Разделението в Американската федерация на фермерското бюро роди нови фермерски асоциации, готови да се застъпват за дребния и органичен агробизнес
Американска федерация на фермерското бюро (AFBF) е най-голямата организация на земеделските производители в Съединените щати. Основана през 1919 г., тази независима неправителствена институция включва земеделските бюра от всички 50 щата и Пуерто Рико, зад които са 6 милиона фермери. Фермерското бюро, както наричат за краткост федерацията, е призвано да защитава чрез различни методи и лобизъм интересите на своите членове, но през последните десетилетия то е в прицела на критики, че се е обърнало повече към агрогигантите и едрите собственици на ранчо, отколкото към дребния и органичен агробизнес. Ще допълним, че Американската федерация на фермерското бюро нарича себе си „Гласът на земеделието “ – това лого тя регистрира през 2007 г. като търговска марка. Но тъй като разривът между агробизнеса и дребните фермери се увеличава през последните години, става все по-трудно да се постигне единен глас в селскостопанската общност в САЩ.
Причините за конфликта, който засегна една от най-влиятелните агроасоциации в света, бяха осмислени едновременно от журналисти на две издания – Investigate Midwest (Център за разследваща журналистика в Средния запад) и Watchdog Writers Group (Институт за журналистика с нестопанска цел).
„Нарастващото политическо разделение в Американската федерация на фермерското бюро до голяма степен ще определи бъдещето на селското стопанство в САЩ” – пишат авторите. Конфликтът ескалира в началото на януари т.г., когато стотици земеделски производители се събраха на годишната конференция на AFBF в Атланта, за да определят насоките в политиката на селскостопанската организация. Конференцията предизвика много критики по адрес на холдингите.
AFBF е най-мощната организация, представляваща интересите на американските фермери, която полага най-големи усилия да лобира пред федералното правителство по въпросите на селското стопанство. Според някои политици AFBF има огромно влияние върху законодателните събрания на различните щати, като има правомощия да отмени всеки законопроект за селското стопанство, който те предложат.
Сега, частично съгласявайки се с AFBF, от федерацията се отделят групи дребни фермери, убедени, че тя не представлява техните интереси.
Една такава група е Фондът за правни действия на скотовъдите (United Stockgrowers of America legal action fund). „По въпроси, в които интересите на семейните фермери са в противоречие с корпоративните интереси, като например – как да се реформира концентрираният пазар, ние считаме, че Фермерското бюро силно клони към корпоративните интереси“ – каза Бил Булард, генерален директор на United Stockgrowers.
AFBF парира, че напротив, тя представлявала интересите на всички ферми: животновъдни и растениевъдни, големи и малки, органични и традиционни.
„Когато имате толкова разнообразна организация като нашата, естествено е, че мненията ще се различават, казва Сам Кийфър, вицепрезидент на AFBF за връзки с обществеността. – И когато имате толкова голяма организация като нашата, ще се намерят съвестни хора, които да не са съгласни по всички въпроси.“
Някои бивши членове на AFBF обаче не вярват, че процесът е толкова демократичен, колкото иска да изглежда.
Свиневъдът от Айова Крис Питърсън е участвал в борда на Фермерското бюро от своя окръг през 80-те и 90-те години. През 1998 г. цените на свинското месо са достигнали исторически минимум, тъй като няколко месопреработвателни предприятия са били закрити или са намалили производствения си капацитет. Питърсън е трябвало да вземе заем, с който да покрие разходите за отглеждане на прасетата си и да потърси допълнителни източници на доходи. Свиневъдът, който смята, че виновник за краха е все по-консолидираният пазар на добитъка, е бил разочарован от бездействието на Фермерското бюро срещу нашествието на интензивното свиневъдство. Той се оттегля от организацията през 2000 г. и основава местния клон на Съюза на фермерите, в който оттогава заема ръководни длъжности.
Други дребни фермери, такива като Питърсън, са съгласни, че интензивното производство, при което стотици и хиляди животни се отглеждат затворени в помещения, вреди на околната среда, намалява стойността на имотите в този райони и разрушава семейния бизнес.
Но интензивното животновъдство е ключът към успеха на големите компании за месо – шепа от тях доминира в бранша, включително Tyson, JBS и Smithfield , тъй като предприятията минимизират разходите за отглеждане на животни на глава добитък и максимизират размера на печалбата.
Запитан за критиките, че AFBF дава приоритет на потребностите на промишленото земеделие пред семейните ферми, Кийфър се позова на статистиката на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), според която 98% от фермите са семейна собственост.
Неголемите семейни ферми, които генерират по-малко от 350 000 долара годишно, съставляват 47,7% от всички ферми и представляват около 20% от националното производство.
Националният съюз на фермерите, по-малкият, самопровъзгласил се за „прогресивен“ аналог на AFBF, има клонове в цялата страна, но AFBF го превъзхожда по отношение броя на членовете и капиталите си.
