Войната в Украйна доказа за пореден път, че производсвото на храни е стратегически сектор и продоволствената сигурност не може да се приема за даденост
Интервю на Ася Василева
Господин Адемов, най-важната тема за всички в момента е продоволствената сигурност. Нека да кажем накратко какви са прогнозите на Брюксел и какво се прави на ниво ЕС за преодоляването на кризата?
Войната в Украйна доказа за пореден път, че производсвото на храни е стратегически сектор и продоволствената сигурност не може да се приема за даденост. Нашествието в Украйна и покачването на цените на хранителните продукти в световен мащаб разкриват уязвимите места на продоволствената ни система. Украйна и Русия са основни участници на световния пазар на зърнени и маслодайни култури. Не само Европа, но и Северна Африка и Близкият Изток внасят над 50 на сто от потреблението си на зърнени и фуражни култури от Украйна и Русия.
И ако в ЕС има притеснение, че тук цените на хранителните продукти ще се повишат, то на африканския континент ще настъпи продоволствена катастрофа и глад. И тогава може да станем свидетели на поредната бежанска вълна, предизвикана този път от глад.
В Европейския парламент следим отблизо ситуацията на пазарите и специално ние, от нашата политическа група на ЕНП, още в началото на месец март, изпратихме конкретни предложения до председателя на Европейската Комисия и призовахме Комисията да предприеме незабавни и решителни действия, за да гарантира, че доставките на храни за нашите граждани ще продължат безпрепятствено, и че нашите земеделски стопани ще могат да произвеждат храните, от които се нуждаем в този тежък период.
Ние, от ЕНП, настоявахме за пленарен дебат по темата и гласувахме Резолюция на ЕП относно необходимостта от спешен план за действие, с който да се гарантира продоволствената сигурност в ЕС. Благодарение на съгласуваните действия на институциите в тази извънредна ситуация, отговорът на Европейската комисия дойде много бързо и този План за действие се прие.
Какви са по-важните мерки в този План за гарантиране на продоволствената сигурност на ЕК?
За първи път се активира Кризисния резерв и се предоставя Пакет от мерки за подкрепа в размер на 500 млн. евро в помощ на най-засегнатите земеделски стопани. България ще получи 10 млн. 600 хиляди евро от тях.
Освен това, се дава възможност за прилагане на по-високи равнища при авнасовите суми на директните плащания и при мерките за развитие на селските райони, свързани с площи и брой животни, с цел да се отговори на евентуални предизвикателства във връзка с паричните потоци тази есен.
Дава се възможност за ползване на дерогация на някои задължения за екологизиране, за да може да се освободи за производство допълнителна земеделска земя. Става дума за земите под угар, които ще могат да се засяват.
Нова мярка за кризисни ситуации под формата на помощ за осигуряване на ликвидност и помощи за увеличените разходи за газ и електроенергия. Тази мярка ще позволи отпускането на помощ и преки безвъзмездни средства за производителите, засегнати от увеличените разходи за торове, фуражи и т.н.
Планът допуска тези мерки, но страните членки трябва да се възползват от тях. Освен парите, които ще получи България от ЕС в размер на 10 млн. и 600 хиляди евро, тя има право да предостави и до 200% държавна помощ към тях.
Но е много важно да се знае – Европейската комисия се противопоставя категорично на всяка форма на забрана на износ, която нарушава правното функциониране на вътрешния пазар.
Има ли преосмисляне на цялостната политика на ЕС относно позеленяването в светлината на настоящите събития?
Коментира се преосмисляне на Стратегията „От фермата до трапезата“. Някои от целите на тази Стратегия може би ще претърпят промени или отлагане във времето. Защото се видя, че с такива резки темпове тази промяна трудно ще се случи и ще предизвика затруднения в сектора. Настоящата криза ни показа това и се коментира, че някои елементи от Стратегията може да се отложат във времето и да претърпят промени. Още няма категорични решения в тази посока, но проблемът ще се дебатира.
Как изглеждат нещата в българското земеделие, като се погледнат от Брюксел?
