loader image

Стайко Стайков, председател на БАСЗ: Цените на земеделската земя се определят от пазара

Създаването на поземлена банка би улеснило достъпът на млади хора до земеделска земя. Земеделието е структуроопределящ отрасъл за икономиката на България

Интервю на Ася Василева

Господин Стайков, каква е позицията на БАСЗЗ относно предложението на ЕС за въвеждане на тавани от 100 000 евро?

Солидализирам се с общото мнение на земеделският бранш в България. Трябва да се има предвид, че българският земеделец е в неравнопоставено и неравностойно положение спрямо колегите си от старите страни членки и има много за наваксване.

Българският фермер развива конвенционално земеделие (с ниска добавена стойност), получава значително по-малко европейски субсидии, бизнесът е все още първо поколение и т.н. Всяка законодателна инициатива на европейско ниво трябва да бъде изключително внимателна, да се съобразява с влиянието, която би оказала на земеделският бранш, не на последно място не трябва да има уравниловка.

Земеделието е структуроопределящ отрасъл за старият континент. Той е
един от малкото, които продължиха да работят през глобалната пандемия, продължаваща повече от година и бе гръбнака на европейската икономика.

  • В проучване на ЕС относно въздействието на субсидиите върху селските райони, се сочи, че основната пречка пред младите да се захванат със земеделие е липсата на свободна земя и най-вече достъпът до нея. Така ли е? Как може този проблем да бъде решен, така че млади хора да започнат свой бизнес в земеделието при липса на земя?
    – За Европа, респективно за България, е характерно застаряване на населението, като за съжаление земеделският бранш не прави изключение. Факт е че обновяването на поколенията се движи с бавни темпове. Общата селскостопанска политика (ОСП) оказва положително въздействие. Факт е увеличението на младите фермери, но в ограничен мащаб.
    Съществуват редица нерешени проблеми: сложни и дълги бюрократични процедури, липса на улеснен достъп до капитали, липса на традиции, социални, културни, икономически и т.н.
    За да бъде увеличена атрактивността на земеделския бизнес за младите, е необходима целенасочена политика, обвързана с реални мерки, изравняване (догонване) стандарта на селските общини до този на градските, изравняване (конвергенция) на субсидиите, получавани от фермерите между старите и новите страни членки на Европейския съюз (ЕС) и други.


Що се отнася до достъпа до земеделска земя, мисля че за България такъв проблем все още не е актуален. Възможно решение би било създаване на института на поземлена банка, която освен другите функции, да има задължението да предлага земя (държавна и/или общинска собственост) по облекчени процедури за млади фермери.

– Доколко земеделието е чист бизнес и доколко то е повлияно от елементите на социалната политика и пречи ли това на бранша?

– Земеделието е изконно структуроопределящ отрасъл за България. Изключително важен от микро- и макроикономическа гледна точка. Положителното в земеделския бранш е, че той е пазарно ориентиран, технологично обновен и прилагащ водещите съвременни технологии. Благодарение на това той възвърна позиции и се утвърди като водещ производител и износител за редица култури – зърнени, етерично маслени и т.н.

– Как се движат цените на земеделската земя в страната тази година и има ли пазар? Отрази ли се пандемията на този пазар по някакъв начин?

Пазарът на земеделска земя е спокоен. Пандемията се отрази основно в намаляване на сделките с актива на първичен пазар. Сушата през 2020 г. оказа по-голямо влияние върху нивата на сделките и рентите. Що се отнася до цените, то тях ги определя пазара. Срещнат ли се интересите на продавача и купувача, има сделка и обратното. За някакъв по-конкретен анализ ще трябва да бъде изчакано поне до края на стопанската година.

– А какво е положението при рентите тази година? Има ли намаление?

Очакванията на бранша са тази година реколтата и добивите да бъдат по-добри на база метеорологичните прогнози. Радостно е, че има достатъчно валежи, язовирите са пълни и следователно не се очакват проблеми с необходимите количества водни маси за напояване. Що се отнася до рентите/наемите, то те са функция на цената на актива. При „горещ” пазар те се повишават и обратното.

– От години земеделският бранш има две основни пътеводни цели – нов Кодекс за земята и създаването на Национална земеделска камара. Има ли вероятност да се случи скоро някоя от тях?

Представляваната от мен Българска асоциация на собствениците на земеделски земи и аз в лично качество сме радетели за обединението на бранша в Национална земеделска камара и създаването на института на Национална поземлена банка. Членовете и ръководството на БАСЗЗ не сме спирали да работим в тази посока. Дори бих могъл да кажа, че това за нас е мисия и цел.
Мисия и цел, които биха способствали за издигането на българското земеделие и поземлени отношения на качествено ново по-високо ниво.

Крайната цел е българският земеделски стопанин да бъде равностоен и конкурентен на европейските си колеги, изравняване стандарта на живот на т.н. селски с градски райони на живот и други.

– БАСЗЗ по време на пандемията от К-19 провежда активна благотворителна кампания! Подкрепихте много лечебни заведения в страната с апаратура и средства! Това е една похвална инициатива! Разкажете ни повече.

Глобалната пандемия, предизвикана от коронавирус, причиняващ COVID – 19, постави хората, бизнеса и правителствата в ситуация на безпрецедентна несигурност и уязвимост.

Наблюдавайки внимателно ситуацията, в която нуждата от щедрост и съпричастност рядко е била толкова голяма, членовете на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи взеха решение сдружението да се включи в усилията на държавната и местна власт за запазване на живота и здравето на хората, подкрепяйки усилията на учените, лекарите, специалистите и институциите, които на първа линия се борят денонощно за справяне с пандемията.

Опитахме се да бъдем в помощ на максимален кръг от нуждаещи се – от науката, през лечебните заведения, държавни и общински институции, университети, социални и синдикални организации, близки на специалисти на първа линия загубили борбата с коварния вирус и т.н.

Горди сме, че членовете на БАСЗЗ чрез кампанията „Заедно срещу COVID-19” успяха да подкрепят повече от 11 лечебни заведения, 5 институции, 2 други, някои по повече от веднъж, в 33 населени места.

Поради усложнената епидемиологична обстановка и продължаващите да постъпват писма и молби за помощ, членовете на БАСЗЗ събраха допълнителен ресурс за втора част на благотворителната кампания „Заедно срещу COVID-19”. Дори в момента се опитваме да отговорим и откликнем на две молби за подкрепа. По този начин логично и вторият етап от благотворителната кампания наближава своя край.

БАСЗЗ ще продължи да следи внимателно ситуацията.

Желая отново в лично качество и като Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи да изкажа своята огромна благодарност към всички членове на сдружението дарили и разтворили своите сърца в момент, когато нуждата от щедрост и съпричастност рядко е била толкова голяма.

Допълнителна информация може да получите от сайта на БАСЗЗ (baszz.net), секция благотворителност.

В навечерието на Възкресение Христово бих желал да пожелая на всички българи светли празници в компанията на най-близките им хора. Здраве, късмет и вяра. Заедно с общи усилия да се преборим с пандемията и последиците от нея с поглед към бъдещето.

Вярвам най-доброто предстои!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X