loader image

Колапс в животновъдството?

  • Говедовъди и овцевъди са на път да унищожат стадата си, споделят фермери от Добруджа
  • Инфлация, непредвидими цени, липса на работна ръка са сред основните проблеми в сектора, коментират от браншова организация

„Животновъдството е първият по значение отрасъл на селското стопанство в България, тъй като дава 53 % от общата селскостопанска продукция през 1998 г. То няма сезонен характер, но е силно зависимо от растениевъдството, подсигуряващо храните за животните“.

Този цитат не е някаква научна фантастика, объркване или липса на връзка с реалността. Той е изваден от учебник за студенти, изучаващи „География на животновъдството в България“. Впечатляващо е, че преди 20 години, т.е. в зората на така наречената демокрация, секторът все още е важен икономически фактор у нас. Лошата новина е, че 23 години след цитираното изследване, животновъдството вече е пред тотален колапс.

Ето още от учебника: „През последните 20 години/т.е. до 1998 г. бел.ред./ проблемите в отрасъла до голяма степен се дължат на недостатъчната фуражна база. Силното влияние на този фактор се определя от факта, че около 80 % от себестойността на животновъдната продукция са разходи за фураж“. За съжаление с тези числа са съгласни и днешните животновъди, принудени да работят в жестока реалност. Именно изхранването на животните е препъни камъкът на днешното производство във фермите. При галопиращите цени и инфлацията те са поставени пред опасността от фалити.

„При тези цени на фуражите, на тока, на горивата, как ще оцелеем?“, пита д-р Васил Стоев, който отглежда 120 овце от породата лакон в село Опанец, Добричка област. Той е категоричен, че при една тежка зима оградите на фермите ще се окичат с овчи кожи. „Ще се изколят животните, всичко налично се продава – овце, крави, всичко. На тези цени няма как да се издържи“, категоричен е овцевъдът. При царевица от 50-60 ст./кг, нова цена на промишления ток и по-скъпо гориво се работи само на загуба. „Българинът е животновъд, това му е в кръвта. Работим, обичаме животните, но докога?“.

Фермерът споделя, че произвеждат собствен фураж и през тази година са доволни от реколтата. Това към момента е единственото спасение на фермата. „Такива като мене ще изкарат някак зимата. Но тези, които не си произвеждат фуражи, няма как да си купят. Цените са убийствени“, допълва ветеринарният лекар. За да е рентабилно производството на агнета, напролет те трябва да се продават на по-високи цени. Това обаче ще бъде много трудно, тъй като няма да има кой да ги купи. Така тези, които успеят да „устискат“ още една година, няма да могат да вържат следващата – трябва да се плащат семена, торове, гориво, за да се изхранят овцете, прогнозира фермерът. Д-р Стоев е категоричен, че отдавна няма държавна подкрепа за животновъдите. Според него субсидиите не са факторът, който ще подпомогне сектора, по-скоро са необходими конкретни действия: „Да се дават държавните или общинските земи на животновъдите на преференциални цени. Така те ще могат да сеят, да си произвеждат фураж. Сега земите се пускат на търгове и стигат едни цени, които фермер не може да си позволи“.

Липсата на работна ръка в сектора е проблем, за който от години алармират животновъдите. Затова повечето работят в малки семейни ферми и търсят начини за повишаване на рентабилността. „Инфлацията е сериозна. Цените на всичко са скочили в пъти. Ако досега сме успявали да покрием със субсидията сериозни пера от бюджета, то сега ще бъде различно“, пресмята Златина Георгиева от варненското село Изворско. В малкото стопанство се отглеждат общо 90 броя говеда за мляко, които се обгрижват само от семейството.

Преди 4 години Златина и съпругът й Свилен закупуват модулна мандра с оборудване, за да произвеждат млечни продукти. Преработка на суровината помага на семейната ферма да оцелее. Постоянното нарастване на производствените разходи обаче принуждава това лято семейството да инвестира в машина за опаковане и така смъкват от себестойността на крайния продукт – прясно и кисело мляко, сирене, извара, сметана, кашкавал с различни вкусове.

Оказва се, че липсата на работна ръка в по-големите говедовъдни ферми е сред основните фактори, накланящи везните към ликвидиране на стопанствата. Това предупреди Ангел Йонов, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода у нас. „Няма хора, няма кой да работи, наличната работна ръка е под всяка критика“, обобщи Йонов и допълни, че това принуждава говедовъдите да намаляват броя на животните. „Един неквалифициран дояч например може да провали млечните крави, да обърка всичко“, споделят говедовъди. „Да не говорим, че идват, работят малко, уморяват се, не искат да се цапат, бягат в чужбина“.

Другият основен фактор за кризата в млечното говедовъдство е цената на фуражите, която не кореспондира с изкупната цена на млякото, категоричен е Ангел Йонов. Според животновъдите най-малко 1 лев трябва да бъде суровината, за да се говори за покриване на себестойност. „От години говорим за криза в млечното говедовъдство, алармираме, че отпадат цели ферми и се ликвидират животни. Гласът ни остава нечут или неразбран“, недоумява експертът.

Габриела Събева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X