loader image

Никой не знае колко е голям пазарът на биопродукти в България

Д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“:

Никой не знае колко е голям пазарът на биопродукти в България

. Сектор не се развива само с пари, а най-вече с целенасочена държавна политика и стратегия

Интервю на Ася Василева

– Господин Апостолов, по размер на площите с биологично земеделие България е на трето място отзад напред в ЕС. Защо все слушаме колко е важно да правим биопроизводство, а площите с такова не се увеличават?

  • През 2016 г. бяхме постигнали доста висок процент на площи, заети с биологично земеделие. Но след те започнаха да намаляват. Причината, обикновено, е в парите. Парите свършиха през 2016 г. Прекратиха кандидатстването с нови площи. От миналата 2020 г. се въведе и ограничаващо плащане на хектар, т.нар. регресивна ставка. До 50 ха се плаща 100 процента от подпомагането и след това, над тези площи, плащанията намаляват за няколко от групите култури. Това, разбира се, беше предизвикано от скандалите, които се случиха преди няколко години с източването на пари за екологично земеделие на големи площи. Негативните доклади на ЕК и на Сметната палата, наложиха въвеждането на санкции.
  • Тези скандали имаха ли основания?
  • Такива са подозренията, но доказателства, или някаква официална позиция от МЗХГ, така и не излезе. Но в доклада на Сметната палата си пишеше, че при проверката са установени неподдържани площи, заявени като биологични. Това бе сигнал, че трябва да се засили контрола. Последва доста стриктна промяна на Наребдата, въвеждане на допълнителни надзорни проверки върху контролиращите лица, проверки на операторите и т.н. От друга страна, понеже се отпуснаха 40 млн. евро допълнително за последните две години, за да не се източат пак тези пари, се взе решението да бъде въведено намаляващото плащане.
  • Има ли пазар за биопродукти?
  • Пазар има, и пазарът е много добър. В световен мащаб пазарът на биопродукти расте непрекъснато и то в милиарди долари. Всяка година се увеличава с по 15-20 на сто. А цените на биологичните продукти са доста по-високи от тези на конвенционалните. Да, има я тази ниша.
  • Но ако произвеждаш само за субсидиите, вероятно нямаш интерес да продаваш. Повечето от тези, които бяха цитирани в доклада за нарушенията с големите площи, бяха декларирали нулеви добиви.
  • Как се отрази пандемията върху пазара на биологични продукти в България?
  • За България няма проучвания, на които да стъпим и да кажем дали кризата е оказала някакво влияние върху пазара на биопродукти. Наскоро четох изследване, че Великобритания през 2020 г. е имало увеличение с 18 на сто на търсенето на биопродукти веднага след локдауна. Но в България никой не следи продажбите на биопродукти. Ние нямаме, и никога не сме имали още от 2003 г, откакто съществуваме, такава информация. Никой никога не е водил статистика за продажбите на биологични продукти в България. През 2007 г. ние направихме проучване – мисля, че тогава пазарът възлизаше на 9 млн. лв, но това са много стари данни. Оттогава досега нито статистиката отчита тези продукти, няма такъв въпрос в анкетите на фирмите. Ние всъщност не знаем. Виждаме в големите вериги, че всички имат щандове с биопродукти, някои вериги имат собствени марки. Явно има пазар. Имаме поне 10 винарски изби, които имат и биовина, първите детски биохрани влязоха у нас още преди 20 години, а вече има и български производител на детски биохрани.
  • Внасяме биопродукти от западните страни, където те се произвеждат много по-скъпо. Явно има пазар, и биопроизводството продължава да бъде един перспективен отрасъл. Но ако ние продължаваме да се въртим основно около субсидиите и измамите на дребно, не ни чака нищо добро. И тези, които са съвестни и произвеждат добре, и те ще се откажат. От затягането на мерките, страдат най-вече съвестните производители. Много рядко затягането на мерки влияе на тези, които са в измамните схеми.
  • Тогава каква трябва да е политиката, за да не се случват такива дискриминации на реалните производители за сметка на недобросъвестните?
  • Трябва да се говори за тези неща, да се дават предложения, но да участват всички заинтересовани страни. Ние, още преди 20 години, когато писахме първите наредби за биоземеделие, настоявахме за създаването на Комисия по биологично земеделие. През 2013 г. й смениха името на Междуведомствена комисия. Нас, като неправителствени организации ни изключиха от нея, но сега с последните промени допуснаха, че могат да канят и други представители на неправителствения сектор. Но тази Комисия почти никога не се събира. А тя трябва редовно да се събира и да се обсъждат нещата в биоземеделието. Не да чакаме 4 години и да разберем, че парите ги нямали и няколко фирми са източили бюджета на дадена мярка. Трябва редовно, на всеки 3 месеца, да се прави отчет.
  • При нас всичко се случва постфактум. Ясно е, че това е изгодно за някого, но и ние, като бранш, трябва да бъдем по-активни. Когато имаше протести, преди 2 години се създаде Консултативен съвет по биологично земеделие, който се събра веднъж и оттогава не е работил, никой не го чу и не го видя. Само това е начинът – обществен контрол и обществен натиск.
  • Това значи ли, че проблемът е и в бранша на биопроизводителите, който не оказва достатъчно натиск върху държавните органи?
  • Така е. Асоциациите са доброволни сдружения, които не получават никакво подпомагане. Ние участваме в Европейската федерация на движенията за биологично земеделие, която получава субсидия от Европейската комисия като представителна организация. В България асоциациите не се подкрепят по никакъв начин.
  • А как ще бъде постигната целта от 25 на сто биологични площи на ниво ЕС?
  • Целта се отнася за територията на целия ЕС. България трябва да прецени с колко ще допринесе за тази цел. Добре е да се проведе този дебат с участието на всички заинтересовани страни, да се каже какъв ни е капацитетът и докъде ни стигат силите. Но ако решим, че от сегашните 2,3 % ще ги направим 7-8-9%, пак е нещо и трябва държавата да се впрегне да работи, за да се изпълни тази цел. Но е важно реално да оценим колко можем ние.
  • В момента Австрия е с 25 % процента площи с биологично земеделие, тя вероятно ще достигне до 30 или 40 на сто от площите, докато ние успеем да додрапаме до 10 %. Така че като средноевропейски площи, заети с биологично земеделие, вероятно ще се постигне този процент от 25 на сто. И тези, които го постигнат, след 10 години ще бъдат топ производители, а ние пак ще сме на опашката. Но важно е поне да вървим напред, защото в момента се връщаме назад.

