Семенен материал от над 10 породи говеда и биволи се вземат за съхранение в Сливенския център на ИАСРЖ

Семенен материал от над 10 породи говеда и биволи се получава и замразява в СИО – Сливен, която е към ИАСРЖ. Семенния материал се съхранява за идните поколения в националната генетичната банка на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/. Освен СИО в Сливен, в която се получава семенен материал от говеда и биволи, Агенцията има такава и в София където се получава и замразява материал от овце, кози и коне.

Страната ни притежава една от най-богатите генетични банки на селскостопански животни в Европа. „В генетичния си резерв България има замразен семенен материал от 5 вида селскостопански животни-говеда, биволи, кочове, пръчове и коне. Най-богата е колекцията от семенен материал от бикове-над 2,5 милиона дози, разказва Георги Йорданов- директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

„Основната ни задача е да съхраним генетичните ресурси, а начинът да постигнем това е като замразяваме семенен материал от мъжките разплодници. Този процес го осъществяваме заедно с развъдните организации. Ние работим с тях като комуникираме за най-подходящите, най-типичните, най-добрите мъжки разплодници, които трябва да постъпят в станциите, на които си заслужава да бъде замразен семенен материал“ , поясни той.

Агенцията е разделила своята банка за съхранение на генетичен материал на две части. Едната е национален генетичен резерв, в който от всяка порода има определени дози, които се пазят и не подлежат на реализация, другата част на банката са тези дози, които се продават. „Въпреки, че търсенето не е изключително голямо, все пак има такова. Цената на една доза е 6.00 лв. с ДДС. Най-продаван е материала от Черношареното говедо, защото има най много крави от тази порода у нас“ посочва още директорът.

По думите му, от Българско родопско говедо също има търсене на материал. „Тук сме монополисти, тази порода е българска и е добре разпространена в страната, ние сме единствените производители на такъв сменен материал и затова тя заема такъв голям процент от продажбите на центъра. Месодайните породи също имат търсене, ние предлагаме добри, качествени разплодници. Стараем се в станцията да влизат качествени животни, а не просто да са от дадена порода“, посочи Георги Йорданов.

С Агенцията работят 3 развъдни организации. Те предоставят разплодниците и те купуват голяма част от семенния материал за собствените си членове. „Това е добро начинание защото селекционния процес е етапен процес, не е еднократна дейност и развъдната организация заема голямо участие в него. Не може определен специалист да подбере животно, което не е минало през преценка на развъдната организация, те дават сигурност в качествата на разплодника. Когато той е преминал през тази преценка и от развъдна организация кажат – да, неговите приплоди имат дадени качества, това е ценното, не само да е животно от породата“ коментира директорът.

Според него, този диалог е от полза и за развъдните организации и за държавата. Като пример за това той посочи възстановяването на Българското червено говедо. „То става с материал, който е бил замразен през 60-те години на миналия век. Ако този генетичен резерв го нямахме щяхме да сме приключили с породата и тя да изчезне, а сега макар и бавно започваме да я възстановяваме. Затова е важен този резерв и да влизат най-добрите разплодници в станциите, за може да се провежда селекционна и национална политика“, допълва специалистът.

В момента, в станцията за изкуствено осеменяване в Сливен се отглеждат над 30 животни от породите-Кафяво говедо, Черношарено говедо, Абердин ангус-черен и червен, Симентал, Монбелиард, Лимузин, Българска Мурра, Искърско говедо, Българско родопско, Българско червено говедо, Родопско късорого говедо и Джерсей. Това са животни родени в България, но са част от световната генетика – родителите им или са внесени тук като живи животни или като семенен материал. Когато животните изпълнят селекционната си програма или се реализират в някоя ферма да работят като разплодници за естествено оплождане или отиват в кланица.

Яна Дамянова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X