Какво е ОИСР: Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обединява 38 развити икономики, сред които всички държави от ЕС, САЩ, Канада, Япония, Южна Корея и Австралия. Докладите ѝ се използват за сравнителен анализ на политики, включително в земеделието.
Контекст: Най-новият преглед на ОИСР (април 2025 г.) анализира периода 1990–2021 г. и показва как расте производителността в земеделието, но с нея растат и част от проблемите. Данните идват от т.нар. агроекологични индикатори, които отчитат емисии, използване на торове и вода, промени в земеползването и въздействие върху биологичното разнообразие.
Между 1990 и 2021 г. земеделската продукция в страните от ОИСР се увеличава с 40%. В същото време:
- обработваемата площ намалява с 10%;
- парниковите емисии от земеделие нарастват с 4%;
- емисионната интензивност намалява (по-малко CO₂ на единица продукция), но не достатъчно, за да ограничи общите вреди.
През 90-те и началото на 2000-те години се постига видим напредък. След 2010 г. обаче той почти спира.
Само между 2009 и 2021 г.:
- използването на фосфорни торове расте с 1.7% годишно;
- използването на вода от селското стопанство – с 1% на година;
- енергопотреблението остава стабилно (0.4% годишно).
Амонячните емисии започват да нарастват още през 2015 г. – с 2.8% средно годишно. Основните източници са животновъдството и торенето. Това увеличава риска от замърсяване на въздуха и водите, особено в гъстонаселени селски зони с интензивно производство.
Какво показват данните за торовете
Средно 40% от използвания азот не се усвоява от културите, а попада в почвата, водоемите и атмосферата. Това означава, че значителна част от инвестираните ресурси не дава резултат. При фосфора има леко подобрение, но не във всички страни. В някои дори се отчита дефицит.
ОИСР използва индикатора „полски птици“ като мярка за биологично разнообразие. В 22 от 27 държави, които следят тази статистика, популацията на птици в земеделски територии спада. Това е знак, че екосистемите се свиват, а местообитанията се губят. Причините включват загуба на хабитати, интензивна употреба на химикали и промени в земеползването.
Докладът не казва, че положението е безнадеждно. Но казва, че ефективността сама по себе си не е достатъчна. Нужни са по-сериозни действия, сред които:
- по-добро управление на торовете;
- прецизно земеделие с ясно измерване на входове и изходи;
- защита на биологичното разнообразие чрез обвързани мерки;
- отворени бази данни и мониторинг в реално време.
Финалната част на доклада посочва, че страните от ОИСР постигат подобрения в ефективността, но не и в абсолютното намаляване на въздействието.
Парниковите емисии от земеделието в ОИСР са нараснали от 1 453 млн. тона CO₂ еквивалент през 2009–2011 г. до 1 515 млн. тона през 2019–2021 г. – ръст от 4.3%. Интензитетът на емисиите (измерен в CO₂ на долар продукция) е намалял от над 4 кг/долар през 1990 г. до под 3 кг/долар след 2014 г., но темпът на спад се е забавил значително през последното десетилетие.
Показателят за използване на азот остава нисък – средно едва 60% от вложения азот се усвоява от растенията. Останалото се губи под формата на изпарения, оттичане и натрупване в почвата.
Птичите популации в земеделските райони са намалели в 81% от страните, които проследяват индекса за полеви птици, което прави това най-последователният отрицателен сигнал в доклада.
Документът подчертава, че без структурни промени в земеделската политика и насочени усилия за интегрирано управление на ресурси и екосистеми, напредъкът ще остане частичен и временен.
Източник: OECD (2025), Environmental Performance of Agriculture in OECD Countries: Key Trends and Insights, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/2679ba38-en.