Управлението на Министерството на земеделието в момента изглежда неориентирано. Не се адресират и решават конкретните належащи проблеми. Нещата не изглеждат положителни.
Има доста напрежение в сектора. Скоро очаквам и посещение на български животновъди, които се свързаха с мен и поискаха да поставят проблемите си директно в Брюксел. Организирал съм им среща с председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Норберт Линц, който ще ги изслуша. Жалко, че не са срещнали разбиране и чуваемост от българските власти и се налага да поставят проблемите си директно в Брюксел.
Ние, в Брюксел, наистина сме загрижени. По време на министър Десислава Танева работехме в много добра координация. Успяхме да издействаме доста положителни неща за България. Само да припомня за Регламента Ковид 19, който беше изцяло идея на българската страна. Пример как ЕС се вслуша в нашия глас. Тогава се позволи 2% от неизразходваните средсва по ПРСР да бъдат насочени към подпомагане на земеделците за преодоляване на икономическите щети от пандемията.
Благодарение на усилията на всички български евродепутати и на усърдната работа на министър Танева, успяхме да защитим и преходната национална помощ да остане в следващия Програмен период. ЕС ни слуша, когато имаме аргументи. Много неща зависят от правителствата на държавите членки. Стига правителствата да искат да работят.
А сега търсят ли ви българското правителство и МЗм? Все пак става дума за национален интерес?
Не, сега това липсва. Не ни търсят и нямаме никакъв контакт. Това ни озадачава. Ние сме евродепутати тук, в Брюксел, за да защитаваме българския национален интерес. Винаги сме го правили съвместно, независимо кой от коя група или партия е.
Националният план за развитие и устойчивост се оказа почти одобрен без да сме го виждали. Вие успяхте ли да се запознаете с него и какво е мнението ви относно частта за земеделие и отпадането на напояването от нея?
В Националния план за развитие и устойчивост, който дори и ние, евродепутатите, все още не сме успели да видим подробно – толкова непрозрачно беше изработването, парите за земеделие са орязани драстично. Това е изключително недалновидно от страна на българското правителство, особено в настоящата ситуация. Доколкото виждам, напълно е изчезнало напояването.
Изваждането на проекта за рехабилитация на Напоителни системи от НПВУ не беше правилно. Това дори мога да кажа, че не е умно. В контекста на казаното преди за опасенията за продоволствената сигурност и важността на земеделието, е неразбираемо. Виждаме какъв приоритет даде Брюксел на земеделието. Целта е оттук нататък земеделските стопани в ЕС да произвеждат повече продукция, така че да сме все по-малко зависими от външните пазари. И на този фон, правителството в България постъпи неадекватно и оряза сериозно средствата за земеделие.
Особено недалновидно е решението за премахването на проекта за рехабилитация на Напоителни системи. Виждаме, че последните години са със сериозни засушавания, което води до драстично намаляване на продукцията. Българските земеделски стопани отчаяно се нуждаеха от тези средства за напояване. Това решение е необяснимо за мен. Възниква въпросът – как българските земеделци ще бъдат конкурентноспособни на своите колеги от другите страни? И се създава усещането, че българската държава не застава зад земеделските производители.
Да, земеделците казват, че чувстват, че в момента държавата не стои зад тях. Дори казват, че за първи път виждат държавата да се бори срещу тях!
Това, че българското правителство в момента не застава зад земеделските производители, ние всички ще усетим скоро в магазините и с нашите джобове. Ще се наложи да внасяме все повече храна. Без помощ нашите земеделци трудно ще устоят на конкуренцията. Вече сме свидетели и на фалити на фермери. Знаем колко оранжерии затвориха, защото държавата не ги подпомогна навреме. В утрешния ден това днешно решение ще ни струва доста скъпо.
Какво е за Вас земеделието?
За мен земеделието е кауза. Аз съм от Гоце Делчев, моите родители се занимаваха с дребно земеделие. Доста съм работил на полето. Разбирам проблемите на сектора. Още от началото на мандата си в ЕП исках да работя по тази тема, затова и работя в Комисията по земеделие. Желанието ми е работата ми да е от полза за българските земеделски производители.
