loader image

Андрей Мачуганов, АЖД Агро: Люцерната е една сигурна инвестиционна култура

Най-големият проблем в земеделието е работната ръка

Интервю на Ася Василева

АЖД Агро е пример за българско земеделско стопанство на най-високо световно ниво. От типично зърнопроизводство, Димитър Мачуганов и синът Андрей – второ поколение български земеделец, развиват дейността на стопанството до едно следващо ниво – производство и преработка на висококачествена дехидратирана люцерна и пелети. Те вече продават в над 20 държави, а брандът им е разпознаваем като гаранция за високо качество.Андрей Мачуганов, син на основателя на АЖД Агро ЕООД, е движеща сила в семейния бизнес години наред. През това време той се адаптира към работната среда и политики на компанията и допринася за нейния успех и развитие чрез внедряване на нови технологии и успешно представяне на продуктите на АЖД Агро ЕООД в различни страни и пазари по целия свят. Участва във всички сегменти на бизнеса – земеделие, преработка, маркетинг и продажби. В момента Андрей е мениджър продажби и маркетинг на компанията. Стреми се да научи трите си деца да следват неговите стъпки и да се присъединят към семейния бизнес. С него разговаряме за тазгодишните предизвикателства в земеделието.

Господин Мачуганов, как ще коментирате ситуацията с цените на торовете и енергията в момента?

Цените са екстремно високи инепредвидими. Специално за торовете, ще изчакаме до пролетта, за да закупим. Ние навреме закупихме голяма част от торовете, и в момента имаме нужда само от амониев нитрат. Силно се надяваме напролет цените да се нормализират. При нашата технология можем да си позволим да изчакаме с покупките до пролетта. Но истината е, че никой не знае какво да прави. Да продава, да купува, да чака ли… Цените на електрическата енергия също стават непосилни за нас като преработватели.

Каква е годината за люцерната?

Годината при люцерната е доста тежка. При люцерната първият откос дава 40-50 % от целия добив на годишна база. Първите 3 месеца, когато се прибира люцерната в най-оптимално развитие – април, май и юни, бяха изключително дъждовни месеци и не можеше да се влезе да се прибере реколтата. Люцерната прерасна, изгуби своите качествени показатели, цъфна, почна да осеменява, и съответно това, което успяхме да приберем беше с ниско качество. Заради тези 3 месеца забавяне изгубихме 1 откос. След това се получи точно обратното. Дойде суша. Само при пшеницата сме доволни от добивите тази година. Но при люцерната и пролетниците нещата не бяха никак добри.

Вие непрекъснато диверсифицирате стопанството си и отдавна казвате, че зърнопроизводството в България го чакат трудни времена. Има ли поле за диверсификация у нас и в каква посока? Добър избор ли е люцерната?

В България има поле за диверсификация на стопанствата. Климатично-почвените ни условия го позволяват. Подходящи са за отглеждане и на зърнени, и на маслодайни и на фуражни култури.

Идеята на диверсификацията е намаляването на риска. Тази година в зърнопроизводството има добри цени, но това няма да продължи дълго. България е зърнопроизводителна държава с огромна конкуренция в Черноморския регион в лицето на Румъния, Украйна, които като площ са много по-големи от България, за Русия въобще няма какво да коментираме. Ние сме малка прашинка в този океан. Затова е хубаво всеки български земеделец да търси диверсификация с цел редуциране на риска.

Не е въпросът да се спре отглеждането на зърнено-житни култури, но земеделците трябва да имат алтернатива. Ако една култура няма цени или добиви през стопанската година, то трябва да се компенсира с друго. Земеделието е бизнес под небето. Зависим изключително много от климата и затова трябва да има редуциране на риска. 

Така е, разбира се, но пазарът за всичко освен зърното, не е ли труден?

Като изключим последните увеличения на консумативите, животновъдството в България върви във възходяща посока през последните години. Цената на млякото и месото плавно върви нагоре. Пазар за люцерна в България определено има. Въпреки, че нашето предприятие е експортно ориентирано, все повече люцерна продаваме и в България. Животновъдите, които правят качествен бизнес, искат качествени фуражи и все повече ни търсят. Всеки ден получаваме обаждания от български животновъди. И въпреки, че изнасяме продукцията, винаги сме били за българското производство. Който има опит в отглеждането на културата и знае как се прави люцерна, може да я реализира без никакъв проблем в България. В момента цените на люцерната в България са изключително добри, те следват тенденцията на зърнените култури.

Освен това, реализацията на люцерната винаги е възможна при нас като преработващо предприятие. Освен че преработваме нашата люцерна, която отглеждаме на площ от 22 000 дка, изкупуваме и продукцията на над 50 земеделски производители и винаги търсим още доставчици. Ние сме една сигурна алтернатива за реализация на културата. 

