Обезщетения взели само зеленчукопроизводители със 100% пропаднали площи, останалите получили голи обещания
Жестоко ударени от опустошителните градушки през лятото на миналата година зеленчукопроизводители от Пловдивско и Пазарджишко още чакат компенсации за понесените съкрушителни загуби. Повод да повдигнем темата стана съобщение на Държавен фонд „Земеделие“ от 3 февруари, в което се казва, че на оранжерийните производители ще бъдат изплатени 3 500 000 лева държавна подкрепа по схемата de minimis заради увеличените цени на газа. Хубаво обещание. Но изглежда, че друго дадено обещание през есента на 2021-ва да бъдат обезщетени земеделците за унищожената от градушката продукция нищо не се споменава. Тогава им е обещано, че тези, които не са пострадали на 100% ще бъдат компенсирани с де минимис в началото на 2022 г.
Един от пострадалите при природното бедствие е Петко Чалъмов от село Дълго поле. Неговият баща има земеделско стопанство, в което се труди почти цялото му семейство. Чалъмови са и сред стопаните, очакващи някаква помощ вече месеци наред.
„Миналата година бяхме уверени от бившия земеделски министър порф. Христо Бозуков, че помощите ще се извършат през de minimis – припомня Петко. – Моля, ако може, да поставите въпроса пред Министерството на земеделието. Останахме неприятно изненадани, че на заседанието, по което е взето решението за разпределяне на подкрепа по тази схема, за нас нищо не се споменава“ – казва човекът.
Той коректно пояснява, че за 100% унищожена продукция са получени обезщетения. Повечето от нивите обаче били с щети от 60-70%, някои – 50%.
„Това пак нанесе такива щети… Да не кажа като при стоте, ама и така да кажа, няма да е преувеличено – допълва Петко. – А все още няма светлина в тунела. Никой нищо не казва, поне някаква яснота да има. И всичко започва да изглежда като опит за замитане под килима. Много се надявам чрез „Гласът на земеделеца“ да се припомни за проблема, да се обърне внимание! Защото иначе може и да остане само на думи, ако не тръгнем да търсим правата си“.
Всички в страната ни сме свидетели, че много пъти се е случвало земеделците да бъдат прилъгвани само с празни или поне преувеличени обещания, а да не получат очакваното. Именно този горчив опит кара и Чалъмов да припомни за жестокото сътресение, което преживява не само неговото семейство, но и десетки други в няколко пловдивски и пазарджишки села. Припомняме, че след стихията имаше протести, а министър Бозуков няколко пъти отиде лично при земеделците, за да ги увери, че ще бъдат подпомогнати.
На въпрос дали след смяната на ръководството на Министерството на земеделието някой е потърсил пострадалите, за да ги попита как оцеляват, имат ли пари да заредят нивите си за новата стопанска година, ще останат ли земеделски производители след тежкия удар Петко отговаря, че поне с него и хора от семейството никой не е говорил по темата.
Чалъмови се грижат за около 70 декара земи и голяма част от тях са били засегнати. За тези, които били със 100% унищожени растения, мъжът признава, че са взели помощ. Но повечето ниви били частично опустошени. Той пояснява, че и в тях загубите били огромни. Малкото останала след градушката продукция също не оцеляла или не ставала за пазар.
„Имахме карфиол, който беше точно пред свиване на глави – разказва Петко. – И от дупките от ледените късове го хвана мана. С нея се борихме до последно, като от това понесохме още загуби. При такива бедствия не са само първоначалните щети, сещате се, че следват още много други последици. Миналото лято имахме и чушки, праз. Празът не беше засегнат, той беше в местност, която облакът подмина. При пипера имахме и стопроцентово унищожени площи – нищо не ставаше от тях. Но и останалото – то, като го удари през август, дори да се възстанови растението, няма за кога да връзва плод, да зрее. Няма какво да очакваш! Каквото можахме, спасихме, но то беше капка в морето. Колкото да не оставим нивите си нацяло! Комисията влиза и гледа моментното положение, но не отразява случващото се след това, така че това не са реалните последици. Иначе – да, описаните щети, в интерес на истината, бяха реални като проценти. Само че, като теглиш чертата на разходите и приходите, излиза, че си вътре, при това – с доста“.
