През последните месеци въпросът, който все по-често се чува от земеделци, не е свързан с помощите, с пазарите или с климата. Звучи по-просто: „Защо на фона на фактически фалит на земеделието в сектора цари пълна тишина. Къде са браншовите организации?“ Задава се не с гняв, а с умора. С едно почти саркастично примирение. Днес един земеделец го обобщи така: „Значи или са умрели, или сме се оправили.“
Футбол на малки вратички
Точно в тази част от разговора един фермер ми прати виц. Нане и Вуте се изгубили в гората по време на лов. Нане предложил: „Дай да стрелям във въздуха, за да чуят къде сме.“ Стрелял веднъж – никой не дошъл. Стрелял пак – пак никой. Вуте казал: „Дай пак.“ Нане отвърнал: „Не мога. Свърших стрелите.“
Понякога точно така звучи и говоренето в сектора. Активност има. Само че никой не я чува. Защото не стига до никъде. Случаят, който провокира този текст, е необичаен, но показателен. В разгара на напрежението, една от големите браншови организации организира … турнир по футбол. И това не е метафора. Докато земеделците се чудят как ще изкарат до есента, представители на организацията мерят сили на малки вратички.
„Има една браншова организация във Facebook“, коментира друг земеделец под наша публикация. „Писах им. Отговориха, че с частни случаи не се занимават.“ Няма нужда да посочваме име. Заменете го с което и да е. Всичките ги има във Facebook. Постват. Позират. Но когато трябва да бъдат глас и представителство – ги няма. Когато е време да се поставят важните въпроси – нова политика, въвеждане на евро, нови пазарни реалности, никой не дава посока.
Фактите, които не се коментират
Ситуацията в сектора не се нуждае от пози във Facebook. Нуждае се от действия. Земеделието е в състояние на реален срив – не поради една причина, а поради натрупване на много. Отсъствие на дългосрочна политика. Непосилни разходи. Загубена предвидимост. Липса на смисъл.
Член 37б от ЗСПЗЗ, обявен за историческа победа за животновъдите, се превърна в нов източник на напрежение. Логично. Обещанията за напояване останаха без покритие. Обсъжданата помощ заради украинския внос потъна в административно мълчание. А реалната продоволствена сигурност вече не е сигурна и не се повтаря на всеки ъгъл и на всяка кръгла маса.
Къде отидоха примерите?
Какво стана със светлите примери? С Франция, която защити фермерите си с решителни политически действия? С още по-светлия пример на Румъния, която застана зад производителите си не с декларации, а с реални механизми? Същите примери, които се цитираха у нас, когато трябваше да се правят обещания.
Енергията се абсорбира. Умората остава.
Вместо общ фронт – има тишина. Вместо реална защита – има социална активност. Нищо не събира обществената енергия. Никой не поставя трудните въпроси. Нищо не пречи на абсорбацията на напрежението – дори напротив, тя изглежда успешно организирана.
А и хората вече не намират смисъл да питат. Обществената енергия беше похабена за празни приказки. Като това да си мерим кой е по-по-най браншовик. Сега вече всички са уморени и готови да си идат тихо в мрака. Или чакаме да видим дали средния добив по цената оправя сметката, за да знаем дали да плачем? Ако вали и има добив тази година, значи системата се е оправила ли?
Футболният турнир вероятно ще има победители. Но в реалността на земеделието все по-малко хора усещат, че изобщо участват в мач. Най-страшното не е гневът. Най-страшното е умората. Тя не шуми. Тя си тръгва. Уморените не викат. А дали това не беше целта?
Ася Василева
