Всички забелязваме по един или друг начин климатичните промени през последните години, но замисляме ли се реално какво отражение имат те върху нас, върху растенията и животните, върху света, който ни заобикаля?
Склонни сме да забелязваме само негативите и продължаваме да си работим по старо му, да се оплакваме,че не се получава, но дали това е правилната посока? Нали няма нищо по-постоянно от промяната? Е, тогава е редно да се променим и ние. Стига с тези закоравели разбирания за срокове, техники и технологии. Стига с този негативизъм.
Вегетационния сезон в Европа расте
От агрономическа гледна точка и за целите на всички отрасли на земеделието в тази част на земното полукълбо са важни две величини за устойчив растеж и развитие на културите – качеството и количеството на годишната температурна сума. Тя започва да се измерва при определени стойности над нулата през пролетта и съответно отчитането ѝ се прекратява през есента, когато температурата падне под определени граници. Тоест, активният сезон при някои растения започва при задържане на живака над 5®С, а при други – над 10.
Същата граница определя пробуждането на зимуващите форми на насекомите, на някои животни и влечуги също.
Сумата от ефективната температура определя кои култури могат и кои не могат да се развиват успешно на дадена територия така, че да дават задоволителни и качествени добиви. Тези температури важат за абсолютно всички растения в умерените климатични зони.
Затоплянето (логично) води до нарастване на броя на топлите дни от годината и до повишаване на ефективната сума на температурата. Подобно затопляне например е отчетено в северните райони на Европа, където нарастването на активния сезон от 1951 до 2000 година е с около седмица, но важи и за други територии. Най-осезаемо по една или друга причина е затоплянето от 2000 година насам.
Какви са прогнозите?
Според няколко модела на развитие се очаква до края на 21-ви век топлата част на годината да се увеличи с месец и половина-два или с 20 до 40 дни, като най-засегнати ще бъдат по-студените зони.
Плюсовете от нарастването на вегетативният период:
- Възможност за интродуциране на нови видове и сортове;
- Получаване на две реколти от едно поле при екстензивните технологии;
- Подобряване растежа на дървесните видове;
- Улеснено презимуване на по-чувствителните култури;
- По-високите температури ще позволят бързо разлагане на органичната маса, от което следва естествено образуване на хранителни вещества в почвата и др.
Негативите от затоплянето също не са никак малко:
- Нарастване числеността на някои насекоми;
- По-дълъг период за борба с патогените;
- Високите температури в условия на ниско осветяване през есента и зимата не са от значение за нарастването на вегетативната и генеративната маса на растенията, а също и за зреенето на някои плодове, зеленчуци, зърно. Това е от значение за късни полски култури, горското стопанство и други отрасли на селското стопанство.
- Затруднение при прибиране на есенните реколти поради повишената влажност, а също и при просушаването на зърното преди прибиране в силозите например.
Най-големите спънки пред земеделието остават все по-високите температури и недостига на вода, а от тук следва да се търсят видове и сортове растения, устойчиви на колебанията на тези два фактора.
Все по-често ще ставаме свидетели на екстремни жеги, суша или пък порои (според сезона и зоната). Важно е да разберем как това ще се отрази на добивите на световно ниво. В противен случай ще се разклати и без това крехкият баланс на хранителната система. Според учени почти половината от реколтата при царевица и пшеница (зимна и пролетна) зависи от климата и неговите колебания. При ориза и соята – около 1/3. Естествено, количеството и качеството на добивите от четирите най-важни зърнени култури за изхранване на човечеството се влияят и от характеристиките на почвата, поливния режим, торенето и др.
Бъдещето – умна техника, поливни системи и разумни земеделци
Обикновено потенциалът на културите се измерва в идеални условия (контрол над вредителите, ефективно торене и напояване) и на хартия нещата изглеждат чудесно. Но тук (било то само на територията на България) има и много променливи в т. ч. качество и характеристики на почвата и на водата, часове слънчево греене, гъстота на посева, срокове на засяване и настъпване на фазите на развитие и т.н. и т.н.
Съответно всеки земеделец трябва да намери онези видове и сортове, които могат да дадат оптимални добиви за конкретния район. „Преписването от другарче“ не е опция. Адекватни избори и вложения в техника, напоителни системи, препарати, наука и експериментална дейност на регионално ниво са в основата на тази задача. Не бива да се пропускат възможности като събирането и съхранението на дъждовна вода, където това е възможно, да се търсят източници на естествени хранителни елементи в близост (все пак фосфорът намалява на световно ниво, но не е само той).
Ако напояването се оптимизира, според някои прогнози се очаква ръст в добивите на култури като царевица, картофи, пшеница, ръж. Но тези промени няма да настъпят само заради затоплянето, а и заради повишаване концентрацията на атмосферен СО₂. И колкото повече променливи се натрупват, толкова повече региони и зони ще се обособяват.