Питаме Петко Чалъмов дали след понесения тежък удар семейството му ще има финансовите сили да зареди отново нивите за следващата стопанска година. Неуверено отговаря, че ще трябва – нямат друг избор. Прекалено много разчитат на земеделието за прехраната си. После признава, че с новите цени ще им е наистина трудно. Миналата година купували амониева селитра за 28 лева, сега вече струва 87 лева. Горивата също са в пъти по-скъпи. И не се знае какви ще са цените занапред. Чалъмови правят всичко възможно да не теглят кредити, защото при настоящото си разклатено положение това може да ги вкара в омагьосан кръг, от който няма излизане.
Мъжът допълва, че от растениевъдството производството на зеленчуци е може би най-трудното. Постоянно трябва да си по нивите. Два дни, ако не полееш пипера, загива. Горивото за помпите пък се очаква също да е голям разход.
За да може поне да са на нула, без да се мисли за каквато и да било горница, пострадалите зеленчукопроизводители би трябвало да получат между 1500 и 2000 лева на декар пипер или съответния процент от тази сума според унищожената продукция, пресмята Петко. На стопаните с напълно опустошени ниви били изплатени по 700 лева. Ако искаш да произведеш, са нужни елитни семена, а те са скъпи. Същото важи и за зелето и карфиола, чиито първоначални разходи за декар са около 1000 лева. Поне толкова би трябвало да получат стопаните, за да могат да засадят отново нивите си и да продължат да работят.
„Никой от нас не се и надява да ни покрият всички разходи, това няма как да стане – допълва земеделецът. – Но поне някакви проценти да получим, да ни се даде шанс да се изправим на крака – пак ще сме доволни. Но да не е без нищо, след като ни е обещано“.
Повечето от ударените от градушката земеделци в Дълго поле, както и в близкото село Ръжево Конаре, не са имали застраховки на насажденията си. Причината – недоверие към застрахователите и тяхната коректност при настъпили застрахователни събития. Нещо, което също се базира на предишен горчив опит.
Припомняме, че опустошителната градушка с ледени зърна колкото орех или колкото ябълка на места се изсипа над Пловдивско и малка част от Пазарджишко на 29 август 2021 година. Още на същия ден от командния пункт за борба с градушките в село Голям чардак признаха, че дори не са правили опити да обработват страховитите облаци. Причината – имали забрана да стрелят за времето от 19,12 до 20,18 часа, което се оказа фатално. Заповедта пък била спусната, за да не бъде уцелен преминаващ през това време в нашето въздушно пространство товарен самолет на НАТО. Или поне така бе обяснено от земеделския министър по онова време проф. Христо Бозуков при едно от посещенията му в пострадалите райони.
„В същото време, когато е получено нареждането да не се стрелят с ракети облаците, от РДВ – Ръководството на въздушното движение, са подали сигнал, че военен транспортен самолет на съюзниците, каца на летището на Авиобаза „Граф Игнатиево“, е обяснил на хората Бозуков, цитиран от „Монитор“, като е допълнил, че нямало възможност военната машина да бъде пренасочена към друго летище – така твърдели от Ръководството на въздушното движение.
Оттам пък разпространиха официално прессъобщение, в което се казваше: „На 28 август е извършен планиран полет на военно транспортен самолет от летище Рамщайн до летище Пловдив, чиято траектория преминава през активираните към момента полигони 11, 12 и 13 за борба с градушките.
Решение за спиране на полигоните съгласно процудурата се взема от гражданско-военния център за координиране и използване на въздушното пространство в Бояна (ЦКИВП).
В 19.18 ч. е подадено искане за спиране на полигоните към диспечера, за да се осигури безопасното кацане на планирания самолет на летище Пловдив. В 19.35 ч. е получено потвърждение за прекратяване на стрелбата, съответно в 20.00 ч. самолетът е кацнал на летище Пловдив. В 20.11 ч. е дадено разрешение за възстановяване на стрелбата по градоносните облаци“.
