Агр. Петър Кръстев
Използването на микроторове и регулатори на растежа набира популярност и става все по-широко разпространено у нас. И тази година тези продукти по всяка вероятност ще бележат ръст на фона на икономическите фактори, ограничаващи пазара на минерални торове. Българският пазар предоставя богат избор продукти от този сегмент, произвеждани както от родни фирми, така и вносни. Всички те се различават по ефективност, състав, цена – в зависимост от съдържащите се в тях соли или хелати. Ето защо за агрономите не е никак лесно да направят избор, доверявайки се на едни или други микроторове и регулатори на растежа.
За улесняване избора на специалистите, добре е те да са запознати с действието на различните макро- и микроелементи, влизащи в състава на листните торове, както и съдържащите се в растежните регулатори биологичноактивни компоненти – аминокиселини, фулвокиселини, хумати и др. Знанието улеснява избора и го прави аргументиран и по-малко рискован!
Защо са необходими микроторовете и регулаторите на растежа?
- За повишаване на производителността. Получаването на високи добиви е възможно само с балансирано минерално хранене. За целта трябва да се разработи система за прилагане на основни торове. А повишеното изнасяне на хранителни вещества, свързано с високите добиви, трябва да се компенсира с оптимални норми на минерални торове и листно подхранване с микроторове.
- Да осигурят на растенията основни хранителни вещества. Почвите у нас най-често са бедни на микроелементи – или те са във форми, недостъпни за растенията, или са блокирани от определени фактори (антагонизъм на макро- и микроелементите, рН на почвата, температура).
Антагонизъм е, когато излишъкът от един елемент намалява наличността на други. По този начин излишъкът от азот донякъде намалява наличността на P, K, Mg, Mn, Zn, B и Cu. Що се отнася до фосфора, голямото му количество в почвата блокира катионите на Fe, Mn, Zn и Cu. Високото съдържание на калий значително намалява наличността на Mg, B. Но излишното количество калций блокира K, P, Mg, B, Zn, Fe. Магнезият е антагонист на калия. Излишъкът от желязо намалява наличността на P, Mn, Mo. Високото съдържание на цинк намалява усвояването на Mn и Cu.
Що се отнася до pH на почвата, тук също има специфични моменти. На кисели почви (рН <4,0 до 5,5) поглъщането на Ca, S, Mn, K, P и N от растенията се инхибира. На алкални почви (pH 7,0 или повече), се затруднява усвояването на елементи като Mn, Fe , B, Cu, Zn, както и на един от основните макроелементи – фосфор. Оптималната стойност на pH е между 6,5 и 7,0. С този индикатор всички хранителни вещества са налични и имат положителен ефект върху растенията. Температурата на почвата е също толкова важен фактор за усвояването на елементи, които през кореновата система стигат до растението. Когато температурата в кореновата зона е под +12-14°C, растението не е в състояние да усвои напълно фосфора. Ниската температура на почвата (+5-10°C) намалява подвижността и усвояването не само на фосфора, но и на S, Mn, Zn, а високата температура (+25°C и повече) – на K, Ca, Fe, Cu и B . - За по-добро използване на хранителните вещества от почвата и минералните торове. Тоест, използването на микроторове и регулатори на растежа чрез листно приложение може да намали количеството на внасяните минерални торове без загуба на добив, поради физиологичния ефект върху растенията.
- За ускоряване на физиологичното действие. Веществата на микроторовете и регулаторите на растежа подпомагат метаболизма. Те са част от растителните хормони, така че растенията натрупват по-добре резервни вещества и се възстановяват по-бързо след неблагоприятни фактори.
- За повишаване на добива и плододаването. Например, достатъчно количество бор в растенията има положителен ефект върху растежа на генеративните органи, цъфтежа, торенето и образуването на плодниците.
- За устойчивост на полягане. Медта участва в образуването на лигнин, като по този начин повишава устойчивостта на полягане.
- За добро качество на реколтата. Микроелементите: Cu, Mn, Zn и аминокиселините подобряват усвояването и използването на азота. Така те влияят върху повишаване на съдържанието на протеини в семената и зърната.
- Повишаване на устойчивостта към стресови състояния. Използването на микроторове, фулво- и хуминови киселини през есента води до повишаване на студоустойчивостта на зимните зърнени култури и рапицата. Калият и борът допринасят за натрупването на захари, а P, Zn имат положителен ефект върху образуването на корени и зимната издръжливост. Cu, K, аминокиселините, полизахаридите и цитокинините повишават сухоустойчивостта и топлоустойчивостта на растенията. Стресът от хербицидите се неутрализира от цитокинините, фулво- и аминокиселините.
- За повишаване на устойчивостта към гъбни заболявания. Zn и Mn ограничават увреждането от струпясване по картофите. Cu и K ограничават развитието на картофената мана, а по зърнено-житните култури – ограничават повредите от ръжда, брашнеста мана, причинителите на петна, кореново и стъблено гниене.