loader image

Реформите в земеделието: Опитната станция по лозарство в Септември е „бомбардирана“

Като претърпяла бомбардировка – така изглежда Опитната станция по лозарство в град Септември само няколко години след една от многото реформи в земеделието, и по-конкретно – в системата на агронауките. Сравнението с военни действия правят потребителите в социалните мрежи в коментари под публикации по темата на местни общественици, които явно още не са се понесли на вълната на повсеместното безразличие на българите и които явно ги боли от разрухата.

А в имотите на това някогашно научно звено, оставено безстопанствено, разрухата е наистина ужасяваща! Трудно е да се опише с думи…

До базата на станцията се достига по представителен вход с дълга алея, покрита с метална сводеста конструкция. По нея съвсем доскоро са се виели лози от важни и дори стратегически за страната ни сортове. Днес няма и следа от тях, наоколо виреят волно само бурени и бодливи къпини. Пътеката е превърната в сметище. Дотолкова е затрупана, че измежду боклука не се вижда ни една плочка. Елементите на металната конструкция пък са започнали да ръждясват и вероятно не след дълго ще се сринат върху отпадъците, ако междувременно някой не ги предаде за скраб. Част от тръбите вече са откраднати и продадени за стотинки в пунктовете за вторични суровини.

Според общинския съветник Кузо Божинов, който разпространи видео от мястото, това е резултат от безхаберие, продължило десетилетия наред. Очевидно кулминацията – закриването на Опитната станция, е било предшествано от „подготовка“.

„В тази опитна станция се създаваха нови сортове лози, правеха се научни изследвания, подпомагаше се развитието на лозарството и в нашия край, и в цяла Южна България – разказва Божинов. – И ако се питаме защо сме бедни – ето, това е поради нашето отношение! Защото ние, българите, позволихме да ни превърнат в сметище“.

Съветникът допълва, че когато се сравняваме със страни като Франция, Италия и други богати страни, когато се питаме защо те имат, а ние нямаме, при условие, че Бог ни е дал плодородна земя и подходящ климат, именно в такива родни картинки можем да открием отговора. В случая иде реч за научен център, който можеше да координира работата в лозарството, да подпомага технологично производителите на грозде и буквално да ги позлати, защото ние имаме уникална природа и възможност за развитие на лозарство и винарство на световно ниво, подчертава още Божинов, като припомня, че подобни „арт-инсталации“ има почти във всяка населено място в България. У нас има и много политически сили, всяка от тях на думи предлага нещо да се направи, но промяната не идва и не идва. Предлагат се всякакви промени, но малко от политиците се замислят за това как да се съхрани родното.

По-навътре, вече в самата база на станцията, камерата показва разрушени стени. Оставени без надзор, сградите са разграбени. Изкъртено е всичко, което може да се продаде, разградени са дори зидовете, за да се откарат в неизвестна посока тухлите. Съборена е и оградата на имота. Административната сграда, секторите за изследване, лабораториите – днес вече само хора, израснали в този район, помнят кое здание за какво е служело, по нищо друго не личи. Опитните площи с елитни сортове лозя пък са се превърнали в джунгла.

„Ето това трябва да променим, българи! Ако не го направим не можем да вървим напред и България никога няма да бъде силна, България никога няма да бъде наша!“ – казва в заключение Божинов.

Към днешна дата не е запазена в публично достъпни източници дори историята на Опитната станция по лозарство в Септември. За нея може да прочетете в Уикипедия, където историята се съхранява за поколенията с доброволчески труд на запалени изследователи, но не и на сайтовете на Министерството на здравеопазването или Селскостопанската академия, под чието ръководство е бил този научен център. Всъщност, той вече не фигурира в списъка на научните звена на академията. А регистрацията му като юридическо лице с правна форма на държавно предприятие е заличена в Търговския регистър на 23 ноември 2018 година. От същата година датира и последният годишен финансов отчет.

В България научни изследвания по лозарството се правят от 1902 година с откриването на Лозаро-винарската опитна станция по лозарство в Плевен (първо научно учреждение в областта на растениевъдството в страната). От 1944 г. станцията прераства в Институт по лозарство и винарство – пише Уикипедия. – През 1923 година се създава Катедра по лозарство при Агрономическия факултет на Софийския университет, през 1946 г. – и към Агрономо-лесовъдния факултет при Пловдивския университет. През 1953 – 1957 г. се създават Опитната станция по лозарство във Варна и Опитните полета по лозарство в Ново село, Видински окръг, в Павликени и Поморие. От 1976 г. се изграждат 3 научно-производствени лозаро-винарски комплекса със седалища в Плевен, Варна и Септември. Опитните полета методически са подчинени на аграрно-промишлените комплекси. Координиращо звено е Институтът по лозарство и винарство в Плевен.

