loader image

Тодор Джиков, председател на НАК:Пътят е земеделието да излезе на светло и да има реални браншови организации

За да е устойчиво земеделието, трябва да е пазарно ориентирано. Има изключително голяма демотивация сред реалните производители. Продължаваме да искаме и да говорим само за пари, но не и за производство

Интервю на Ася Василева

– Господин Джиков, каква е равносметката ви за работата на сегашното ръководство на МЗХГ през отминалите месеци и какво оставя то накрая? Доволен ли сте от нещата?

В момента работим върху Стратегически план, който трябва да представим в ЕК до края на годината. В настоящият вариант има много хубави неща. Има разработени насоки в кооперирането, разработват се мерки по Трети стълб на ОСП, насочен към защитата на доходите на земеделците, търсенето на пазари, промоционални програми. На практика е увеличен бюджетът по Първи стълб, което съответно увеличава и бюджета по обвързаното подпомагане. Има изисквания за биопроизводството, защото тук е изключително релевантно изказването, че за да позелеенем, първо трябва да забогатеем. Всички сме наясно, че има опити за извличане на облаги от зеленото по схеми и системи. Но като няма производство какво ще позеленяваме?

Трябва да стане ясно едно най-накрая. Пазарът е водещ и от него трябва да тръгне фундаметът в българското земеделие. Иначе сме усвоители на субсидии. И ще дойде един момент през 2030 г., когато се очаква в ЕС да спрат субсидиите, и ние ще приключим. Защото няма да сме устойчиви на пазара. За да е устойчив Сектор Земеделие, трябва да е пазарно ориентиран.

Няма как да съм доволен, визирайки каква е ситуацията в земеделието в България. Секторите „Плодове“ и особено сектор „Зеленчуци“ са със затихваща функция. Животновъдството е ясно. На практика магазините показват реалните и истинските неща, които се случват в българското земеделие. Въпросът е да спрем да коментираме какво се е случило. Каквото се е случило, се е случило. Каруцата се обърна.

Все още нищо не се прави по въпроса за напояването. Което е изключително важно. Гледайки накъде отива климата, всички научни изводи сочат, че предстои глобално затопляне и суша. В бъдеще войните ще са за вода. Това означава, че много бързо трябва да сложим ред в държавата и да инвестираме в напояване. Стига сме говорили какво се е крало и как се е крало. Какво е било е ясно. Дори и Напоителни системи да не е оптималната структура, то в момента не можем да го променяме, защото най-малкото Напоителни системи е бенефициент по европейска мярка. И всяко едно преструктуриране е невъзможно, защото ще трябва да се връщат парите. През следващите 3-4 години трябва да мислим как да оздравим дружеството и как то да работи ефективно.

– Какви са основните проблеми пред секторите и защо те не стават пазарни?

Най-засегнатите сектори са тревопасно животновъдство и секторите на плодовете и зеленчуците и картофите. На практика ние сме изключени от пазара на тези продукти. Липсата на сдружения, кооперативи и мощности, с които да се генерира голям обем от продукция, която да се съхранява правилно, да се пакетира, етикетира и да има логистика, реално ни изключва от пазара. А пазарът се измества от борси и тържища и хипермаркети. В момента има 4-5 търговци, които имат финансовата възможност да си направят модерни и големи складове и директно да купуват продукция от където им е най-изгодно.

Липсата на адекватен контрол е следващият проблем, по който все още никой нищо не прави. Необходим е пълен контрол на движението на стоките и обемът им от производител до магазин. БАБХ проверява само търговски обекти, които показват надлежни фактури, че стоката е с български произход и с това приключва. Никой не направи цялостна проверка по веригата на доставки. Защото така щяха да лъснат проблемите при контрола от страна на БАБХ. А този проблем унищожава земеделските производители в България. Защото голяма част от тези големи търговци доставят вносна продукция и в складовете подменят етикетите.

В контрола има изключително много пропуски. Смело мога да твърдя, че в животновъдството, над 60 на сто от животните са виртуални. В производството на зеленчуци – над 40 на сто от площите са или засети с нещо друго, което не може да кандидатства по обвързано подпомагане или са площи, които раждат всичко друго, но не и културата, която е очертана.

Как може да се реши този проблем?

Най-добрият контрол, които е измислен в историята, е между участниците в процеса. Между самите производители. Разковничето е в приемането на Закон за браншовите организации и задължаването на всеки един производител да е член в организация. И тази организация да извършва надлежния контрол над това кой какво взима и колко произвежда. Това ще доведе до 100-процентов контрол. Защото никой реален производител няма да е съгласен да взема еднакви пари с колега, който не произвежда нищо реално. Външният държавно-административен контрол увеличава корупцията. Ние не трябва да се борим срещу корупцията, а срещу средата, която я поражда. За хванати нарушения трябва да има осъдени. Не само земеделци, но и държавни чиновници, участвали в схемата.

