loader image

Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро: Българските земеделци трябва да са успешни предприемачи

Интервю на Ася Василева

  • Господин Вълканов, каква е основната цел на фондация ИнтелиАгро, на която сте управител, и по какви проекти работите, за да сте от полза на българските земеделски производители?

Желанието ми винаги е било българският земеделец, българският животновъд да бъдат на първо място успешни предприемачи. Да печелят добре от това, което произвеждат. Стоката им да се търси и да се заплаща добре, както на вътрешния, така и на международния пазар. Да не бъдат зависими от субсидии и политики. Да са защитени доколкото е възможно от капризите на климата. Затова основната цел на ИнтелиАгро е да допринася за изграждането на устойчив и конкурентоспособен агробизнес в България.

Това ние се опитваме да постигнем чрез различни инструменти – от анализ на въздействието на политиките в сектора, през пазарни проучвания и консултации до организирането на семинари и събития за създаване на контакти между потенциални бизнес партньори по веригата на доставки.

В периода 2015-2017 изпълнявахме проект, насочен към анализ и мониторинг на политиките в аграрния сектор. В рамките на този проект отчетохме десет секторни анализа и стотици становища и коментари по отделни важни теми. Тук ще припомня, че бяхме сред първите критици на обвързаната подкрепа в първоначалния й вид, когато се наливаха основите за източване на евросредства. Критикували сме и сме давали предложения по много други въпроси, свързани с прилагането на ОСП, заради което си понесохме много негативи от тогавашното политическо ръководство в МЗХГ.

Към този период спадат партньорствата ни с Асоциацията на зърнопроизводителите по въпроса за противоградната защита на страната, с Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда, за чийто начален тласък и аз дал своя скромен принос.

От 2018 г. насам ИнтелиАгро се издържа изцяло със собствени средства и не разчита на донорско финансиране. От 2018 г. датира и инициативата ни InteliFresh – българският форум за реализация на плодове и зеленчуци, който среща фермери и търговци три последователни години. Надяваме се да успеем да реализираме и четвърто издание през 2021 г. , въпреки пандемията.

Работим изцяло с частния сектор като се стремим голяма част от работата ни да продължава да бъде публична, за да може да се ползва от всички заинтересовани. Тук искам да благодаря на нашите дългогодишни партньори – Посолството на Кралство Нидерландия и Есетере България, които винаги са били отворени да споделяме резултатите от съвместната си работа с широката общественост.

  • Научи ли се да бъде грамотен икономически вече българският земеделец и да търси анализи и съвети от специалисти, които да са от полза за бизнеса му във всяка една посока, така, както отдавна правят западните им колеги?

Учи се. Вижда, че нещата му не вървят както му се иска, както трябва или както са му обещавали разни специалисти. Често помощ се търси, когато вече е късно, когато са направени големи инвестиции в непроизводителни активи (неправилно създадени овощни насаждения) или в неподходящ период (при етерично-маслените култури например, когато пазарът е в своя пик и започва да се срива). Тогава обикновено се преминава към ликвидация на актива. Винаги има вариант и за спасение, но тогава трябва да влязат финансови експерти, агрономи или други специалисти, а хората не са готови за такива разходи и предпочитат да се продължат да се мъчат.

Има и случаи с големи стопанства с разнородни дейности, при които да кажем зърнопроизводството издържа някое друго направление. Тогава кашата става пълна, фермерът не знае кое колко пари му носи, от кое губи, чуди се дали да инвестира още, или да съкращава разходи.

Общият знаменател, обаче е че българинът трудно се доверява, а още по-трудно е склонен да си плаща за такъв тип услуги. Водещо е мотото „мене не ми трябва акъл, пари ми трябват“, а се оказва, че не е точно така. Тук роля имат и субсидиите. Много е трудно да убедиш някой, който е свикнал единствено да получава пари, че трябва да си плаща за услуги.

– Селското стопанство е цикличен бизнес. В теорията стандартният цикъл на цените не продължава повече от 4-5 години. Но доколко земеделието следва нормалните икономически цикли и доколко те се изкривяват от субсидиите и политиката на ЕС?

Циклите в агросектора са свързани изцяло с климата. Пазарите на селскостопанска продукция са глобализирани и се получава така, че лошото време в Русия или в САЩ оказва пряко влияние на изкупните цени в ЕС, въпреки че аграрната политика е различна. Много често тези ефекти се обострят допълнително от второстепенни фактори, като например ръст в цените на петрола, покупките на Китай за попълване на държавните запаси, или ограничения на търговията, които все още биват налагани от някои големи износителки (пресен пример е Русия). Но основна роля играе климата и това се вижда добре, когато се построи графика, обединяваща средни добиви и изкупни цени, или преходни запаси и изкупни цени.