Като земеделска страна, в която един от най-важните отрасли за икономиката и населението е именно селското стопанство, България се оказва „в окото на бурята“ – неподготвена или занемарила подготовката си, имайки предвид славното минало и раздробеното настояще на земята.
Предвид затоплянето, в страната ни най-уязвими ще са:
- култури, отглеждани на неплодородни почви;
- култури, отглеждани при неполивни условия;
- зоните, в които и към днешна дата не падат достатъчно валежи;
Заедно с това се очаква ръст в популациите на някои вредители по растенията, но и спад при други. Причините – нарушение в естествените им жизнени цикли или точно обратното, а всичко това дължи на настъпващите промени. Те пък ще доведат до разширяване или стесняване на жизнени ареали. Така съвсем скоро ще се сблъскаме с упорити твари, каквато е сравнително новата за страната ни цикада Metcalfa например или чемшировия молец.
Социално-икономически фактори и технологично развитие, наред с агро-климатичните особености ще дадат своето отражение, а кое ще надделее, предстои да разберем. На регионално ниво ще има печелещи и губещи, ако предназначението на земята не се преосмисли и промени. Ако технологиите продължат да се развиват с досегашните темпове, а земеделската земя да се обработва с високопродуктивна техника, има реална опасност да стигнем до свръхпроизводство. В този сюжет решенията са голямо увеличение в търсенето на селскостопански стоки, политически решения за намаляване на производителността, насърчаване на екстензификацията, внедряване на нови технологии.
В уравнението непременно трябва да се включи урбанизацията, индустриализацията, наличностите на черно злато и други горива, както и алтернативните източници на енергия.
За България и съседните на нея страни нарастването на броя на топлите дни може да има положителен ефект, стига да съумеем да го впрегнем в правилната посока. В крайна сметка това ще доведе до оптимизиране продуктивността на култури с икономическо значение, каквито вече се забелязват в някои райони. И пак монетата има две страни. На места пролетниците се представят отлично – там, където падат обилни пролетни дъждове. И обратно – в други райони.
Повишаването на температурите при ефективно нарастване и на концентрацията на CO2 води до увеличаване на агроклиматичния термичен потенциал. В резултат получаваме по-дълъг период на растеж и по-голямо количество ефективни температури през същия интервал от време. Количествата на валежите се увеличават или леко намаляват през потенциалния вегетационен период по райони и микрорайони и намаляват в нерастящия период поради изместването на датите на устойчив преход на температурата на въздуха през есента и пролетта към началото и края на зимния сезон.
И отново се връщаме на необходимостта от по-строги и ефективни практики за управление на водите за напояване. За овощни градини и лозя капковото напояване пести от разходите, но трябва да се помисли сериозно върху загубите на ценната течност чрез просмукване и изпаряване в напоителните системи изградени от открити канали. С две думи, възстановяването и оптимизирането на напоителната мрежа от 90-те години, както и изграждането на нови е от съществено значение за земеделието на страната. Нищо ново. Друг перспективен метод е рационалното използване на подпочвените води.
Основните мерки за адаптация на земеделието се обхващат от организационни и управленски, финансови, икономически и законодателни аспекти и трябва да имат за цел:
- подобряване на управлението, използването и опазването на водните ресурси;
- подобряване на ефективността, управлението и предназначението на съществуващите съоръжения;
- разработване на технологии за рационални и икономически обосновани поливни режими на културите;
- подбор и разработване на технологии за отглеждане на култури в условията на суша и воден дефицит.
Напояването е един от главните фактори, които ще осигурят устойчиви добиви в години с променлив климат, но бързото възстановяване на съществуващите и изграждането на нови напоителни съоръжения е от съществено значение, особено за най-засегнатите и най-плодородните райони.
Какво още?
Още няколко мерки могат да бъдат взети, за да се намали уязвимостта на българското земеделие:
- разширяване или изместване на най-важните култури на нови площи с подобрени термични и водни характеристики;
- внедряване на нови култури със средиземноморски произход например;
- адаптиране на зимуващи култури с по-малки изисквания по отношение на снежна покривка, ниски или отрицателни температури за нормалното им развитие и плододаване;
- използване на различни високопродуктивни сортове и хибриди с по-добри качества, както и подбор на сортове с устойчивост към суша, висока температура, високи нива на СО₂ и други стресови фактори на средата, особено в периодите на поникване и наливане на плодовете/зърното;
- нови срокове за засяване/засаждане на основните култури;
- подобряване качествата, характеристиката и свойствата на почвата по отношение на задържането на вода, борбата с ерозията, запасеността с хранителни елементи според типа на почвата, а не на последно място и балансираното възстановяване на изнесените с реколтата нутриенти;
- подобряване на технологиите за растителна защита с приоритетно разработване на нехимични методи за борба с вредителите, повишаване ефективността на вече използваните пестициди и методи, както и мониторинг на фитосанитарната обстановка в страната.
По материали от www.climatechangepost.com, снимки – pixabay.com
