Браншът отчита растеж, но остава под структурен натиск: зависимост от внос, липса на кланици, риск от биозаплахи и ниска цена под себестойност. Какво предстои и какво още не е направено?
Ако секторът иска да расте, трябва да излезе от режима на компенсиране и да влезе в режим на стратегическо надграждане. Това стана ясно по време на международния форум „Съвременни тенденции в свиневъдството“, проведен в Стара Загора.
Данните за 2024 г. звучат обнадеждаващо: 1,2 млн. заклани прасета, 83 000 тона месо – най-висок резултат от години. Общият брой свине в страната е около 700 000, включително 176 000 малки прасенца и 71 000 свине майки за разплод. По думите на Димитър Михайлов от Асоциацията на свиневъдите, това е „доста добър резултат, който не е достиган в последните години“.
Но при 70% внос на свинско месо, който идва основно от западноевропейски страни, въпросът не е дали има растеж. А дали той е достатъчен. Останалите 30% от месото се произвеждат у нас. Преди 90-те години броят на свинете е надхвърлял 4 милиона, а сега секторът се опитва да възстанови изгубения капацитет.
Сектор с биография на срив
България е била страна с над 4 милиона прасета в началото на 90-те. След това свиневъдните комплекси западат, а епидемии като африканската чума довеждат до срив почти до нула. „Сега има прераждане, но не можем да наречем това възстановяване. Все още е възстановяване с нестабилна основа“, коментира Венцислав Славов от Асоциацията на индустриалното свиневъдство.
Секторът инвестира – нови породи, технологии, хибриди като „Черен ангел“. Но липсва инфраструктура – най-вече кланици. Това не позволява по-ниска себестойност, нито добавена стойност. Проблемът не е само технически – той е системен.
Цени около себестойността, външни шокове, липса на резерви
По думите на Димитър Михайлов, цената в момента е на ръба на рентабилността. „Шап в Германия свали цената с над лев на килограм и удари целия пазар.“ Болестите остават най-непредвидимият фактор. Биосигурността в България вече е на високо ниво – според Славов, „една от най-добрите в Европа“, но зависимостта от външни пазари остава.
Ако 70% от свинското месо е внос, всяко сътресение извън страната става вътрешен риск.
Какво липсва: кланици, визия, координация
Участниците в дискусията посочиха липсата на достатъчно кланици като основна пречка пред развитието. „Имаме потенциал, но трябва да затворим цикъла. Така ще намалим себестойността и ще оползотворим цялото прасе“, каза Михайлов. По негови думи, „само 2–3 модерни кланици“ биха променили ситуацията съществено.
Необходима е ясна 15-годишна визия за сектора. Без нея кооперирането и окрупняването ще останат пожелателни.
Нишови пазари и генетичен потенциал
Проф. Добри Ярков от Тракийския университет и Вихрен Димитров от свинекомплекс „Голямо Враново“ посочиха потенциала на хибридите и възраждането на източнобалканската свиня. В момента се работи с около 2000 животни, въпреки че официалната бройка е под 500. Новият хибрид „Черен ангел“ се позиционира като нишов продукт с уникални вкусови качества, създаден чрез кръстоска между източнобалканска и индустриални породи.
„Победихме испанците с нашия хибрид. Това е сигнал, че можем“, каза Димитров. В Испания, за сравнение, има 75 милиона прасета, а Димитров подчертава нуждата от данъчна ваканция или намалена ставка, каквато в Испания е 8%, за да се подкрепи конкурентоспособността.
Секторът вече не е в криза – но не е и в устойчивост
Форумът показа, че в сектора има експертиза, воля и движение. Но няма координационен център, който да подреди процесите. Ако държавата не създаде стратегическа рамка, всички усилия ще останат фрагментирани.
Българското свиневъдство не се нуждае само от инвестиции. То се нуждае от последователност, логистика и защита на вътрешния капацитет.
Растеж има. Но сам по себе си, той не гарантира завръщане.
