loader image

Мерки за защита на рапицата през есента

Ограничаване разпространението на болестите през есенния период е добро решение за ефективен контрол

Агр. Петър Кръстев
Към настоящия момент агроклиматичните условия в страната са благоприятни за нормалния растеж и развитие на маслодайната рапица. С помощта на съвременните агротехнологични мерки е напълно възможно от тази култура да се получи висок добив, въпреки че отглеждането ѝ е свързано с определени рискове. Тук трябва да се вземат предвид метеорологичните условия, изборът на предшественик, времето за сеитба, фитосанитарното състояние и т.н.

Заразяването и развитието на фомата по рапицата започва още през есента


Много е важно всички мерки по агротехника и растителна защита да се извършват още през есенния период, за да се осигури нормален растеж и развитие на културата. В крайна сметка количествените и качествените показатели за бъдещата реколта от зимна рапица зависят от фитосанитарното състояние на културите в началото на вегетационния период на растенията. Заплевеляването на площите, повредите от болести и неприятели по младите растения влияят негативно на състоянието на посевите. Това намалява тяхната устойчивост към неблагоприятни условия, което значително увеличава риска от измръзване и загиване на растенията през зимата.

Алтернария по листа на рапица


Есенното прилагане на хербициди върху зимната рапица трябва да е насочено предимно за борба с многогодишните и зимуващите плевели. Ако за района са характерни житните плевели, тогава е наложително контролът да се осъществи през есента. В противен случай тяхното влияние може значително да намали продуктивността на културата. За унищожаването им е необходимо да се използват граминициди, регистрирани в рапица.
През периода на поникване и последващите фази на развитие на културата е много важно да се извършва навременен мониторинг, включително идентифициране, диагностика и степен на разпространение на болестите по рапицата. Мерките за защита трябва да са насочени към ограничаване или елиминиране на източниците на инфекция и повишаване на устойчивостта на растенията.


Рапицата е гостоприемник на много болести


Най-честите болести по зимната рапица през вегетационния период се причиняват от полусъпрофитните гъби от родовете Pythium и Rhizoctonia, бактериоза на корените, снежна плесен, мана, алтернария (черни петна), фома. По-рядко срещани само в някои райони при определени условия са бяло (склеротиния) и сиво (ботритисно) гниене , брашнеста мана, цилиндроспороза, вертицилийно и фузарийно увяхване. От дългогодишни наблюдения в посевите с рапица през есенния период най-често срещани са увреждания от алтернария, фузарийно увяхване, а понякога и от пероноспороза и фома.
По данни на много изследователи, а и практици, болести като фома и алтернария напоследък придобиват масово развитие. Епифитотичното им развитие е голяма заплаха за културата. Това се дължи на неспазване на агротехническите изисквания, нарушен сеитбооборот и използването на некачествени семена.


Патогените заразяват още есента


Заразяването и развитието на фома по рапицата започва именно през есенния период. По листата се появяват жълти петна със сиво-бял център и впоследствие настъпва некроза и опадване на листната тъкан. От горната страна на листа върху петното се образуват пикнидии с конидии. По стъблото се появяват сиво-кафяви, добре очертани петна (също с пикниди), а при силно развитие сърцевината на стъблото покафенява. По-късно развитието на този патоген се разпространява и върху кореновата шийка и корена, което се проявява в покафеняване, изсъхване и вдървеняване. Дори при незначително развитие на фома зимната издръжливост на рапицата намалява. Поражението на фомата се проявява предимно в гъсти посеви, в условия на висока влажност на въздуха и чести валежи, механични повреди, напукване на стъблата на рапицата, причинени от повреди по растенията от определени вредители.

Използването на фунгициди с растежнорегулаторно действие е неразделна част от технологията за отглеждане на рапица


Алтернарията (Alternaria) е опасна гъбна болест, защото засяга много различни растения, предимно кръстоцветни култури и плевели, които се нападат от едни и същи фитопатогени. Причинителите на заболяването са семисапрофити, които проникват основно в растителните тъкани чрез рани, причинени от други патогени и при наличие на различни повреди по растението (механични и от насекоми). Заразяването на зимната рапица от Alternaria е тясно свързано със степента на увреждане на растенията през есента от рапична стъблена зелева оса.
През есенния вегетационен период причинителят на алтернарията се разпространява чрез конидии. Патогенът се запазва под формата на мицел и конидии по засегнатите растения от рапица, върху растителни остатъци и семена от кръстоцветни плевели. Гъбата не губи своята патогенност при повърхностно контаминиране на семената за около две години и при вътрешно – до 12 години. При висока влажност на въздуха болестта може да се развие интензивно през есента, предимно при гъсти посеви, както и при: повреди по растителните органи от вредители; предозиране на органични и азотни торове; високи температури и чести валежи.
До голяма степен развитието на болестите зависи от климатичните условия, преобладаващи през вегетационния период. При висока влажност през нощта, когато падат обилни роси и среднодневна температура на въздуха 8 – 15°C, растенията могат да бъдат нападнати от брашнеста мана, а при чести дъждове с нисък интензитет – от цилиндроспориоза. При топло и влажно време (температура 18 – 26°C, относителна влажност 80 – 100%, чести дъждове, гъсти посеви) растенията от рапица най-често са засегнати от бяло и сиво гниене, бактериози.