Как се справяте с проблема с работната ръка?

Работната ръка е най-големият проблем в земеделието. Трудно се справяме, както и всички останали. Постоянно търсим хора. Изключително трудно е намирането на работници. Това е може би проблем номер едно в земеделието. За младите хора, които ние търсим, работата в земеделието не е атрактивна, те не искат да работят на село. Масово младите хора търсят реализация в големите градове, искат работа в IT сферата. Как да е привлекателно, като например лятото, когато младите ходят на море, ние работим активно на полето от сутрин рано до късно вечер.

В момента работим по въпроса за наемането на сезонни работници от други страни. Гръбнакът на нашата фирма са 5-6 механизатора, които работят при нас от началото. Те са опитни и познават работата, но вече са на възраст. Предизвикателството с младите кадри все повече ни тежи и на нас в частност, и на сектора като цяло.

В същото време се говори, че младите искали да се връщат на село…

Определено няма такава тенденция. Разбира се, има и изключения, но те са много малко. Според мен, основната причина е лошият имидж на земеделието сред младите като тежка работа. Земеделието отдавна не е това, което е било едно време.

В успешните и правилно развиващите се стопанства, техниката вече е модерна. Тракторите и комбайните са изключително комфортни с климатици, музика и интернет. Работи се с таблети и GPS технологии, които практически сами управляват машините. Модерното земеделие е една доста перспективна ниша за развитие на младите хора в България.

Но проблемът с работната ръка ще е основният лимитиращ фактор пред земеделието за в бъдеще. 

Какво е вашето мнение за разпределението на субсидиите в новата ОСП? Трябва ли да има тавани на по-ниски доходи отколкото е в момента?

Ние сме против таваните. Добавената стойност в производството на зърнено-житни култури е много малка в сравнение с добавената стойност в други сектори. Ако се сложат такива тавани, семейните ферми няма да бъдат конкурентноспособни на пазара, на които са страни като Украйна и Русия. За да има смисъл да се случва зърнопроизводството се изисква обем.

Малките стопанства и животновъдите ферми години наред в текущата ОСП са стимулирани. За тях постоянно вървят мерки и програми, има обвързано подпомагане. В програмите винаги са с приоритет пред зърнопроизводителите.

А трябва да се обърне внимание и на друго – през последните години рентите в България стремглаво вървят нагоре. Отдавна рентата надхвърли субсидията на декар площ, на някой места двукратно и трикратно. Какво ще се случи със стопанствата, които плащат тези ренти и те са били покрити на 70-80 % от субсидията? Това първо означава загуби за стопанствата и второ намаляване на рентите. Съответно в населението ще влизат по-малко пари. При нас тази година рентите варират между 55 и 60 лв/дка.

Като говорим за програми, знам, че вие винаги кандидатствате по инвестиционните подмерки. Тази година на какво заложихте?

Имаме една максима, че човек трябва да опита. Зад гърба си имаме и реализирани, и неодобрявани проекти. Но в крайна сметка това е една помощ, която винаги е добре дошла, въпреки че винаги има риск да не се класираш. Всички знаем, че през последните години за зърнопроизводителите е трудно да реализират проекти, тъй като не сме приоритетен сектор. Но въпреки това ние участваме.

Подадохме проект по подмярка 4.1. Надяваме се да имаме успех там, тъй като една от следващите основни инвестиции в стопанството ни, е енергийната независимост, по-конкретно изграждане на фотоволтаици. По щастлива случайност, това е нещо, което дава приоритет в текущите програми. Енергийната независимост е важна, особено в условията на текущото повишаване на цените на енергията. А слънцето така или иначе е даденост, и може да се използва за екологично производство на енергия. А и тази система не изисква или изисква минимално количество работна ръка.

В момента подготвяме и проект по 4.2, тъй като имаме преработвателно предприятие. 

Явно автоматизацията все повече ще навлиза в стопанствата, което пак предполага окрупняване …

Факт са първите автономни трактори. Въпрос на време е да се автоматизира селското стопанство. В световен мащаб тенденцията е за окрупняване на земеделието. Работещи стопанства се изкупуват от проспериращи концерни и се автоматизират. Това е пътят към рентабилността, тъй като добавената стойност става все по-малка и по-малка.

Оптимист ли сте по отношение на новите зелени цели на ЕС?

И да, и не. Цялата тази екологична насоченост звучи добре, но има и своите минуси. Да вземем електрическите автомобили и батериите, които имат определен срок на живот и после е нерантабилно да бъдат рециклирани. В Европа вече са факт първите гробища на електромобили с изтощени батерии, които никой не иска да рециклира. Това едва ли се отразява благоприятно на околната среда. Няма да е лесно да се изчисти напълно концепцията.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X