На пазара вече съществува голямо разнообразие от препарати за растителна защита на базата на растителни екстракти (фитопестициди), които имат репелентно и токсично действие спрямо вредителите. Въпреки това, в две поредни статии ще предложим на вашето внимание няколко растения, които можете да използвате като допълнение или заместител на съвременните методи.
Такива растения се наричат инсектицидни и основното им предимство е, че са широко достъпни – отглеждаме ги в стопанствата, откриваме ги като плевели и диви видове, а някои дори използваме като декоративни растения. Преди да ви запознаем с конкретните растения и възможностите за използването им като средства за растителна защита е необходимо да разгледаме механизма на тяхното действие, особеностите по тяхното събиране и съхранение и приготвянето на различните форми за третиране – водни настойки, отвари и прах.
Инсектицидните свойства на растенията се определят от наличните в тях естествени химически съединения – алкалоиди, гликозиди, сложни етери, сапонини и етерични масла. Техния количествен и качествен състав е твърде изменчив и зависи от фазата на развитие на растенията и от условията на растеж (почвени, климатични и др.). важно е да се знае, че повечето инсектицидни растения, в които действащи вещества са алкалоидите, трябва да се събират до началото на цъфтежа, тъй като тогава са най-токсични. Водните настойки от листата на алкалоидосъдържащите инсектицидни растения от сем. Лукови са токсични само рано през пролетта. С началото на бутонизацията токсичността намалява, а след узряването на семената отново се увеличава.
Поради количествената и качествената изменчивост на действащите вещества в растенията е препоръчително да се проверят техните свойства. За целта се третират отделни растения или клонки нападнати от неприятели. Токсичното действие се проверява 1-2 денонощия след третирането. Необходимо е да се отчете броят на живите, болните и умрелите насекоми върху третираните и нетретираните (контролните) растения и да се сравнят процентите на нападение от неприятели и на загиналите върху третираните и нетретираните растения насекоми.
Инсектицидните растения се събират в сухо и ясно време, след като росата е изсъхнала, в определена фаза на развитие за всеки вид. Болни растения и почернели листа и стъбла не се използват. Коренищата, корените и луковиците внимателно се почистват от пръстта и се измиват със студена вода.
Растенията се сушат веднага след събирането им, без да се запарват, на сенчесто и проветриво място, за предпочитане под навес. Зелената маса се разстила на тънък слой или се връзва на снопчета и се окачва на връвчици, телове, дървени скари и др. Когато това е възможно, се сушат добре и в сушилни. Колкото по-бързо изсъхват растенията, толкова по-добре се запазват инсектицидните им свойства. Не бива да се допуска намокряне и запарване. Изсушените растения се съхраняват в сухо, проветриво помещение, поставени в чували със съответните етикети.
За приготвяне на инсектицидни прахове сухите растения се смилат на фин прах, кат се има предвид, колкото по-фин е прахът, толкова по-ефективно е неговото действие и по-икономично е използването му. Препоръчително е прахът да се пресее през сито с 3600 отвора на 1 c㎡. Въпреки че някои от тях не губят токсичността си в продължение на година, ако се съхраняват на тъмно и в сухи помещения, праховете от растенията се приготвят непосредствено преди използването им.
За приготвяне на настойки и отвари за пръскане растителната суровина се нарязва грубо. След накисването или кипенето течността се оцежда през двоен слой марля или през ситото на пръскачка. Течността трябва да се изстиска напълно от набъбналата растителна маса. При приготвяне на отвари чрез кипене изпарилата се вода се долива до първоначалното ниво. Ако се отлеят горещи и се поставят в плътно затварящи се съдове, които се държат в прохладни помещения, отварите запазват токсичността си в продължение на 1-2 месеца. Възможно е да се приготвят по-концентрирани и преди употреба да се разреждат с вода. В случаите, когато се препоръчва към настойките или отварите да се прибавя сапун, е добре да се използва калиев сапун, който се смесва по-бързо и по-добре с течността, но може да са замени с домашен сапун, който се настъргва и се смесва с гореща вода, за да се превърне в еднородна течност. Сапунът се добавя непосредствено преди използването на настойките или отварите, като сместа се разбърква добре.
Отварите, настойките и праховете от инсектицидните растения се използват при нужда, но не по време на цъфтежа на растенията, за да се избегне отравянето на пчели и други полезни насекоми. Третирането на растенията се повтаря през 5-7 дни.
