Английски и германски производители търсят алтернативни методи за ускоряване на равномерното зреене на културата, без използване на десиканти
Сред критериите, на които трябва да отговарят хибридите рапица, е възможността за лесно прибиране. За тази цел най-важните качества, които те трябва да притежават, са дружното зреене и неразпукването на шушулките. Важно е също и зреенето на сламата, за да може културата да се жъне без загуба. Дори най-високодобивните хибриди не могат да достигнат потенциала си, ако голяма част от продукцията се разпилее и остане на полето по време на жътвената операция. Фермерите от Германия и Англия са осъзнали този факт и се съобразяват с него, когато избират кой хибрид рапица да засеят. За да заострим вниманието на българските производители на рапица, предлагаме настоящия материал от британското аграрно сп. Farmers Weekly – в него са изложени основните показатели, с които се съобразяват немските и английските им колеги, за да постигнат максимално лесна жътва. (Бел. ред.)
Производителите на рапица трябва да знаят, че подборът на хибрид е особено важен за добрата и лесна жътва. Той може да се превърне в един от съществените фактори, както и управлението на самата жътва. Заплахата за бъдещето на глифозата в Европейския съюз и вероятността от по-големи рестрикции за употребата на преджътвени десиканти означава, че производителите вече търсят алтернативни методи да ускорят равномерното зреене на рапичните посеви преди жътва. За тази цел те се обръщат към селекционерите за решение, тъй като някои специалисти вече изследват лесната жътва на растенията като характеристика, която може да бъде измервана и класирана. Тя зависи сериозно от количеството биомаса и зрелостта на сламата, както и от редица други фактора. Очаква се тази характеристика на лесната жътва да става все по-важна в бъдеще.
Количество биомаса и зрялост на сламата
Нека разгледаме биомасата: сортовете рапица с по-ниско стъбло са по-лесни за прибиране, просто защото през комбайна преминава по-малко материал и съответно почистването е по-лесно. Що се отнася до зрелостта на самата слама, знае се, че по-зелената и влажна слама по-трудно преминава през машината. В този случай има и по-голяма загуба на зърно, а и почистването на семената в последствие става по-трудно. Макар че национални изследвания в Германия класират късното стареене на сламата, резултатите са противоречиви. Това е така, защото колкото по-добър и здрав е сортът, толкова по-зелено е самото стъбло през лятото. Но това не е непременно лошо, когато става дума за реколта.
Разпукване и устойчивост на полягане
В момента текат и дебати около устойчивостта към разпукване на шушулките, тъй като се счита, че колкото разпукването е по-високо, толкова по-отрицателен ефект има върху жътвата, съответно и върху добива. Естествено, лесната жътва зависи тясно от устойчивостта на полягане. Силно полегналите посеви са най-трудни за жътва, докато неполегналите са най-лесни. Селекционерите очакват, че ранното зреене ще става все по-важно, ако глифозатът бъде забранен в ЕС. В Германия само в 10-15% от посевите се внася десикант, така че ранните сортове са много по-популярни, отколкото например в Англия.
Растителна популация (гъстота)
Германският опит също показва, че ниската популация на посевите създава проблеми, тъй като растенията са по-трудни за прибиране. Отделните растения са много гъсти, защото се разклоняват прекалено много и не съзряват равномерно, докато високата гъстота на посева от 30 – 45 растения на кв. м улеснява значително процеса на жътва. Сортовете джуджета също помагат според специалистите и в момента започват да си проправят път. Структурата на растенията от тези сортове определено ги правят по-лесни за прибиране. Височината на рапицата може да не е проблем, ако се жъне с големи комбайни с широка вършачна повърхност. Глифозатът невинаги е най-доброто решение през някои от сезоните, тъй като може да действа твърде бавно върху рапицата. По тази причина селекционерите смятат, че трябва да се фокусират върху сортове, които узряват по естествен път.
Фактори, които влияят върху лесната жътва:
*Биомаса
*Стареене на сламата
*Ранно зреене
*Устойчивост на полягане
*Устойчивост на разпукване
*Растителна популация
Надвисналата опасност от забраната на глифозата бе една от причините, които накараха английския производител Ричард Сътън в Линкъншир да остави 36 ха рапица да узрее по естествен път миналата година. Освен това земеделецът бе узнал от изследване в Германия, че там е стандартна практика да не се внасят десиканти. „В Германия се смята, че употребата на такива средства преди жътва може да има негативен ефект върху добива“, споделя г-н Сътън. След жътвата се установява, че нетретираното поле има подобрение в добива от 0,5 т/ха. Полето е ожънато седмица след тези, в които е бил внесен десикант. Единствената разлика е, че е използван химичен препарат, потискащ разпукването на шушулките. Не е сигурно обаче дали има ефект от тези препарати при сортове, които притежават устойчивост към разпукване. Фермерът планува да увеличи площта с посев, на който да не се прилага десикант, през следващата година.