Съюзът на фермерите наброява около 200 000 членове, представляващи малка част от 6-те милиона на AFBF. Бюджетът на съюза за лобиране също е много по-малък: миналата година той е изразходил 180 000 долара за федерално лобиране в сравнение с 2 милиона долара от AFBF, според OpenSecrets.
Често AFBF се сблъсква с Националния съюз на фермерите и други търговски и пазарни организации.
Един от споровете е свързан със Закона за откритост и прозрачност на цените на добитъка, законопроект на Сената на САЩ, подкрепен от двете партии, насочен към борба с консолидацията и ниските цени в отрасъла на едрия рогат добитък. Ако законът бъде приет, той ще разшири изискванията за отчетност при продажбите на добитък, ще увеличи санкциите към месопреработвателните компании, които нарушават закона, но е спорно дали ще принуди преработвателите на месо да изкупуват минимален процент от добитъка на пазара с налични пари.
Към 2017 г. половината от целия добитък е била продадена по производствени договори , които позволяват на месопроизводителите да купуват добитък на предварително определена цена. От 1997 г. до 2017 г. процентът на продадените по договори говеда почти се е удвоил, тъй като броят на изтъргуваните на борсите говеда е намалял.
Четири компании за производство на говеждо месо, които контролират до 85% от пазара – Cargill, JBS, National Beef и Tyson Foods, в момента са въвлечени в съдебни процеси, в които се твърди, че компаниите са се договорили да намалят цените на добитъка.
Сега AFBF се намира на противоположната страна на барикадата с фермерските съюзи по отношение на етикетирането на ушите на добитъка.
Подготвеното за разглеждане правило от Министерството на земеделието на САЩ изисква от животновъдите да използват радиочестотна идентификация или RFID, ушни маркери на всички говеда, предназначени за междудържавна търговия.
Две мощни организации на собствениците на ранчо и на дребните фермери от Тексас се обявиха против инициативата, подкрепяна от AFBF.
RFID маркерите представляват високотехнологична версия на традиционните пластмасови маркери и татуировки, използвани за идентифициране на едрия рогат добитък. (Един малък чип – известен като RFID таг, е прикрепен или имплантиран в обекта.). RFID маркерите, използвани широко в Европа, позволяват на ветеринарите и собствениците на добитък бързо да идентифицират и да изолират животните в случай на заболяване.
Министерството на селското стопанство на САЩ твърди, че маркерите ще намалят риска от скъпоструващите избухвания на заболявания сред домашния добитък. И доколкото RFID се явяват стандарт в други страни, международното търсене на американски говеда вероятно ще нарасне, ако САЩ усъвършенстват своята програма за проследяване на животните.
Джудит МакГири, основателка и изпълнителен директор на Алианса за свобода на фермите и ранчо, обяснява: програмата е предназначена да подкрепи пазарите за износ на американско месо, което е приоритет за големите месни компании.
От друга страна, малките фермери, които се фокусират върху местните продажби, не се интересуват от международните пазари, допълва тя.
Закупуването и използването на маркери и свързаното с тях оборудване ще бъде тежест за дребните фермери, които вече се борят с ниските цени на добитъка, заявява МакГири. Тя твърди, че за мощните предприятия с големи бюджети разходите за внедряване на маркерите RFID ще бъдат по-малко обременителни. „Това е двоен удар върху малките ферми, без никакви печалби“, заключава МакГири.
Поради бурните спорове във фермерската общност, съответният закон засега е „във висящо състояние“.
… Когато Тим Матис е станал биологичен млекопроизводител, той не е почувствал, че Фермерското бюро насърчава интересите на „органиците“. И това не са само негови наблюдения. МакГири допълва, че се е убедила как Фермерското бюро се бори срещу политика, която прави кардинални различия между биологичните и традиционните ферми.
На законодателната сесия в Тексас през 2021 г. МакГири е пледирала за законопроект, в съответствие с който била създадена „Програма за запазване на плодородието на почвите по места“, за предоставяне на обучение, техническа помощ и информиране на земеделските стопани, прилагащи определени методи за подобряване здравето на почвата.
Много прогресивни групи смятат методите на възстановяване на почвата, включително покривните култура, методите на земеделие с нулева или минимална обработка на почвата и ротационната паша за крайъгълен камък за органично, устойчиво и регенеративно селско стопанство.
Но Мак Гири отбелязва, че Тексаският филиал на фермерското бюро ясно е дал да се разбере, че се противопоставя на включването на думи като – „органичен“, „устойчив“ или „регенеративен“ в предложения текст и само след отпадането им би подкрепил законопроекта.
В Книгата за политиката на AFBF се казва: „Когато се разглежда устойчивото земеделие, има една-единствена константа: селското стопанство е устойчиво само когато е печелившо.“