Пак при това си посещение проф. Бозуков е уверил стопаните, отчаяни от загубата на продукция за милиони, че е разпоредил да бъдат описани щетите и че са намерени възможности земеделците да бъдат компенсирани.
Припомняме и съобщенията от Фонд „Земеделие“, отнасящи се до пострадалите от градушката производители. Публикуваме ги без намеса по хронологичен ред.
3 млн. лв. са разпределени за стопаните с напълно унищожена реколта от градушката в Пловдивско
Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди финансов ресурс от 3 млн. лв. по държавната помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“, настъпили през 2021 г. Сумата ще бъде разпределена към стопаните със 100% пропаднали площи, вследствие на падналата в края на август градушка в област Пловдив.
За засегнатата продукция са издадени 89 констативни протокола за площ от 3 979 дка. Те са изготвени след проверка за напълно пропаднали площи (на 100%), вследствие на градушката в региона.
Допустимият за подпомагане максимален финансов ресурс е 80% от производствените разходи за отглеждане на засегнатите култури. В случаите, в които пострадалите от градушка нямат сключени застраховки, сумата се намалява на 50%, съгласно насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (с удължено действие до края на 2022 г.)
Предстои да бъдат изготвени и утвърдени указанията за предоставяне на помощта в кратки срокове.
9 ноември 2021 г.
От днес започва приемът на документи за подпомагане на стопаните с напълно унищожена реколта от градушката в Пловдивско
От днес, 22 ноември 2021 г., започва приемът на заявления за подпомагане по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“, настъпили през 2021 г. Подпомагането е за стопаните с напълно унищожена реколта, вследствие на падналата в края на август градушка в област Пловдив. Те могат да подават заявления до 30 ноември 2021 г. Средствата ще им бъдат изплатени до 20 декември.
Утвърденият от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ общ финансов ресурс по помощта е в размер на до 3 млн. лв.
За подпомагане могат да кандидатстват земеделските стопани с издадени констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури, в следствие на падналата градушка, регистрирана на 28.08.2021 г. в област Пловдив.
Допустимият за подпомагане максимален финансов ресурс е 80% от производствените разходи за отглеждане на засегнатите култури. В случаите, в които пострадалите от градушка нямат сключени застраховки, сумата се намалява на 50%, съгласно насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г. (с удължено действие до края на 2022 г.).
Размерът на помощта на хектар е както следва:
• пипер на открито – 14 722.40 лв.
• домати на открито – 9 785.60 лв.
• патладжан – 9 061.04 лв.
• дини – 5 962.40 лв.
• пъпеши – 6 033.04 лв.
• тикви – 2 473.30 лв.
• карфиол – 5 424 лв.
• моркови – 4 472 лв.
• главесто зеле – 4 640 лв.
• тиквички – 3 600 лв.
• корнишони – 10 375.68 лв.
• краставици-оранжерийно производство – 76 594.40 лв.
• салата – 5 424 лв.
• захарна царевица – 1 994.40 лв.
• малини – 3 524 лв.
• ябълки – 6 532 лв.
• тютюн – 3 641.89 лв.
На подпомагане не подлежат площи със земеделски култури, невстъпили в плододаване.
Указанията за предоставяне на помощта са качени на сайта на ДФ „Земеделие“.
22 ноември 2021 г.
Близо 2 млн. лева са изплатени на стопаните с напълно унищожена реколта от градушката в Пловдивско
Държавен фонд „Земеделие“ преведе близо 2 млн. лв. (1 972 792,79 лв.) по държавната помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“, настъпили през 2021 г. Сумата е изплатена на 85 стопани със 100% пропаднали площи със земеделски култури, вследствие на падналата в края на август градушка в област Пловдив.
Допустимият за подпомагане максимален финансов ресурс е до 80% от производствените разходи за отглеждане на засегнатите култури. В случаите, в които пострадалите от градушка нямат сключени застраховки, сумата се намалява на 50%, съгласно насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (с удължено действие до края на 2022 г.).
21 декември 2021 г.
