Оборудване на свинекомплекса край пазарджишкото село Априлци, който през август беше затворен след доказване на огнище от Африканска чума, е обявено за публична продан. Съобщението за търга е публикувано от Петко Тодовичин, публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Пловдив – Офис Пазарджик, и включва движими вещи на обща стойност близо половин милион лева. За всички е уточнено, че са в експлоатация.
Най-скъпата вещ е хранителна система Roxell, монтирана и в експлоатация – 111 545,48 лева. Подобна машина за разпределяне на фуража към животните от същата марка е оценена на 104 573,89 лева. Данъчните търсят купувач и за две климатични системи Fancom, чиято първоначална цена е по 51 174,66 лева за брой. Срещу 55 000 лева пък се предлага танкер за течен тор, а от 50 000 лева ще започне наддаването за ремарке за твърд тор с разпръсквачка. Те са марка Joskin modulo 2, с вместимост по 12 000 куб.м, произведени през 2013 г. За продан са обявени още 36 по-малки хранилки Blu Hox, скарови подове, оборудване за отопление.
Огледът на вещите ще се извършва всеки присъствен ден до 30 ноември в самия свинекомплекс, а предложения се приемат на място в офиса на НАП в Пазарджик, както и по пощата до 17,00 часа на същата дата.
През август тази година свинекомплексът понесе тежък удар, след като с лабораторни изследвания бе доказана Африканска чума при част от животните. Ветеринарните власти тогава оповестиха, че над 13 000 прасета ще бъдат умъртвени и загробени в района на фермата. Заразата проникна и в семейна ферма в съседното село Сбор, където бяха евтаназирани още 40 прасета.
Още тогава експерти припомниха, че възстановяването на толкова мащабна дейност като тази в индустриалната ферма е изключително трудно би отнело години, прави се бавно, поетапно и под стриктен контрол, за да се избегне възобновяване на огнището на заразата. А размерът на инвестицията се изразява в седемцифрени числа при оптимистичен вариант.
Процедурата, както я описаха ветеринари пред „Гласът на земеделеца“: След като ресорните институции преценят, че опасността евентуално е отминала и разрешат т.нар. репопулация, първоначално тя се прави с малък брой тестерни животни – до 5-10% от капацитета на фермата, чрез които да се провери и анализира дали вече има здравословна среда за отглеждане. Важно е за целта да се изберат здрави индивиди от надежден доставчик, затова е задължително предварително да се извършат лабораторни изследвания. Такива се правят и на фуража и водата, за да е сигурно, че с тях няма да се внесе зараза. След заселването също продължава стриктното наблюдение и тестване, резултатите от които показват дали фермата е достатъчно безопасна за отглеждане на животни.
В този период най-често се препоръчва и персоналът на обекта да не го напуска, тоест – работниците и служителите да живеят денонощно във фермата за целия период, траещ нови 60 дни. Камионите, превозвали тестерните животни, също се мият и дезинфекцират, след което им се осигурява престой, преди да отидат в друг обект.
Първите заселени във възстановяваната ферма животни всяка седмица се изследват, като проби се вземат от различни животни. Междувременно те трябва да са по 2-3 в бокс и да не се затварят, за да може да се движат свободно. При всеки смъртен случай се прави проверка от ветеринар, вземат се за изследване лимфни възли, сливици, бели дробове, далак, бъбреци. В края на периода отново се вземат кръвни проби, този път – от всички свине. Те се изследват и за антигени.
Ако всичко по време на карантината и в описаната процедура, която се прилага и при възстановяване на ферми след други заразни заболявания, е наред, може да се премине към същинското заселване. Препоръчително е то също да става поетапно и много предпазливо, най-вече – за да се избегнат нови големи икономическа загуби. Практиката показва, че самите фермери именно по тази причина предпочитат постепенно да добавят нови животни. Още повече, че това е свързано и с големи инвестиции, особено ако залагат на елитни породи и внос от чужбина.
При обявяването на огнищата на Африканска чума в Априлци и Сбор от Българската агенция по безопасност на храните оповестиха, че в България се отглеждат около 1,2 милиона прасета. Близо 20% от тях вече са унищожени заради Африканската чума по свинете. От държавното ведомство обаче нямат практика да съобщават какво се прави за възстановяването на фермите, понесли толкова тежки удари. Изплащат ли им се компенсации, с които собствениците – макар и частично – да могат да започнат наново дейност? Осигурява ли им се експертна подкрепа, за да избегнат последващи рискове от заразяване на животните? Предлагат ли им се друг вид облекчения, така че да имат шанса да си стъпят на краката, да продължат да произвеждат месо за българския пазар или се оставят сами да се борят в трудния момент, ако не фалират?
Въпросите са много, а опасността от заразни болести по животните няма как да бъде елиминирана. Само през този месец са издадени две заповеди на изпълнителния директор на БАБХ за обявяване на огнища от Африканска чума. Първата е за свинеферма в пловдивското село Радиново, а втората – за 12 вторично възникнали огнища при диви свине в териториите на 50 горски и ловни стопанства. Дванайсет са и засегнатите области в България, или – близо половината.