В каква посока работи вашата асоциация в момента?

В момента работим единствено по европейски проекти. Реализираме проекти по програма Хоризонт 2020, съвместно с организации от големи световни университети. Единият проект е за насърчаване на производството и използването на биосемена, тъй като в новият Регламент е записано, че от 2037 г. задължително ще се ползват само биосемена в биопроизводството. В България в момента няма нито един производител на зеленчукови биосемена. Имахме двама такива производители, но те от 2 години са спрели производството, защото няма търсене. Има една голяма фирма, която внася биосемена по заявка. При другите култури ситуацията е същата. Има един или двама производители на биосемена на люцерна и един производител на семена на пшеница.

Другият проект, по който работим, е съвместно с няколко европейски организиции, търсим заместители на медните препарати. Те все още са разрешени в биопроизводството, но има решение да се намали до минимум използването им, тъй като медта е тежък метал и се натрупва в почвите.

Иначе работим най-вече по нещата, свързани с политиките – законодателство, мерки за подпомагане и т.н. Но за момента биопроизводството в България няма политическа подкрепа.

Това не е ли парадокс?

Парадокс е, но ние с тези парадокси си живеем толкова години вече. Вече от парадокс са се превърнали в ежедневие. Всички министри на думи ни подкрепят, навсякъде пишат колко е добро биото, колко е важно. Но колко министри минаха, липсва реалното разбиране. А парите ги има. И за този Програмен период парите са 200 млн. евро. Не е толкова проблемът в парите. Но трябват комплексни мерки – и подкрепа, и стратегия, вкарване на биохрани в детски градини и училища и т.н. Никакви научни проекти не се финансират. Имаше институти, които имаха сертифицирани полета, но вече не.

Не е розово положението. Но тенденциите са за развитие. Това вече е и изискване на Еврокомисиятта. Преди тя искаше държавите членки да си напишат плановете за биологично земеделие и като си ги напишат и не ги изпълнят, нищо не следваше. Сега обаче вече, всяка година ще се прави преглед на изпълнението на тези планове. И тук е шансът на биопроизводството в България – под натиска на Комисията да потръгне.

Вас лично какво ви мотивира да се занимавате с биоземеделие?

И аз вече не съм много сигурен, но 25 години с това се занимавам. Това е професията ми.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X