loader image

1 милиард и 500 млн. лева внася зърнопроизводството в икономиката на България само от ренти всяка година

Костадин Костадинов, председател на Националната организация на зърнопроизводителите, пред „Гласът на земеделеца“

Има остра нужда от програма за закупуване трактори и комбайни за зърнопроизводството

Не бива да се руши един работещ икономически модел. Ако се приемат таваните на плащанията от 60 000 до 100 000 евро, то едно стопанство в България няма да може да бъде по-голямо от 3000 дка. Това означава цялото земеделие да разчита на помощи от държавата.


Интервю на Ася Василева

Господин Костадинов, няма как да не започнем нашия разговор с подмярка 4.1, която беше отворена буквално преди дни. И този път зърнопроизводителите не са на дневен ред, но поне имат някакъв шанс. Какво е мнението на Националната асоциация на зърнопроизводителите за критериите за кандидатстване по инвестиционната мярка?

Доста работа имаше по насоките за кандидатстване по подмярка 4.1. Дали ни удовлетворяват като организация? Знаете, че никога няма пълно щастие. Има приоритетни сектори и браншове. Позитивното е, че за първи път от много време насам зърнопроизводителите ще имат поне някаква възможност за кандидатстване по подмярка за инвестиции. Техните проекти ще имат шанс по отношение на прикачен инвентар за консервационно земеделие, прецизно земеделие, дигитализация и напояване. Основно с тези неща те могат да натрупат точки.
Напояването е особен въпрос. 15 точки се дават за тези, които имат договор с Напоителни системи. Но само в 5% от страната има Напоителни системи като структура и като обхват. Друго притеснително при напояването са сондажите.  Там трябва да имаш одобрени от регионални, архитектурни, областни, общински структури, от МОСВ – Басейнова дирекция и т.н. А това прави нещата изключително дълги като процедура във времето. Но това са направленията, по които могат да кандидатстват зърнопроизводителите и евентуално да съберат точки за финансиране на проектите си.

 Но и в този прием приоритетът е към други сектори. Разбирам, че всеки бранш е важен, но ако трябва да погледнем обективно истината, индустриалните ферми в животновъдството са вече доста модернизирани. Те вече достигнаха нивото на технологично обезпечаване на зърнопроизводството. А животновъдите и през есента бяха бенефициенти по мярка 4.1, преди това пак бяха приоритетни. Надяваме се в този прием да има одобрени проекти и на зърнопроизводители.


От колко време не е имало инвестиционна мярка, насочена специално към зърнопроизводителите, и как това се отразява на състоянието на техния машинен парк?

Последната мярка 121 е още преди предходния програмен период, тоест поне 6 години. Машините на зърнопроизводителите вече са амортизирани. Натовареността на машино-тракторния парк в българското зърнопроизводство е 3-4 пъти повече, отколкото при западните ни колеги. Фамилните ферми в западноевропейските страни са с размери около 500 дка. В Ирландия съм виждал фермер с 3000 дка земя, който разполагаше с техника, с каквато у нас обработваме 25 000 дка. Търсим други начини за финансиране.
В България, за да има икономическа ефективност, не помощи, подаяния и т.н., а реална икономическа ефективност, машините се използват на максимума на възможностите им. Има остра нужда от програма за закупуване на машини, говорим за трактори и комбайни за обновяване на техниката на зърнопроизводителите. Технологиите се променят постоянно, навлизат иновации, говорим вече за безпилотни машини и дигитализация. Ние трябва да сме в крак с времето и с Европа. Не знам кога би могло да се случи да има целеви прием за машини за зърнопроизводството. От НАЗ продължаваме да настояваме за това. Нека мерките да са целеви – за зърнопроизводство, за животновъдство и т.н., за да няма сблъсъци между браншовете по отношение на критериите и на това на кой какво му е необходимо за работа. За съжаление, този път времето беше кратко и много неща трябваше да се направят бързо. Защото колкото и да милее ЕС за нас, не си ли наредиш сам нещата, не си ли натискаш да си издействаш каквото ти трябва и да изпревариш другите, няма да ти дойдат средствата.


Как инвестират в момента в нова техника зърнопроизводителите?


