Британският гуру по зърнени култури Саймън Дрейпър разяснява условията за навременното развитие на културата, за да може реколтата да достигне технологична зрелост
През миналата годината английските производители на царевица претърпяха един от най-тежките сезони, тъй като посевите поникнаха много трудно и се бориха много, за да узреят. В същото време 19% от общата площ на царевицата в Англия са били с растения за анаеробни остатъци (т.е за биогаз) и тази цифра се очаква да се повиши отново този сезон, тъй като все повече земеделски производители правят опит с културата за първи път.Този факт изведе на преден план необходимостта от създаване на оптимални условия за успешно поникване на царевицата, за да може реколтата да стигне до технологична зрелост в рамките на вегетационния период.
Британският гуру на царевицата и независим агроном Саймън Дрейпър издаде ръководство от шест стъпки, в което подчертава колко жизнено важно е да се постигне добро поникване и установяване на културата, когато се отглежда царевица за биогаз или за фураж. Публикуваме тези стъпки, защото те са изключително важни за производителите на царевица, в т. ч. и нарастващите площи с културата за биогаз и в нашата страна.
1. Структура на почвата
Царевицата е добре известна с това, че е растение, което бавно развива корените си и подпочвени препятствия, като уплътняване на почвата и камъни, силно възпрепятстват този процес.
Корените на царевичното растение могат да проникнат дълбоко в почвата, за да намерят вода и хранителни вещества, докато посевът расте на височина, но това става само ако структурата на почвата го позволява.
„Петдесет и пет процента от добива зависят от структурата на почвата и оранта, така че ако допуснете грешка тук, успешно ще провалите реколтата си, обяснява Саймън Дрейпър и допълва: – Царевицата има много слаби корени и ако те ударят в уплътнена почва, тя просто ще се откаже.“
Петгодишни проучвания във Франция установиха, че добивът може да падне с 30 – 35%, ако царевицата се сее в уплътнени почви.
За да се предотврати това, Дрейпър препоръчва да вземете лопатата, да отидете на полето и да изкопаете инспекционни дупки, за да установите има ли структурни проблеми, които биха могли да повлияят върху вкореняването и последващите добиви. „Ако е налице уплътнен слой, тогава трябва да се използва подпочвен агент, който да разрохка орния слой, който обикновено е на дълбочина 10 – 12 инча (25 – 30 см). Не отивайте по-дълбоко от това, защото ще нарушите естествените канали в почвата, които корените на растенията могат да следват.“
„Просто ви трябва напълно разрохкан орен слой, което да позволи на растенията да се вкоренят по-дълбоко, а това ще им помогне да се справят в сухо лято.“
За да се постигнат добри подпочвени резултати, Дрейпър съветва да се разделят работните органи на култиватора на един и половин пъти дълбочината на подпочвената обработка. За крилатите (тип лястовица) работни органи той препоръчва да се използва широчина, два пъти по-голяма от планираната дълбочина на обработване, като ъгълът е 110°, за да се избегне още по-лошо уплътняване.
2. Подготовка на редовете за сеитба
Качеството на редовете е важно и трябва да бъде разгледано заедно с датата на оран, според Саймън Дрейпър.
„Груб ред е нужен, ако орете през март-април, защото трябва да имате добър дренаж, тъй като всяко преовлажняване ще навреди на покълването. Ако планирате да сеете през май, ще ви трябват по-фино обработени редове, за да се запази повече влага.“
Влагата в редовете също ще помогне да се увеличи остатъчната ефикасност на хербицидите преди поникване.
Френските проучвания за ефекта на различните обработки върху царевицата показват, че разораните редове водят до по-бързо поникване на растенията в сравнение с други видове редове. „Това е така, защото изораната почва е по-мека и семената се засяват по-дълбоко. Тя дава по-бързо поникване и по-висока популация на растенията. Не забравяйте, че царевицата има много слаб корен и тук няма да му се налага да избутва трудната за преодоляване почва.“
3. Дата на сеитба и ускоряване на поникването
От решаващо значение е сеитбата на царевица да е след седем последователни дни, в които температурата на почвата достига 10°С в 9 ч. сутринта.
Измерванията на температурата трябва да са на дълбочина 7 – 8 см и за всяко отделно поле, тъй като може да има значителни вариации.
Изборът на дата на сеитбата може да бъде труден – ако е твърде рано, без достатъчно топлина на почвата, семената няма да покълнат, а ако е твърде късно, растенията може да нямат достатъчно време да достигнат зрелост преди жътвата.
„Трябва да сеете колкото се може по-рано, но това трябва да е след постигане на правилните температури на почвата, обяснява Дрейпър и предупреждава: – Ако сеитбата е твърде продължителна, рискувате да нямате достатъчно време, за да натрупате 2200 топлинни единици, от които растенията се нуждаят за една вегетация, за да узреят.“
Скоростта на сеитбата е друго важно съображение, което производителите понякога забравят.
Прекалено бързата скорост на машините влияе отрицателно на поникването, като причинява колебания в дълбочината на сеитба, разпределението и плътността на семената.
Това води до неравномерна кълняемост и може да струва на производителите значителна част от общия добив.„Неравномерното разстояние води до проблеми, тъй като царевицата може да си бъде и най-лошият враг. Може да се окажете с редове от ниски и високи растения, когато разстоянието не е еднакво, защото редовете се състезават един с друг”, отбелязва Дрейпър.
„Скоростта означава също, че семената се засяват на все по-променливи дълбочини, колкото по-бързо се движите. Изследванията показват, че прекалено бързата сеитба е равна на 40% загуба от добива заради лошото поникване. Трябва да сте уверени, че работата се извършва при подходяща скорост между 6 – 8 км/ч”, съветва специалистът.
4. Сеитбени норми и ширина на реда
Стандартните ширини на царевичен ред са 75 см един от друг, но според Дрейпър при разстоянието от 50 см производителите могат да постигнат по-високи добиви.
