Когато водата спре, всички мълчания стават излишни.
Никой не пита какъв точно е секторът, когато напояването спре. Не се чува „вие сте зеленчукопроизводители“, „вие сте зърнопроизводители“. Чува се само едно: „няма вода.“ И тогава всички стават фермери на сушата.
Липсата на вода вече не е технически въпрос. Тя се превръща в общо състояние на безсилие, което минава през всички площи, култури, региони и организации. Безводието изравнява всичко – и застрашава всички. То може да бъде това, което досега не сме имали – повод за общо действие, който никой не може да оспори.
От години всички предупреждават, че водата ще бъде следващият голям конфликт в земеделието. От години никой не слуша. Предупрежденията винаги са били правилни – просто никога навреме.
На 27 март 2025 г. Българската аграрна камара проведе извънредно заседание. Причината: задаващ се критичен недостиг на вода за напояване, вследствие на приоритетно източване на язовирите Белмекен, Батак, Копринка, Горни Дъбник, Пясъчник, Тополница, Жребчево за производство на електроенергия.
Организациите настояват за незабавно прекратяване на това източване, докато не се гарантират водни обеми за поливане – според заявените площи и култури.
Ако някой смята, че това е локален проблем – нека попита какво се случва с помпена станция Пясъчник. Ако някой смята, че става дума за шум – нека обясни на фермерите как се гледа ориз без вода.
Исканията на земеделците не са политическа заявка. Това е опит да се предотврати провал на кампанията, преди тя изобщо да е започнала.
Има списък с мерки – да. Но зад този списък има нещо по-дълбоко: усещане, че за първи път всички са в една и съща точка.
Българското земеделие е разделяно по всичко – по площ, по финанси, по принадлежност. Но всички изсъхват еднакво.
Безводието премахва границите. Премахва групите. Изведнъж онзи, с когото вчера си спорил за субсидии, става твой съюзник срещу сушата. Когато водата спре, хората започват да виждат не различията, а общата си беззащитност.
Ако този момент ще бъде повратна точка, той изисква не само действия, но и мярка. Трябва да се спре с възгордяването, с претенцията за повече. В сушата няма по-важни – има само засегнати. И всеки трябва да бъде приет като равен.
Това е възможност, която не се нуждае от лидер. Нуждае се от съгласие, че когато няма вода – не може да има съперничество.
Безводието може да се превърне в първото нещо, което не разделя сектора, а го принуждава да си спомни какво значи да си заедно.
Не заради удобство. А заради необходимост.
И това вече не е позиция. Това е психологическа граница. Който я пресече, ще бъде от тази страна на земеделието, която не проси, не чака, не се обяснява. Върви – за да остане нещо. И едва ли има браншова организация, която да не е на същото мнение.
Безводието не пита кой колко земя обработва, кой колко техника притежава, кой кого харесва. Когато водата я няма, всички сме еднакво жадни. Всички еднакво уязвими. Всички заедно на ръба на същата пропаст.
Ася Василева