В други източници обаче откриваме и данни за научно-развойна дейност в областта на лозарството в Септември и много преди 1976 година. Например безсеменен хибрид VІ-4 е създаден през 1941 г. в опитна станция, град Септември, чрез кръстосването на сортовете Италия и Бяло без семе от Н. Неделчев, К. Стоев, М. Кондарев и З. Занков. Утвърден е през 1961 г. – научаваме от каталог на сортове в сайта на Института по лозарство и винарство в Плевен.

В любителски блогове пък се твърди, че Опитната станция по лозарство в град Септември е създадена през 1926 г. Проучва местни и интродуцирани десертни и винени сортове лози, разработва агротехниката на лозата с акцент производството на лозов посадъчен материал. Като научно-експериментална база станцията разполага с голям набор от български и чуждестранни сортове лози и подложки, винарска изба, лозови насаждения.

За жалост, има само откъслечни данни.

Началото на края е поставено с нова визия за Селскостопанската академия. За нея не можем да посочим официален източник, тъй като, изглежда, тя не е оповестена публично, така че със съдържанието й да може да се запознае обществеността. В сайта на Министерството на земеделието откриваме единствено Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Селскостопанската академия. В документа е предвидена структура на академията, която включва централна администрация, научни институти, научни центрове, Национален земеделски музей и новосъздаденото Държавно предприятие „Научно-производствен център“. В проекта подробно са разписани отговорностите на всяка от дирекциите за научните звена. Опитната станция в Септември не присъства в списъка на институти и центрове, които в проекта са общо 30, заедно с Национален земеделски музей – София, нито в този с опитните станции – те пък са общо 13 за страната, като единствената по лозарство и винарство е тази във Варна. Част от дотогавашните опитни станции и експериментални бази са преобразувани в научни центрове.

От датата на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите, както и на архива на следните държавните предприятия: Опитна станция по земеделие – Видин, Опитна станция по земеделие – Лом, Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра, Опитна станция по соята – Павликени, Опитна станция по земеделие – Лозница, Опитна станция по земеделие – Хан Крум, Опитна станция по лозарство и винарство – Варна, Опитна станция по земеделие – Поморие, Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик, Опитна станция по земеделие – Сливен, Опитна станция по тютюна – Хасково, Опитна станция по земеделие – Кърджали, Опитна станция по лозарство – Септември, Опитна станция по картофите – Самоков, Опитна станция по земеделие – Ямбол и Система за агропазарна информация САПИ – София – посочено е в мотивите към проекта, подписан от тогавашния министър на земеделието Румен Порожанов. В текстовете обаче не се споменава за закриване на тези звена или част от тях. Факт е, че някои продължават да функционират.

Как е осъществена реформата на практика, разбираме от последващ одитен доклад на Сметната палата. В него се казва, че съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, обнародван в брой 22 на Държавен вестник от 13 март 2018 година, към нея се създава Държавно предприятие „Научно-производствен център“. Тук също се споменава, че от датата на вписването му в Търговския регистър то е правоприемник на активите, пасивите, както и на архива на 16 държавни предприятия – 15 опитни станции, сред които и тези в Септември, както и Система за агропазарна информация-София.

Специализираните поделения, посочени в приложение № 3 към чл. 59, т. 2 от Устройствен правилник на Селскостопанската академия са 13, като „Опитна станция по земеделие – Ямбол“, „Система за агропазарна информация САПИ – София“ и „Опитна станция по лозарството-Септември“ не са включени в структурата на Държавно предприятие „Научно производствен център“ – гласи следващ цитат от доклада.

И още един цитат: „Съгласно т. 13 от заповед № РД 41-18 от 06.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите правото на управление върху имотите на ДП Опитна станция по лозарство – Септември е отнето и предоставено на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик“. Налице е несъответствие – правото на управление е отнето три месеца преди Заповед № РД 41-30 от 30.10.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която опитната станция е включена в структурата на ДП НПЦ“ (Държавно предприятие „Научно производствен център“ – б.а.)“.

В заключение от Сметната палата пишат: „Предвид гореизложеното и обстоятелството, че на одитния екип не са представени одитираните от дипломиран експерт-счетоводител финансови отчети към 31.07.2018 г. за Система за агропазарна информация САПИ – София и ДП Опитна станция по лозарството – Септември, 2 одитният екип няма разумна увереност относно това: … ДП Опитна станция по лозарство – Септември и САПИ – София притежават ли парични средства, задължения и други активи и пасиви към 31.07.2018 г., 23.11.2018 г. и 31.12.2018 г.“. И още: „На одитния екип не са представени одитираните от дипломиран експертсчетоводител финансови отчети към 31.07.2018 г. за Система за агропазарна информация САПИ – София и ДП Опитна станция по лозарството – Септември. За останалите ДП към представените заверени от дипломиран експерт-счетоводител финансови отчети не са приложени балансите им към 31.07.2018 г.“.

Факт е също така, че оттам насетне Опитната станция по лозарство в град Септември присъства единствено в криминалната хроника на полицията, откъдето периодично съобщават за поредните набези на крадци.

Стоимена Александрова

*Снимки – Борислав Малешков

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X