Болестите водят до значителни загуби


Загубите на реколтата от рапица поради повреди от болести в зависимост от сорта и технологията на отглеждането й варират от 15 до 70%, като в същото време посевните и технологичните й качества са значително влошени. Учените са установили, че най-големите загуби на реколтата са причинени от бяло гниене и фома – 20 – 60%. От поражение от алтернария и цилиндроспориоза загубите на добив могат да достигнат 15 – 30%, от пероноспороза – 15 – 25%, от сиво гниене – 10 – 20%.
Под влияние на развитието на болести (пероноспороза, алтернария, фома, цилиндроспориоза) биохимичният състав на листата на засегнатото растение се променя значително: съдържанието на каротин, сухо вещество, фибри и пепел се увеличава, но съдържанието на витамин С, протеини, захари, незаменими аминокиселини и съдържанието на масла в рапицата намалява.

Основната цел на защитните мерки е да се намали разпространението и развитието на болести до икономически незабележимо ниво на вредност. Стратегията и тактиката за опазване на посевите от зимна рапица от болести през есенния период се основават на данни от мониторинг и краткосрочна прогноза (сигнализация) за разпространението им през есенния вегетационен период. Това улеснява решението за предприемане на ефективни защитни мерки.
При спазване на правилата за сеитбообръщение: връщане на рапицата, включително други кръстоцветни, бобови растения и цвекло, на същото място след четири до пет години и запазване на техния дял в сеитбообращението, не по-висок от 25%, както и при провеждане на подходящи агротехнически мерки, развитието на болестите може да бъде предотвратено. Тенденцията към пренасищане на сеитбообръщенията с рапица и други растения гостоприемници води до разпространение и развитие на по-често срещани болести по културата. Това по-специално се отнася до склеротинията (бяло гниене), вертицилиума, некрозата на кореновата шийка и стъблото, сивите петна, причинителите на които се натрупват в почвата.


Времето за внасяне на фунгициди с регулаторно действие през есента


Неразделна част от технологията за отглеждане на рапица е използването на фунгициди и растежни регулатори с ретардантно действие. Това е особено важно през есента, когато е необходимо не само растенията да се предпазят от фитопатогенни микроорганизми, но и да се осигури нормалното им развитие.
Изключително важно е, че повечето от фунгицидите, препоръчани за използване за защита от болести, имат изразени ретардантни (регулиращи, задържащи растежа) свойства, тоест свойствата на морфорегулация. Използването на растежните регулатори се основава на свойствата на преразпределение на потока от хранителни вещества в посока увеличаване не към връхната точка на растеж, а обратно – към корена. Благодарение на този разпределителен механизъм, низходящият отток подобрява храненето на долните пъпки и корените на растенията.
Въвеждането на фунгициди с ретардантно действие спомага за забавяне на растежа на растенията и предотвратява прерастването им, осигурява по-дълбоко проникване на кореновата система в почвата и увеличаване на нейната маса. Третирането с тези препарати способства образуването на компактни растения с плоска розетка от листа, предотвратява удължаването на кореновата шийка и високото издигане на точката на растеж над повърхността на почвата. Всички тези фактори предпазват рапичните растения от измръзване през зимата.


Есенната превенция спестява главоболия напролет


Превантивните химични мерки се прилагат във фаза 4-ти – 6-и розетъчни листа за борба с повечето болести по зимната рапица. Това е особено важно при висока влажност на въздуха (90 – 100%) и среднодневна температура от 8 – 12 ° C. За целта рапицата се пръска с един от фунгицидите на базата на активни съставки: метконазол, 60 г/л (Карамба); тебуконазол, 250 г/л (Ориус, Фоликур); смес от активни съставки – протиоконазол, 80 г/л + тебуконазол, 160 г/л (Тилмор 240 EC), флутриафол, 75 г/л + тебуконазол 225 г/л (Импакт)), пропиконазол, 12 + флуопирам, 125 г/л (Пропулс 250 CE).
Разходните норми на препаратите зависят от сроковете на сеитба и развитието на рапицата през есента. Ако сеитбата е извършена в оптимални или по-ранни срокове, посевите обикновено се пръскат два пъти. Първия път: във фаза 4-ти – 6-и листна култура, а втория – след 10 – 14 дни. Ако сеитбата е извършена на по-късно или в случай на забавяне на поникването, е достатъчно еднократно приложение. Ретардантите, подобно на много регулатори на растежа, работят добре при ясно слънчево време по време на активен растеж на растенията. Разходът на препарати зависи и от слънчевото греене и температурата на въздуха. През есента разходната норма на фунгициди със забавящо действие (Фоликур, Карамба и др.) обикновено е с 50% по-ниска, отколкото през пролетта.


За слаби посеви – листно подхранване


При култури, при които растенията са образували по-малко от четири листа, диаметърът на кореновата шийка е по-малък от 4 мм, препоръчително е прилагането на подхранваща доза азотни торове. При благоприятно време може да се извърши листно подхранване с 8 – 10% разтвор на урея с разходна норма 2 – 3 кг/дка азот (в акт. в-во) с добавяне на комплексни микроелементи, специално формулирани за кръстоцветни култури. Такова подхранване може да се извърши и в полета, където рапица е засята на неподходящи предшественици на по-късна дата.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X