Основно през лизингови компании. Другият вариант, който сега предоговорихме и ще действа още 2 години, е преотстъпеният данък. През този инструмент производителите, които са на печалба, могат да инвестират в машини. В момента това е единствената възможност за инвестиция, подкрепена от държавата, по отношение на зърнопроизводителите. Но най-вече със собствени сили и средства.
А остават ли такива в тези трудни години? Каква е сметката в зърнопроизводството днес?
След последните 2 сухи години в източната част на страната не остават. За инвестициите, които плащат зърнопроизводителите в момента като лизинги, в някои случай НАЗ успя да издейства пред банките и лизинговите дружества разсрочвания на плащанията. Защото зърнопроизводителите реално бяха на нулата и дори под нулата.

А има ли варианти зърнопроизводителите да не успеят да се справят?


Нещата вече се поуспокоиха. Имаше трудни моменти в района на Добрич, където и рентите са неосновано надути. В райони, където рентата беше около 100 лв., масово в целия регион на Добрич, се изплатиха по 30-40 лв. Но това е според резултатите, които се получиха. Дори и за тези 30-40 лв. бяха теглени кредити занапред.


При разходи около 100 лв. на култура и среден добив от порядъка на 170 кг от дка например пшеница, и по 40 ст/кг да я смятаме, както е в момента, а много зърнопроизводитеи продадоха на цена от 30 ст/дка, са 50 лв. приходи от декар. Имаме разход 100 лв. и още 30-40 лв. за рента.


На някои места рентата е обвързана с финансовия резултат. И по принцип така трябва да бъде.


Каква е позицията на НАЗ по отношение на таваните за плащанията, което е една от горещите теми по време на триалозите, които се водят?

Позицията на ЕК е таван до 100 000 евро с намаление от 100 000 до 60 000 евро. На ЕП е 100 000 евро с приспадане на половината разходи. На Съвета – всяка страна сама да определи колко и какъв таван е необходим за нейното земеделие. 22 страни се спряха на този принцип. ЕК обаче твърдо държи на таван от 100 000 до 60 000 евро. При такъв вариант едно стопанство в България не може да бъде повече от 3000 дка. А като добавим и замисляните екосхеми и други изисквания, ако това стане реалност, то желанието на земеделците ще бъде да излезем от ЕС. Да си взимат субсидиите и ние ще си работим.
Позицията на НАЗ е, че тавани не трябва да има. Или ако има – всяка страна поотделно трябва да приеме точно колко трябва за бъдат. Не може безусловно да сравняваш България с Австрия или с Ирландия. Там стопанствата съществуват от векове. И да искаш да ги събереш, те няма да станат повече. Всяка страна си има собствени рестрикции по отношение на земеделието. Например в Австрия трябва да искаш разрешение от държавата, за да прехвърлиш земята от баща на син.


В България през годините се е изградил моделът, по който работим в момента. Изградил се е пазарно. Има отклонения по отношение на много големите, заради които всички зърнопроизводители страдаме от определени негативи. Но средният модел, който се е изградил в страната и работи, не бива да се пипа, защото ще стане хаос.


Много хора си мислят, че парите от таваните, които ще наложат, евентуално ще отидат при малките фермери. Няма такъв вариант. Само ще разбием едни работещи стопанства в един работещ отрасъл. А че това е така, ние сме го доказали с конкурентноспособността си на пазара, въпреки че работим, без да получаваме същите субсидии като нашите западноевропейски колеги. Ако въведем тавани, а това няма да засегне само зърнопроизводителите, но и животновъдите, то ще се окаже, че няма да изграждаме конкурентноспособни, а социални стопанства, на които държавата ще трябва да помага постоянно. Защото сега, ако успяваме някак да се справяме сами да инвестриме по отношение на техниката например, ако бъдат въведени тавани, всички ще разчитаме изцяло на държавата.

Да не забравяме и рентите, които плащат българските зърнопроизводители … Колко са те?

32 млн. дка е обработваната земеделска земя в България без пасищата. Средната рента за страната е около 45 лв./дка. 32 млн. дка по 45 лв. са  1 милиард и 500 млн. лв.,  които влизат в страната. Само в района на Добрич са 3,5 млн. дка земя при средна рента за региона през миналата година от 80 лв./дка. Само в Добричкия район това означава 200 и повече милиона лева, които влизат при собствениците на земеделска земя. Има ли друг инвеститор, който всяка година да влага 200 млн. лв. само в една област на България?  Тези пари влизат в потреблението. Голяма част от хората в Добрич например, разчитат на тях, за да живеят. 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X