Националната асоциация на семепроизводителите на картофи във Франция е създадена през 1908 г. Контролните функции по окачествяването на посадъчен материал, сертифицирането и издаването на растителни паспорти е на пряко подчинение на тази асоциация. Лабораторията за контрол от карантинни и други заболявания също. Организацията има двама съпредседатели. Единият се избира от земеделските производители, вторият се назначава от френското министерство на земеделието и е държавен служител.

Трябва да разберем едно. Този ресурс, който получаваме, не го ли впрегнем в реално производство, рискуваме след няколко години, когато субсдирането спре, да спрем да произвеждаме плодове, зеленчуци и животни.

Не трябва ли обаче инициативата да дойде от самите производители по сектори най-накрая?

Кои са техните представители? 80 процента от техните представители в момента като че ли гледат повече собствения си бизнес, отколкото проблемите на земеделците. Пример – на предпоследното ТРГ обърнах внимание да се заложи максимално възможният бюджет за инвестиции на организации на производителите по Първи стълб. Той е 3% плюс националното доплащане в Сектор Плодове и зеленчуци и може да достигне до 90-100 млн. лв. на година. Така всяка една организация на производители може, доказвайки приходи от продажба от една от предходните 3 години по избор с най-висок оборот, да използва 10% от този оборот, който да инвестира за материални активи в организацията. Нито една от съществуващите в момента браншови асоциации не подкрепиха и не работят в тази посока. Логично се питаш – тези хора не произвеждат ли? А реално погледнато по тази мярка пари ще взимат само тези, които произвеждат качествено и правят добри обороти. Съответно плащат осигуровки, работят за българския фиск и плащат данъци.

Ние искаме и говорим само за пари. Пари, пари, пари, пари… И донякъде е прав народът, когато казва – на земеделците само пари са им в главата и само милиарди им се раздават, а производство няма. Никой не поиска един стимул за тези, които ще произведат на годишна база продукция първо качество. Има изключително голяма демотивация сред реалните производители. Не може един производител, който инвестира и произвежда, да получава същата субсидия на глава животно, с тези, които не го правят и животните им са едва живи. С поведението в момента не само няма да подобрим ситуацията, а ще я влошим и малкото реални производители ще се откажат.

230 млн. лв се дават всяка година в животновъдството, а в магазина липсват български продукти. Едва ли всичко се изнася. 80 млн. лв на година е субсидирането в Сектор Плодове и зеленчуци и не може да ги видим по пазарите.

Всяка година излизат едни смешни статистики от МЗХГ. И как не можаха да си обяснят, че това е бранш, в който има над 70 на сто сива икономика? Това означава, че 70 на сто от информацията, която се изнася не е вярна.

И какво правим? Решаваме, че ще си го изкараме на зърнопроизводителите. Завидяхме им на парите. Но в същото време секторите Животновъдство и Плодове и зеленчуци, получаваме по 300 милиона на година и нищо не произвеждаме. Нека първо да си оправим нашата градина. А като видим, че произвеждаме и не ни стигат парите, тогава ще искаме преразпределение на ресурсите.

40 на сто от парите по подмярка 4.1 са неусвоени. Какво са ни виновни зърнопроизводителите за това?

Пътят е да се излезе на светло и да има реални браншови организации. Това е истината. Когато се произвежда реално, когато има принадена стойност, когато на всеки един вложен лев субсидия има произведени 2 лева или не могат да се произведат 2 лева, защото не се дофинансира, сядаш и търсиш проблема. Сега е много е лесно да броим парите на зърнопроизводителите. За тях е подходяща формулата субсидия на единица площ. Или тази формула създаде зърнопроизводството. Нещата са взаимносвързани. За зърнопроизводството е голяма помощ и преотстъпения данък, и акцизът за горивото, защото те са на светло. Но ние за 300 милиона лева защо не произвеждаме, а половината се краде?

