loader image

Късното внасяне на хербициди ощетява есенниците

Плевелите усвояват хранителните елементи по-бързо от културните растения.

– Двусемеделните (широколистни) видове плевели поглъщат значителни количества калций и магнезий, а така също и манган, бор и желязо.
– Внесени късно, хербицидите снижават нивото на достъпните за зимната пшеница макро- и микроелементи.
Храненето на културните растения е пряко свързано с „химичното” плевене
Една от важните предпоставки за получаване на висок и стабилен добив от зимната пшеница е балансираното хранене на културата с макро- и микроелементи. Високата потребност на растенията от основните хранителни елементи настъпва в периода на интензивен растеж на вегетативната маса и формирането на репродуктивните органи. Внесените торове при основното торене, ранното пролетно подхранване и извън кореновите подхранвания дават възможност за оптимален ръст в добива.
Доста често в условията на заплевеляване на посевите, особено в ранните етапи от растежа и развитието на културата, ефективността от внесените торове се оказва недостатъчна. Конкуренцията с плевелите намалява потенциала на пшеницата в продължение на цялата вегетация, като започва от фаза поникване, чак до прибиране. Заплевелеността на посевите е един от основните фактори, пречещи за получаване на значителни добиви от зимната пшеница.
Усъвършенстването на средствата, предназначени за химична борба с плевелите в посевите, е неразделно свързано с проучването на тяхното взаимодействие с компонентите на преимущественото минерално хранене и в определена степен с органичното хранене, както на културните растения, така и на плевелите. Още през 1940 година е било известно повишението на ефективността на хербицидите от групата на феноксиалканкарбонова киселина, при съвместното им прилагане с някой азотни торове. Многогодишните изследвания в цял свят позволиха да се установи, че между храненето на растенията и химичната борба с плевелите съществува взаимодействие, което силно влияе на растежа, развитието и добивността на растениято.
Взаимното влияние на хранителния фон с хербицидите придобива особено важно значение в условията на интензификация на технологиите за отглеждане на земеделските култури. Този проблем сега е особено актуален във връзка с повишените изисквания към ефективността на използваните пестициди и агрохимикали, тяхната безопасност към околната среда при приложението им в растениевъдството. Многобройните изследвания в повечето случаи показват високо ниво на извличане от почвата на достъпните форми азот, фосфор и калий от плевелите. В същото време дълго време без внимание оставаше още един проблем: как плевелите влияят на съдържанието на другите хранителни елементи в заплевелените посеви. Не беше изяснено, как основните най-вредни плевели влияят на поглъщането на макро- и микроелементите в посевите със съвременни сортове зимна пшеница.
Плевелите поглъщат не само макроелементите
Установено е, че във флаговия лист на зимната пшеница съдържанието на микроелементите е относително ниско. Това вероятно е свързано с ниското съдържание на микроелементи в по-леките почви. За отбелязване е, че във флагов лист при зимната пшеница се наблюдава повишено съдържание на фосфор и калий, а така също и на достатъчно високо ниво на важните мезоелементи калций и магнезий. Установени са високи нива на поглъщане на макро- и микроелементи от двусемеделните видове плевелни растения, като синя метличина и паламида. Един от най-вредоносните плевели в посевите с пшеница – трирогата лепка (Galium tricorne), поглъща значителни количества калий и фосфор, много калций и магнезий, а също така и микроелементите манган, бор и желязо. Практически всички двусемеделни плевели поглъщат много по-големи количества хранителни елементи в сравнение с растенията на пшеницата. Трябва да се обърне внимание на големите нива на поглъщане на калций и манган от плевелите. Така натрупването на калций в растенията на трирогата лепка, превишава натрупването на елемента във фаза флагов лист на растенията на зимната пшеница със 6,3 пъти. При отглеждането на пшеница на леки или кисели почви тези особености на поглъщане на хранителните елементи от растенията на плевелите могат да причинят локално вкисляване на почвата в зоната, където са разположени корените на културата. Това означава, че допълнителното изнасяне на достъпните форми на хранителните елементи от плевелите ще понижи ефективността от внасянето на фосфор, сяра, азот и калий за културните растения.
Следва да се отбележи и високото ниво на усвояване от двусемеделните плевели на микроелемента бор. На леки почви, ако няма допълнително внасяне на бор чрез извън кореново (листно) подхранване, липсата на бор може да предизвика инхибиране (задържане) развитието на растенията на пшеницата в генеративния период на развитие и да препятства формирането на добива от зърно.
Поглъщането на хранителните елементи от едносемеделните (житни) видове плевели при изкласяване или изметляване обикновено е близко по ниво с поглъщането на елементите от растенията на пшеницата, с изключение на няколко с по-високо поглъщане на калий, фосфор и магнезий. Известно е, че основният фактор за разпространение на плевелът обикновена метлица, са площите с ограничено съдържание на достъпен калций и магнезий  в почвата. В този случай високите нива на изнасяне от полският кострец на калций и магнезий могат да способстват по-високо заплевеляване с обикновена метлица в посевите със следващите в сеитбооборота култури. По предварителни данни високите нива на вариабилност на разпределението на растението обикновена метлица в посеви със зимна пшеница може да бъде свързано със смесено заплевеляване с полски кострец в посевите с предшественика на зимната пшеница. Подобна зависимост се наблюдава на много места. В такъв случай закъснението на внасянето на хербицидите в посевите с културните растения, в частност със зимна пшеница може съществено да намали нивото на достъпните за културното растение макро- и микроелементи и с това да влоши формирането на добива. Поглъщането на отделните хранителни елементи се отличава при видовете плевели, което е необходимо да се отчита при разработването на системата за хранене на заплевелени площи и на полета, където хербицидните обработки са били направени в късни фази от развитие на културата. Необходимо е също така да се отбележи, че недостатъчното ниво на контрол на полския кострец или неговото унищожаване с контактни хербициди в късни фази на развитие, може да доведе до по-силно заплевеляване на посевите с културни растения в следващия сезон с обикновена метлица.   
Изводи
Внасянето на хербицидите на посевите със зимна пшеница в по-късни срокове значително понижава нивото на достъпни за растенията макро- и микроелементи (азот, фосфор, калий, магнезий, калций и бор) и съществено влияе на формирането на добива. При отглеждане на пшеница на леки и кисели почви, установените особености на поглъщане на хранителните елементи от плевелните растения, преди всичко на калций и магнезий, могат локално да повишат киселинността на почвата в кореновата зона на културните растения и значително да намалят ефективността от внасянето на фосфор, сяра, азот и калий на културните растения. Предполага се, че недостатъчното ниво на контрол на полския кострец способства за повишаване нивото на заплевеляване през следващия сезон с обикновена метлица със съответстващият ръст на разходи за внасяне на граминициди или други хербициди.
Резултатите от изследването имат значение за разработване на интегрирана технология за хранене и защита на зимната пшеница и определя необходимостта от контрол над развитието на основните вредоносни видове плевелни видове още в началните фази от развитието на културата.

Виктор Швартау, Украйна

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X