„За да береш плодове през лятото трябва да полагаш грижи за дървото и през зимата. Няколко са важните операции, които не бива да се пропускат при грижата за костилковите овошки през зимния период-подрязване, варосване, пръскане и наторяване“, разказва опитният дългогодишен овощар Коста Петров-председател на сдружение „Българска праскова“ Сливен. Има големи градини с праскови и череши, а грижите за тях са негово ежедневие от много години насам.
По думите му, ключът за поддържането на овошките с добър външен вид, но и с добра продуктивност е основната резитба. Тя се извършва през зимния период когато дървото е в покой, а времето е благоприятно и сухо. При ранноцъфтящите овошки като бадем, кайсия, праскова и череша резитбата трябва да се извърши до края на февруари и в първите дни на март, иначе ще започне тяхната вегетация, а подрязването няма да е приключило. Това е и времето когато се премахват всички изсъхнали и болни клони. „При основната зимната резитба се оформя короната на овощните дървета, залагаш бъдещ брой плодове, които очакваш да получиш. Важно е да се съобразиш, че може да има пролетни и слани и затова да заложиш малко повече“, съветва той.
През този сезон по дърветата няма листа, има добра видимост на клоните и това улеснява работата на овощарите. „При качествена и добре направена резитба може да се повишат и добивите от овошките, защото запасите на органични вещества се разпределят между по-малък брой растежни точки“, пояснява Коста Петров.
Следващата задължителна операция в грижата за костилковите овошки според него, е пръскане с мед съдържащ препарат за предпазване от бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишнята. „Пръскането срещу бактериалните болести се прави в края на зимата и се подпомага от държавата по програма „Зимни пръскания“, допълва той.
За да се забави цъфтежа на дърветата и те да не бъдат съсипани от слани през пролетта има няколко начина. „Един от тях е чрез ползването на аминокиселини, които стимулират и повишават до някаква степен защитните реакции на плодника. Има и препарати, които могат да се използват за забавяне на самия цъфтеж с около седмица, но не се препоръчват. Проблемът е, че това пръскане се прави през есента, когато още не знаеш дали ще има нужда от него или не“, разясни специалистът.
Той обясни още, че като всяка култура и овощните дървета имат ефективни температури, които се натрупват и при определени натрупвания след зимния покой започва сокодвижението. Санитарното варосване забавя натрупването на тези температури, които предизвикват сокодвижението. Затова се използва овощарска вар, която вече не е само за ствола на дървото, а се покрива цялото с нея. Чрез това може би се забавя с няколко дни натрупването на температурата, а от там се забавя и началото на цъфтежа с няколко дни.
Дърветата искат и тор, казва Коста Петров и допълва, че е добре зимното запасяващо торене да се извърши със смесените торове-азот, фосфор и калий. „То не че ще помогне сега през зимата да тръгне дървото или напролет, а ще помогне за следващата година. Торовете са по-бавно подвижни и с течение на времето например фосфора и калия ще влязат в растението, така за следващата година ще натрупат хранителни запаси за растението. И напролет, преди още да е тръгнало, да има цвят и да започне растението да всмуква хранителни вещества, то се храни от тези запаси , които е натрупало през есента в ствола и корените си от хранителните вещества, които ние сме му дали“ пояснява овощарят.
Той изрази и опасенията си, че тази година високите цени на торовете ще се дадат своето негативно отражение върху подхранването на овощните градини. „Това е много важно мероприятие, което не бива да се пропуска, но с тези високи цени на торовете ще имаме много рестрикции намалено наторяване. Почти всеки ще предпочете да намали малко дозата. В пъти скочиха цените на торовете и това ни обезкуражава“, допълва Коста Петров.
Яна Дамянова
