Какво обещава България на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК?
Т.нар. предварителен преглед на получени констатации от службите на ЕК по предложения Стратегически план за развитие на земеделието и селскитерайони 2023-2027 на България вече могат да се прочетат на официалната страница а Комисията.
„Планът беше изготвен в период от 2 г., като бяха положени огромни усилия за ефективно включване на всички заинтересовани страни и обхващане на целия сектор земеделие и селски райони. В процеса на изготвяне на плана бяха проведени 20 тематични работни групи, в рамките на които се проведе активен и конструктивен диалог със заинтересованите и повече от 200 експертни срещи по отделните негови елементи това казва в отговор българската страна, която смята, че той отразява реалното състояние и нужди на сектор земеделие и селски райони.
Какво обещава България занапред?
Новото в плана е, че вече могат да бъдат включени нови елементи, които да отразяват въздействието на войната в Украйна и потенциалните последици за продоволствената сигурност и поддържането на силна производствена функция на селското стопанство.
Като първоначален отговор на наблюдението относно преразпределителното плащане за фермерите и подпомагане на доходите за устойчивост, България обещава, че ще предостави допълнителна по-подробна обосновка за избрания модел, по-специално относно максималния праг за допустимост от 600 хектара.
В рамките на секторните мерки, България обяснява, че е планирала специфични мерки в секторите на плодовете и зеленчуците, виното, пчеларството и мляко и млечни продукти.
Страната ни съобщава, че предвижда по-ефективно насърчаване на интересите на производителите в други сектори и подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността чрез редица други инструменти – предоставяне на финансова помощ чрез обвързаното с производството подпомагане и преходната национална помощ, предоставяне на целева подкрепа за организациите на производители и по-интензивно насърчаване на съвместното им развитие чрез интервенции, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
По отношение на констатациите, касаещи подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие, и действията в областта на климата, България ще представи допълнителни пояснения за повишена екологична амбиция чрез по-детайлно представяне на качествените и количествени елементи.
Поставените високи цели за изграждане на жизнеспособен, конкурентен и пазарно-ориентиран селскостопански и преработвателен сектор, който да е устойчив по отношение на екологичния отпечатък изисква сериозен финансов ресурс, като в тази връзка е определено национално финансиране за дейностите, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 60 на сто от допустимите публични разходи. С допълнителните национални средства ще се осигури по-висок принос за постигане на целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда и климата.
България ще представи допълнителна информация и по отношение на допълняемостта и връзката между екосхемите, ангажиментите в областта на агроекологията и управлението на климата.
По отношение на констатациите относно укрепването на социално-икономическата структура на селските райони, България ще представи допълнителна обосновка относно стратегическите решения за адресиране на тази специфична цел.
Що се касае до подобряването на достъпа до широколентовия интернет в селските райони, България ще представи допълнителна информация за адресиране на тази потребност и предвидените инструменти на национално ниво.
По отношение на констатациите относно стимулирането и споделянето на знания, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони, България приветства възможността за съвместна работа по Стратегическия план, за да доразвием предложения подход в AKIS.
Страната ни отчита важността на дигитализацията в селското стопанство, която е застъпена като дейности в редица интервенции, включени в Стратегическия план от една страна, а от друга и в инструментите, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сега има думата и отсрещната страна – земеделският бранш.