Това не означава, че европейската политика не изкривява производството. Но това е друга тема и тя е много дълга.

  • Как се отрази пандемията от К-19 на българското земеделие? Кои сектори пострадаха най-много? Имаше ли такива, за които кризата беше шанс?

Да припомним набързо какво се случи. Ограниченията в придвижването между градовете можеха реално да застрашат доставките, но ние от ИнтелиАгро реагирахме бързо, а и целия бранш светкавично възприе позицията ни, че са нужни специални правила за сектора. Имаше известно напрежение покрай затварянето на ХоРеКа, който се оказа важен сегмент за родните производители, но се оказа, че трайно решение е невъзможно в настоящата ситуация. Затварянето на откритите пазари определено беше грешка, която не вярвам да бъде допусната отново. Като цяло, обаче, всички анализи на ниво ЕС показват, че производството на храни е сред най-слабозасегнатите сектори на икономиката. България не прави изключение.

Тук трябва да се съгласим, че в една такава ситуация (локдаун) на абсолютно всеки му се налага да бъде по-гъвкав и активно да търси решения за оцеляване. Най-очевидната промяна е в директните доставки, които преживяват невероятен бум. Видя се, че тази ниша е голяма и дава шанс на малките, семейни фермери за стабилизация и развитие.

Нарушената логистика и връщането на работниците от чужбина даде възможност на родните производители да се поотупат малко от прахта и да спечелят позиции. Дали ще съумеят да ги запазят вече е друг въпрос.

  • Какви са прогнозите ви за настоящата 2021 г. по сектори в земеделието накратко? Кои ще останат стабилни на пазара и кои ще бъде изхвърлени като неефективни, евентуално?

Да се правят прогнози в днешния свят е твърде рисковано начинание. Виждате колко бързо се случват неща, върху които нямаме абсолютно никакво влияние и тук не говоря само за климата. Ето, например, годината изглежда ще бъде благоприятна за зърнопроизводството, но кой може да каже какво ще се случи с цените, ако напрежението в Украйна ескалира?

– Правилен ли е, според вас, основният принцип на подпомагане, възприет в ЕС – „Парите следват земята“?

Не. Моделът на подпомагане е кардинално сбъркан. Знаете, че по едно време, когато Обединеното кралство още беше член на ЕС, английската кралица беше сред най-големите бенефициенти на субсидии. Това беше един куриоз, който идваше да подчертае безсмислието именно на този модел, за който повдигате въпроса.

ОСП, обаче, е един жив организъм, който макар и бавно, но постоянно се променя. Лошото е това, че промените винаги са продиктувани от търсенето на решение на проблеми, които самата ОСП вече е създала в предишни периоди. Това е един много дълъг, ако щете философски въпрос за това как администрацията се самовъзпроизвежда. Веднъж овластени чиновниците в Брюксел и в националните администрации да измислят и прилагат земеделски политики, те ще продължават да измислят глупост след глупост, за да замазват собствените си грешки и да оправдават бюджетите си.

Ако трябва да дам някакво решение накратко – продължавам да твърдя, че можем да провеждаме ефективна политика и с по-малко средства, но тези средства да се насочват към производствени активи и към средства за борба с опасните климатични явления и техните последствия – това, което наричаме „управление на риска“. И към наука, разбира се. Ние си занулихме селскостопанската наука през последните три десетилетия и това е грях, който ще тежи поколения напред.

– Агробизнес или фамилно фермерство?

Хубаво е, че фамилното фермерство започва да се превръща в осъзната публична ценност. Но не можем да си позволим да демонизираме индустриалното производство, защото то изхранва света. Няма нужда да се избира между двете. Важното е да имаме и двете. Наивно е да смятаме, че можем да задоволим нарастващото търсене на стандартизирани храни чрез фамилно фермерство. Няма и толкова желаещи да се блъскат от зори до мрак, нека си дадем сметка и за това. Обезлюдяването на селата е процес, свързан не само със сбърканата европейска политика на подпомагане, но и с един съвсем нормален човешки стремеж за по-висок стандарт на живот. Същевременно трябва да има условия за тези, които искат да се преместят обратно от града и да развиват земеделие да го направят. Ако има някакъв конфликт между двете категории производство, той ще произлезе не от тяхната същност и философия, а от това дали има останал наличен поземлен ресурс.

– Био или индустриално земеделие? Може ли био-то да изхрани света?

Отговорът в известна степен се припокрива с предишния – не виждам причина да избираме между двете. Налага се да имаме и двете. Търсенето на чиста храна, произведена по устойчив начин нараства в целия развит свят и България не прави изключение. Но това не може да се превръща в мантра.

(Следва)

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X