Вижте исканията на част от животновъдните организации, които винаги са били добре приети в МЗХГ, защото бяха удобни. Първо искат страшно много пари. Парите, които се дават винаги са малко. Какво производство има срещу тези пари, не се коментира. Второ, не отварят дума за коопериране и организации на производители. Били сложни, българинът не бил доверчив, не бил екипен играч. От 10 кладенеца вода носят. Третото нещо, което искат е да се дават повече пари за селектирани животни. Повече ли яде една селектирана крава от тази, която не е? Действително, селектираната крава струва повече пари, но разходите за отглеждането й са едни и същи, а тя дава повече мляко. Който не инвестира, ще гледа неселектирани крави и ще изпадне от пазара. Тук пак гоним интерес на частни фирми, които одобряват селектирането. Друго, което се иска е да се увеличат признатите хектари в ОПФ и ДПФ за единица животно. Независимо коза ли е, или крава. Не се търси взаимовръзката между млеконадоя, който е вързан с храненето и големината на площите, а оправдание на хилядите хектари, които са взети за по 20 години с по 3 лева годишно плащане. И се получава, че за голяма част от хората, които имат животни са оставени най-лошите общински площи, които на практика не могат да се изчистят и освен да получават санкции от ДФЗ нищо друго не постигат. Като погледнете какво искат браншовите представители, става ясно за какво работят. Дали за възстановяване на прозводството или за постигане на частни икономически цели.

Да погледнем Сектор Плодове и зеленчуци. В този сектор все още не могат да се изчислят и да се поставят едни технологични карти, който да покриват реалните стойности. Ние се борим да намалим доказването на площи. А голяма част от браншовите лидери гледат овощни насаждания, до едно са регистрирани като био и почти нищо не произвеждат реално. И те продължават да се борят за субсидиране на единица площ, а не за увеличаване на производството и връзка на подпомагането с това какво количество и качество продукция си произвел и колко си реализирал. Не ги интересува какво произвеждат, а колко взимат.

Имаме към 150 асоциации. От тях активни са 25, и ако се отворят държавните помощи се вижда, че всички тези организации от поне 6 години всяка година получават от министерството по 60-70 000 лв по програмите за държавна помощ за промотиране на продукцията, произведена от техните членове. Ако питате техните членове, които са по 200-300 човека, колко от тях са се възползвали, няма да знаят.

А най-интересно е в сектор био. От 400 000 дка овощни насаждения в България, близо 100 000 дка са биорегистрирани. 45 000 лева всяка година се изплащат за биопродукция. Вътре има пшеница, слънчоглед, овошки. Ние не можем да съберем 5 тира с биоябълки за училищните програми. Добре, че има 2-3 сериозни биопроизводители на ябълки, та те дават на всички търговци. В същото време никоя от биоорганизациите, които в момента са 2, и се хвалят как защитават пчеличките, не е повдигнала въпрос за това какъв е процентът на компесаторно плащане спрямо разходите на единица площ и приходите от продажба на продукция. На един декар пшеница, чиято себестойност по старите цени е 100 лв без рентното плащане, се взимат 40 лв компесаторни плащания за биопшеница, а за един декар пипер, чиито разходи са около 2500 лв, взимат около 100 лв компесаторни плащания. Това означава, че това са асоциации, които не ги интересува какво се произвежда.

С такива организации фундамент не може да се постави. С такива организации цели политики не можеш да направиш. Защото това не опира само до колко пари ще вземем.Пътят е да имаме Закон за браншовите организации, Закон за кооперирането. И то в рамките на максимум 2 години. Във Франция съществуват регионални Браншови камари или т.нар Областни консултативни съвети. Това бе инициирано и в България, направи се една среща и от МЗХГ като видяха, че е страшно повече не повториха. На практика тези Областни консултативни съвети, които са по животновъдство, по плодове и зеленчуци и т.н., или регионални камари да ги наречем, има национално представителство и когато министърът – членът на политическото ръководство в МЗХГ, трябва да разпише законопроект или нормативен документ, който пряко касае производителите, трябва да има и подпис на браншовия представител. Това е истината. Всичко започва от основата. Основата трябва да се излекува, не семената.

Какво е положението в картофопроизводството тази година?

За най-голяма наша радост – втора поредна катастрофална година. Най-накрая ще се откажем, ще спрем да си късаме нервите и ще приключим. Специалисти се търсят навсякъде, няма да останем безработни.

Годината беше много тежка откъм климатични условия. Имаше и много сериозни градушки. За тях ние не получихме никакви компенсации за разлика от колегите в Пловдивско, където имаше политически елемент.

Продукцията е малко и с лошо качество. Сега тече с пълна пара вносът на евтина продукция, преетикетира се за българска и всичко си продължава по старому. Сваляме цените, за да можем да продаваме. Работата не е добра.

Искам да предупредя всички политици и колеги, че в исторически план, от всички големи световни икономически кризи, първи, които понасят жестоките удари на икономическите кризи са земеделците. Фалирали, те тръгват по градовете да търсят работа и по ефекта на доминото събарят цялата икономика. И тази година не става въпрос само за животновъди, овощари или зеленчукари, но и за зърнопроизводителите, които също ще усетят цената на консумативите.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X