- До 7 юли е на етап обществено обсъждане помощта от кризисния резерв на ЕС, която за България е 10,6 млн. евро плюс 30 млн.евро
- В бюджета са заложени 168 млн. лв., плюс допълнителни 300 млн. лв. за всички фермери
Диана Ванчева
За сектор „Земеделие“ има заделен сериозен финансов ресурс, който до края на годината трябва да бъде разпределен, каза за сетен път наскоро аграрният министър Иван Иванов.
Тъй като тази оратория, между другото, я слушаме от месеци, тя вече не прави почти никакво впечатление на фермерите, освен че техните браншови организации просто отговарят с въпроса “кога“, защото виждат, че колегите им от други държави членки отдавна усвояват тези средства.
Особено силно се вълнуват от тази подкрепа малките и средни стопанства, към които приоритетно трябва да бъдат насочени средствата.
След като приключи актуализацията на бюджета, в него са заложени първоначално предвидените и одобрени от Министерството на финансите 168 млн. лв., плюс отпуснати допълнително 300 млн. лв., които да бъдат разпределени между всички фермери.
В тази връзка сега Министерството на земеделието работи по три механизма, по които да бъдат отпуснати евросредствата за преодоляване на последиците от войната в Украйна.
Първият е т. нар. кризисен резерв от ЕС, от който за България са разпределени 10,6 млн. евро, които е възможно да бъдат увеличени с до 200%. За целта са осигурени 30 млн. евро.
За птицевъди и свиневъди
Част от въпросните 30-те млн. евро, които ще отпусне държавата, за да увеличи с 200% предвидения кризисен резерв от ЕС, ще бъдат насочени целево към секторите птицевъдство и свиневъдство, за да се справят с преодоляване на последиците от войната.
Както е известно от следващата година тези два сектора няма да получават подкрепа по линия на ОСП, защото Европейската комисия смята, че отглеждането на свине и птици, като индустриално производство, не трябва да попада в секторите, които се подпомагат с европейски средства. ЕК посочва изрично, че индустриалното отглеждане на животни не е цел на европейската подкрепа.
Така остава единственият вариант двата сектора да получават средства от държавния бюджет. Тази година за тях ще бъдат отпуснати 25 млн. лв., за които предстои нотификация и обявяване на прием.
За уязвими сектори
ЕК съобщи преди време и разрешаването на други средства, които да отидат при земеделските производители.
Става дума за решение за задействане на механизма за предоставяне на до 5% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони (за 2021 и 2022 г.). За България това означава 33 млн. евро, които ще могат да бъдат използвани за подпомагане на уязвими сектори, с цел да запазят своята жизнеспособност и да не фалират.
Проектите във ДФ „Земеделие“ увисват
Не така леко оптимистично стоят нещата в Държавен фонд „Земеделие“, дори е напълно обратното. Според министър Иван Иванов той е изключително натоварен в момента, защото през 2020 и 2021 г. почти не са разглеждани проектни предложения във фонда.
По тази причина има много сериозно забавяне по подмерките 4.1 и 4.2, за които бихме казали, че са изправени пред провал.
За тях сега се умува какъв механизъм да се приложи, за да не се изгубят евросредствата от страната ни.
Според Иванов постъпилите проекти във фонда за инвестиции вече не са актуални, предвид сериозната промяна в икономическите условия.
Както разбрахме, по темата работи цяло координационно звено от специалисти, което вече има някаква визия и трябва да излезе с окончателното решение как ще се действа.
Между другото в процеса на дълго чакане, особено по подмярка 4.1, много от фирмите, които са кандидатствали, вече се отказват от проектните си намерение и заявяват, че желаят да изтеглят проектите си, защото не виждат смисъл да ги реализират при изцяло променените цени на суровини, материали, машини, инсталации, а и доставки.
Мнозина твърдят, че нямат доверие и в това как фондът ще съумее да актуализира ситуацията с проектите, така че те отново да станат адекватни на ситуацията.
Що се отнася до пълната бъркотия с ползването на пасищата и проблемът, който повдигат отдавна животновъдите, за да могат да пасат животните си по пасищата и мерите, за тази цел в МЗм е сформирана работна група. Тя пък трябва да реши как да се изчистят проблемите. Експертите в нея трябва да приключат работата си до края на юли и да излязат с предложения, които ще бъдат поставени на обществено обсъждане.
За лозари и винари
Сектор лозаро-винарство ще бъде подкрепен с допълнителни 6 млн. евро по линия на извънредната помощ, определена от Европейската комисия за приспособяване на земеделските стопани, засегнати от икономическата криза след войната на Русия в Украйна.
Според Албена Симеонова проблемът за сектора е много сериозен и тези пари едва ли ще стигнат. Както казва и колегата й Калин Иванов, цената на гроздето пада, а в същото време цените на всички суровини и материали, необходими за отглеждането и поддържането на скъпите лозови насаждения, са се повишили чувствително и това продължава.
Според зам.-министър Стефан Бурджев проектът на наредбата, която урежда условията за подпомагане на всички земеделски стопани по кризисната мярка на ЕК за подпомагане на земеделския сектор, е на етап обществено обсъждане до 7 юли, а помощта трябва да бъде изплатена до 30 септември.
През следващите месеци МЗм ще работи активно по
Стратегическия план
за да бъдат направени всички промени в него, които са ознаменувани от 405 забележки и коментари към българската страна. Налагат се обаче и законодателни промени – трябва да се променят два закона, както и да се приеме един нов, заяви министър Иванов.
Планът трябва да е готов до края на септември, според сегашните намерения на МЗм, но ако политическата обстановка не го позволи, той ще трябва да бъде завършен и одобрен до края на настоящата година. Защото от 1-ви януари 2023 година трябва да влезе в действие.
