Избрани глави от „Ръководство по рационално пчеларство“
Инж. Георги Русимов
ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП
Прилагай най-новите технологии и методи, но помни хралупата и инстинктите на пчелите!
Съществуват множество теоретически и практически постановки по този въпрос. Често пъти те са диаметрално противоположни и взаимно изключващи се. Основните проблеми, които се решават чрез съответните методи и технологии, са следните:
- Осигуряване на подходящ микроклимат – температура, вентилация, влажност.
- Осигуряване на оптимален обем за живот и развитие на пчелното семейство.
- Избор на подходяща конструкция на пчелното жилище.
- Осигуряване на подходящ микроклимат – температура, вентилация, влажност
Микроклиматът в пчелното жилище е от изключително значение за правилното развитие на семейството като единен биологичен организъм. Освен това той пряко влияе и върху жизнените функции и здравословното състояние на отделните пчелни индивиди в различните фази от тяхното развитие (яйце, личинка, какавида, възрастно насекомо). Микроклиматът влияе на разхода на въглехидратна храна, а в крайна сметка и на добива от пчелното семейство. Основните параметри, характеризиращи микроклимата, са следните:
ТЕМПЕРАТУРА
Този параметър осигурява всички жизнени функции, когато е в строго определени граници. Диапазонът на тези граници не е голям. Така например под 8⁰C пчелният организъм се вцепенява и функционира в режим на максимални икономии. Пилото се развива при температура между 34⁰C и 35⁰C и всяко отклонение от тези граници е фатално. При температура над 40⁰C пчелите напускат кошера. С една дума топлинният режим е жизнено важен. За щастие, в своята еволюция от милиони години, пчелите са изработили съответен регулиращ механизъм за осигуряване на необходимата температура.
Основен елемент от този механизъм е пчелното кълбо. Това е природен феномен, изграден на принципите на физиката и биологията. Този механизъм е абсолютен и валиден за всички условия и случаи, и при внимателно пчеларстване (без груби грешки и намеса от страна на пчеларя) е автоматичен и безотказен. Живата материя се подчинява и приспособява към законите на неживата материя, а именно:
А) Генерирането на топлина (енергия) в кълбото не е за сметка на „перпетум мобиле“, а на превръщането от една форма в друга. Енергията на въглехидратната храна преминава в топлинна енергия. Това всъщност е първият закон на термодинамиката – закона за запазване на енергията и преминаването й от един вид в друг.
Б) Енергията (топлината) се движи в посока от по-високото енергийно ниво към по-ниското, в случая от по-топлата среда (центъра на кълбото) към по-студената среда – периферията на кълбото и околното пространство (Втори закон на термодинамиката).
И понеже по този въпрос в пчеларската литература съществуват най-големи противоречия и неясноти, бих искал да се спра по-подробно на него.
И така, в центъра на кълбото се генерира топлинна енергия, която поддържа строго определена температура, в зависимост от сезона и фазата на развитие на пчелните индивиди. Във всички случаи тя е различна от температурата на околната среда. В центъра на зимното кълбо тя е около 30⁰C, която към периферията намалява и достига до 8-10⁰C за най-външния слой. Външния слой се явява като своеобразен топлинен изолатор и като всеки топлинен изолатор не е абсолютен, т.е. 100 процентов. За съжаление той пропуска част от топлината навън, но за щастие тази част не е чак толкова голяма. Освен това, ако го нямаше този дефект на външния слой, то пчелите, които го образуват, при минусови температури на околната среда, щяха имат същата минусова температура и щяха да загинат. По този начин физичният дефект на външния слой се превръща в негов биологичен ефект.
Природата е мъдра – в името на живота прави компромис с неприятен, но животоспасяващ разход на енергия
От тези разсъждения можем да направим извода, че пчелите въобще нямат интерес, а оттук – желание и намерение, да затоплят пространството около кълбото. Те не затоплят целево вътрешнокошерното пространство, незаето от пчели и пило. Малкото топлина, която се излъчва от кълбото, бързо се разсейва в свободното вътрешнокошерно пространство и извън него, като разбира се, в известна степен повишава околната температура. Количеството на излъчената (изгубената) енергия е правопропорционално на околната повърхнина на кълбото и скоростта (градиента) на топлоотдаване. Скоростта зависи от температурната разлика между повърхността на кълбото и околната среда, т.е. по-голямо кълбо при по-ниски външни температури губи повече енергия и обратно (в абсолютни стойности).
От всичко казано дотук следват няколко важни практически извода:
Дали кошерът трябва да се стесни или разшири от гледна точка на топлинния режим няма особено значение. (Следва)
