета. Ние сме получили само първо плащане и сме успели да платим половината от него. Плащанията са малко над 10% за четири години. Сега за година и половина трябва да разплатим 90%, което е очевидно невъзможно“, обясни Дончев.
„С колегите от Европейската комисия постигнахме съгласие, че колкото и да е трудно и тежко подобно решение, най-разумното е да започне анализ и да се вземе трудното решение кои от проектите в плана да отпаднат. Ако те не отпаднат сега, фактически ще останат да бъдат финансирани от националния бюджет, което ще генерира екстремен риск от дефицит през 2026 г.“, допълни вицепремиерът.
Дончев обяви също, че критерият за това кои проекти да отпаднат ще бъде само един и той е свързан с това дали проектът е започнал.
„Ако крайният срок е август догодина по проекти, по които не е проведена нито една обществена поръчка, шансът да бъдат реализирани е нула. Само възлагането отнема четири месеца, и то в добрия случай, когато няма обжалвания“, аргументира се Дончев. Той увери, че правителството ще положи максимални усилия, за да спаси колкото се може по-голяма част от финансирането.
Томислав Дончев уточни също, че ще се направи опит част от проектите да бъдат спасени, като се прехвърлят към оперативните програми. Вицепремиерът увери също, че всеки, който изпълнява проект по НПВУ, ще си получи дължимите му плащания, по думите му, рисковете са за незапочналите проекти.
